Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * отменителен иск в производство по несъстоятелност


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

София, 03.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. №1173 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] /н/, [населено място], обл.Р. срещу Решение № 304 от 15.11.2012г. по в.т.д.№ 436/2012г. на Апелативен съд Варна.
С него е отменено изцяло Решение № 10 от 07.05.2012г. по т.д.№2/2012г. на ОС Разград, вместо което е постановено друго за отхвърлянето на установителния иск на синдика на [фирма]/н/, предявен срещу [фирма]/н/ и [фирма], [населено място] за прогласяване на основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ /ред.ДВ бр.70/98г./ нищожност на плащания по доставки, извършени от длъжника в периода 20.01.2009г.- 11.03.2009г. в полза на [фирма]. Прието е, че извършеното плащане на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността /01.01.2009г./ е дължимо изпълнение по договор за търговска продажба, който договор има силата на закон между страните и не представлява предпочтително плащане с цел увреждане на кредиторите, за да бъде налице основанието за прогласяването му за нищожно. Изложени са съображения, че нормата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ следва да се тълкува изправително; така, както не може да бъде обявено за нищожно евентуално принудително изпълнение по влязло в сила осъдително съдебно решение относно изискуемо задължение по сделки, така не следва да бъде обявено за нищожно и доброволното изпълнение на такова задължение от длъжника.
Искането е за отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго за уважаване на иска.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва основателността на касационната жалба.
В откритото съдебно заседание страните не изпращат представител.
С определение № 573 от 25.06.2014г. касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на постановеното решение предвид настъпилата след образуване на касационното производство законодателна промяна – изменението на разпоредбата на чл.646,ал.2, т.1 ТЗ с пар.8 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./ и приложимостта й, съгласно пар.14,ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността.
Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
В исковата молба са изложени твърдения за реализирани плащания по доставки от ПБ [фирма] след началната дата на неплатежоспособността на дружеството - 01.01.2009г., определена с решението за откриване на производството по несъстоятелност по т.д.№ 84/2009г. на ОС Разград, в полза на [фирма], [населено място] в общ размер 37 698.94лв., извършени с четири банкови превода на 20.01.2009г., 17.02.2009г., 03.02.2009г. и 11.03.2009г. Поддържано е, че плащанията са нищожни, на основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността и искането е за обявяването на нищожността им. Съдилищата са се произнасяли по основателността на иска по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ в приложимата към момента на разглеждането на спора редакция преди изменението на закона.

Решението на въззивния съд е процесуално недопустимо.
С изменението на разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ /пар.8 ЗИДТЗ-ДВ бр.20/ 28.02.2013г./ е променен видът на този иск - от установителен - в конститутивен, като законодателната промяна е приложима и по отношение на заварените производства /пар.14,ал.1 ЗИДТЗ/, каквото е настоящото. Конституционният съд с решение от 11.03.3014г. по конст. дело № 12/2013г. отхвърли искането на ОСТК на ВКС за обявяването й за противоконституционна.
Съобразно правната уредба, действала към момента на разглеждането на спора, съдилищата са разгледали и уважили установителния иск за нищожност на извършеното плащане, а настъпилата законодателна промяна, приложима и към висящия понастоящем спор, изисква защита чрез конститутивен иск. Това обуславя недопустимост на предявения от синдика иск и на постановените по него решения.
С изменението на разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ е променен и фактическият състав на този иск. На обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение /съответно погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника –чл.646,ал.2,т.3 ТЗ/. Освен изискването то да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквото съдържаше старата редакция, действащата разпоредба ограничава изпълнението му и до едногодишния срок, /съответно шестмесечен срок/ преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Тъй като предходната редакция на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ не разграничава хипотезите на изискуемост и ненастъпил падеж на изпълняваното парично задължение, в обстоятелствената част на исковата молба разбираемо не се съдържат такива фактически твърдения, каквито новата разпоредба изисква. Липсват и наведени, но релевантни за действащия фактически състав обстоятелства относно променения правно значим период на изпълнението, обвързан със срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
Попълване на обстоятелствената част на исковата молба с необходимите за наличието на действащия фактически състав на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ данни не може да бъде осъществено в касационното производство. Недопустимо е да бъде извършено и при връщане на делото за ново разглеждане, както поради ограничението на чл.214,ал.1, изр.първо ГПК, така и предвид забраната на чл.214,ал.1,изр.второ ГПК и паралелно съществуващата необходимост от изменение на вида на търсената защита.
Поради изложените съображения обжалваното и измененото с него решение на окръжния съд следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими, и производството по делото да бъде прекратено поради настъпилата в хода на процеса недопустимост на предявените искове за попълване масата на несъстоятелността на длъжника.
Ответникът [фирма], [населено място] не е правил искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.649,ал.6 ГПК държавната такса - 1 507.96лв. е в тежест на масата на несъстоятелността на [фирма] /н/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 304 от 15.11.2012г. по в.т.д.№ 436/2012г. на Апелативен съд Варна и Решение № 10 от 07.05.2012г. по т.д.№2/2012г. на ОС Разград.
Прекратява производството по предявения от синдика на [фирма], [населено място], обл.Р. /н/ против [фирма] и [фирма], [населено място] иск за прогласяване на основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ /ред.ДВ бр.70/98г./ нищожност на плащания, извършени от длъжника в периода 20.01.2009г. - 11.03.2009г. в полза на [фирма].
Осъжда [фирма] /н/ да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса 1 507.96лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.