Р Е Ш Е Н И Е № 215 София, 23 декември 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2024/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по молба на В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 482/20.10.2011 г., постановено по въззивно гр.д. № 576/2011 г. от Добричкия окръжен съд. Молителите твърдят, че по друго, влязло в сила в отношенията между насрещните страни съдебно решение са установени нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, както и, че заключението на съдебно-техническата експертиза, на която се основава решение № 482/20.10.2011 г., постановено по въззивно гр.д. № 576/2011 г. от Добричкия окръжен съд, е неистинска, защото се основава на погрешно заснета кадастрална граница. Считат, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК и искат отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В открито съдебно заседание, чрез адв. С. И., поддържат молбата. Насрещните страни Г. И. С., С. В. С., М. Д. Д. и К. П. Д., чрез адв. М. В. възразяват, че молбата е недопустима и неоснователна, като по същество становището им е за неоснователност на искането, защото не са осъществени хипотезите на чл. 303 ГПК. Молят за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна. С влязло в сила решение № 482/20.10.2011 г., постановено по въззивно гр.д. № 576/2011 г., Добричкия окръжен съд е осъдил, на осн. чл. 109 ЗС, В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. да премахнат изградените от тях и техните праводатели пристройки, означени като А и Б на скица – приложение № 4 към заключението на вещите лица от 18.06.2010 г., намираща се на л. 185 от делото, в частта им на навлизане в собствения на Г. И. С. и С. В. С. имот с кадастрален № 72624.617.609, както и да им заплатят съдебноделоводни разноски по делото, съразмерно уважената част от иска. Съдът е отхвърлил иска на В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. против Г. И. С. и С. В. С. за премахване на пристройка към жилището на С., означена като Б1 на скица-приложение № 4 към заключението на вещите лица от 18.06.2010 г., намираща се на л. 185 и представляваща неразделна част от решението. Осъдил е С. да заплатят на насрещните страни съдебноделоводните разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид документа, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факта/фактите, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи или посочени нови обстоятелства, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Разглежданият случай не е такъв. В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. основават молба за отмяна с решение от 07.07.2015 г. по гр.д. № 285/2015 г., с което Добричкият окръжен съд признал за установено, че те имат право на строеж върху частта от поземлен имот с идентификатор 72624,617.608, заключена между кадастралната граница между общински поземлени имоти с идентификатори 72624.617.608 и 72624.617.607 и червената линия по координатни точки 1,6,7,5 и 4, показана в изготвената от вещото лице инж. В. А. Схема, с отстояния, съставляващи неразделна част от решението, неправилно заснета по одобрените ККР със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г., като част от поземлен имот с идентификатор 72624.617.609, в отношенията им с Г. И. С., С. В. С., М. Д. Д., К. П. и [община], на осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. За В. М., Ж. М. и Г. Н. не е било ново обстоятелство действителният обем на притежаваното от тях вещно право върху спорния между страните по негаторния иск терен. Както е изяснено и в ТР 8/2014 г. от 23.02.2014 г., в производството за собственост съдът изследва наличието на непълноти или грешка в одобрената кадастрална карта, щом това е спорно между страните, какъвто е бил и случаят. В този смисъл, различното разрешение на съда по по-късно заведеното дело по иска с правно осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР, за имотната границата между терените на насрещните страни, не съставлява нито ново доказателство, нито ново обстоятелство по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението по чл. 53, ал. 2 ЗКИР съдът се е произнесъл противно на преюдициален на решението по чл. 109 ЗС въпрос, което би било основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, ако първо беше формирана силата на присъдено нещо по установителния иск, а съдът по негаторния не беше я зачел. В случая, първо е разгледан негаторният иск и страните по него е следвало да изчерпят всичките си възражения, тъй като те се преклудират. След влизане в сила на решението по чл. 109 ЗС, същото е задължително за страните и съдилищата в страната, като формираната сила на присъдено нещо задължава спорещите да се съобразят със съдебното разрешение на спора. Това значи, че не могат да търсят пререшаване на същия, чрез възобновяване на преюдициални на вече разрешения правни спорове, с цел промяна на постановения резултат; дори и да го сторят, решението по преюдициалния спор не може да служи като основание за отмяна на постановеното по-рано решение по реда на чл. 303 ГПК, съответно чл. 231 ГПК от 1952 г. (отм.) – срв. и мотиви към ТР № 5/2012 г. на ОСГТК. В настоящото производство съдът не е компетентен и не може да реши кое от заключенията на вещите лица – възприетото в решението по чл. 109 ЗС или в решението по чл. 53 ЗКИР, е вярно. В производство по чл. 303 ГПК съдът не проверява правилността на заключенията, въз основа на които е постановено решението по съществото на материалноправния спор, нито по твърдения за неистинност на същите, отменя влязлото в сила решение, за да върне делото за ново разглеждане. Производството по чл. 303 и сл. ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, независимо дали окончателният съдебен акт е правилен и допустим. В тази връзка, недопустимо е представянето на нови писмени доказателства, съответно оспорването им или оспорването на заключенията и скиците, изготвени от вещите лица по двете приключили дела, в извънинстанционното специално производство по отмяна на влязло в сила решение. За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно да се твърди, че заключението на вещото лице, върху което е основано решението, чиято отмяна се иска, е неистинско. Нужно е неистинността му да е преди това установена по надлежен съдебен ред , който е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК от 1952 г., отм.), когато наказателното преследване е изключено. Случаят не е такъв. Решението на друг граждански съд, по друго дело между същите страни, в което е възприето друго заключение, противно на това в решение № 482/20.10.2011 г., по въззивно гр.д. № 576/2011 г. на Добричкия окръжен съд, не е надлежният съдебен ред по см. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение. Молителите следва да заплатят на насрещните страни общо сторените от тях съдебноделоводни разноски в размер на 300 лв. – платен адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 482/20.10.2011 г., постановено по въззивно гр.д. № 576/2011 г. от Добричкия окръжен съд. ОСЪЖДА общо В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. да заплатят на страни Г. И. С., С. В. С., М. Д. Д. и К. П. Д. сумата в размер на 300 лв., сторени съдебноделоводни разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: