Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
София, 04.01.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2320/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. В., чрез пълномощниците му адв.Б. Б. М. и адв.С. С. Б. срещу решение № 533/ 23. 12. 2014 г. по гр.д.№ 293/ 2014 г. на Окръжен съд- Смолян.
В касационната жалба се поддържат оплаквания ,че не са съобразени установените със задължителна съдебна практика правила и критерии за определяне размера на дължимата издръжка.Не е определена общата сума необходима за месечната издръжка на детето и разпределението й между родителите, а е посочена само дължимата от касатора сума.При определянето й не са съобразени обичайните размери за издръжка на дете на сходна възраст. К. намира присъдената издръжка за прекомерно висока, не кореспондираща с нуждите на детето и аргументирана единствено с размера на неговите доходи. Счита за неправилно решението и в частта, с която е присъдена издръжка за минало време за периода 01. 08. 2012 г.- 17. 02. 2013 г., тъй като е заплащал частната детска градина и здравната застраховка. Моли решението да бъде изменено като се присъди издръжка в по-малък размер, който в открито съдебно заседание уточнява на 400 лв.месечно.
Ответницата по касационната жалба М. С. В. ,в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете В. я оспорва. Отправя искане въззивното решение да бъде потвърдено.
По делото съдът констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 201/ 14. 04. 2014 г. по гр.д. № 180/ 2013 г. на районен съд- С. в частта, с която бащата е осъден да заплаща на майката , в качеството й на законен представител на детето В. ежемесечна издръжка в размер на сумата 500 евро, считано от 18. 02. 2013 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването й , както и издръжка за минало време в периода 01. 08. 2012 г. - 17. 02. 2013 г., в размер на сумата 3303,57 евро, ведно със законната лихва от 18. 02. 2013 г. до окончателното й плащане. Приел е, че сумата 500 евро е съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата, доколкото тя представлява 1/14 част от заплатата му, а той получава и допълнителни доходи. Намерил е, че така ще бъде изпълнена разпоредбата на чл. 59 ал. 5 СК размерът на издръжката да осигури условия за живот на детето, каквито е имало преди развода на родителите и че няма да бъдат създадени затруднения за бащата. Направил е извод, че трябва да бъде запазен високия стандарт на живот на детето, като майката поеме останалите денонощни грижи по отглеждането и възпитанието му. Относно издръжката за минало време е приел, че съгласно чл.149 СК такава може да се търси най-много една година назад преди предявяване на иска. В случая е претендирана издръжка от фактическата раздяла на страните, която е шест месеца преди предявяване на иска.
С определение № 834/ 22. 07. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно издръжката в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 5/ 16. 11. 1970 г.- т. 4 и ППВС № 5/ 30. 11. 1981 г.- т.2 по следния въпрос:
-при определяне на дължимата от двамата родители квота на участие в издръжката на детето, следва ли съдът да определи общата сума за издръжка и да я разпредели между тях, съобразно възможностите им и останалите обстоятелства с правно значение.
Според постановките в ППВС № 5/ 16. 11. 1970 г., доразвити с ППВС № 5/ 30. 11. 1981 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот.Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.Те също винаги са обективни и конкретни.Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. Неговото обществено положение и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Но за да бъдат приложени правилно тези разяснения следва да се имат пред вид условията, при които са живели децата в семейство със значителни материални възможности на задължените лица и на които по-пълно са задоволявани потребностите, не само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично развитие. В тези случаи се определя по-висока по размер издръжка. Този по-висок размер не би насочил използването й за цели неприсъщи на предназначението й, ако с издръжката се осигуряват условия на издържаното дете , каквито би имало, ако родителите живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък размер и да пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера на издръжката е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
При така дадения отговор на поставените въпроси следва изводът , че в отклонение от разясненията в цитираните тълкувателни актове в решението на въззивния съд не са формирани мотиви относно размера на общата издръжка за детето и разпределението й между родителите, а е определена само сумата, дължима от бащата. П. е издръжка, считано от 01. 08. 2012 г. в размер на сумата 1500 евро месечно, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска за детето В., понастоящем на шест години. Между страните не се спори, че бащата, има доход в размер на сумата 57 270 дирхама , включваща базова заплата и пари за жилище или 7000 евро месечно, от заплата като капитан в „Emirates A.“ на О.. Според социален доклад, изготвен от Международна социална служба- България той притежава и значителна недвижима собственост в Швейцария. Има още едно дете –момче на 12 години, което живее в Б. и страда от онкологично заболяване. Представен е договор за предоставяне на образователни услуги, според който бащата е заплатил 13 582,75 бразилски реала за обучението на сина си за учебната 2012 г. Майката на детето В. работи като авиодиспечер на летище София с 950 лв. трудово възнаграждение. Двете живеят в апартамент в [населено място], срещу 360 лв. месечен наем. През учебната 2013-2014 г. В. е посещавала британска детска градина към Европейски лицей. Бащата е сключил със заведението договор за обучение от 08.11.2013 г. с такса за обучение от 4 742 евро годишно. Представена е и служебна бележка, според която е заплатена такса в размер на 7 113 евро за учебната 2013-2014. Разходите за такси за обучение на децата се възстановяват на бащата от компанията , в която работи, извън получаваната заплата. Преди развода семейството е живяло в Д. и е постигнало много висок стандарт на живот. Нормата на чл.59 ал.5 СК изисква издръжката да осигури условия на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според чл.27 от Конвенцията за правата на детето / в сила за Р България от 1991 г./, на всяко дете се признава правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а родителите имат първостепенна отговорност да осигуряват в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. За да бъде запазен високия стандарт на живот на детето за неговата издръжка са необходими минимум 1 200 лв. месечно.По- голямата част следва да осигури бащата, чийто финансови възможности, образование и квалификация позволяват това и няма да му създадат затруднения, независимо от ангажиментите му към другото му дете. Издръжката следва да бъде разпределена в съотношение 975 лв. за бащата и 225 лв. за майката, която има скромен доход, а освен това върху нея ще лежат цялостните грижи по отглеждане и възпитание на детето. Доколкото е претендирана в евро, то размерът й се определя на 500 евро.В тази част като правилно и законосъобразно, макар и непълно мотивирано, решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено
Издръжката за минало време обхваща периода 01. 08. 2012 г.-17. 02. 2013 г.- шест месеца и седемнадесет дни. Тогава детето е било на около три години. Поради по-ниската възраст през този период от време необходимата издръжка за него е била в размер на 980 лв., още повече, че в този период от време то не е посещавало детска градина, която представлява най-голямото перо в издръжката му. Общата сума следва да бъде разпределена между бащата и майката в съотношение 780 лв. за бащата и 200 лв. за майката. Тъй като е претендирана в евро тя възлиза на 400 евро месечно, общо за периода -2 626,66 евро. Следва въззивното решение да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за разликата над тази сума и да бъде отхвърлен за тази разлика.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 533/ 23. 12. 2014 г. по гр. д. № 293/ 2014 г. на Окръжен съд-Смолян в частта , с която е потвърдено решение № 201/ 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 180/ 2013 г. на Районен съд- Смолян, в частта, с която М. В. е осъден да заплати на М. С. В., в качеството й на майка и законен представител на детето В. сумата над 2 626,66 евро до размер на сумата 3 303,57 евро издръжка за минало време в периода 01.08.2012 г.-17.02.2013 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време за периода 01.08.2012 г.-17.02.2013 г.предявен от М. С. В., в качеството й на майка и законен представител на детето В. срещу М. В. за сумата 676,91 евро, представляваща разликата над сумата 2 626,66 евро до размер на сумата 3 303,57 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: