О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5154/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение на Бургаски апелативен съд № 247 от 21.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 190/ 2015 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд от 12.05.2015 г. по гр.д.№ 1192/ 2014 г. и по този начин е оставено без разглеждане искането на касатора за изменение на постановеното по същото дело определение № 743/ 20.03.2015 г. в частта за разноските. Процесуалното решение на въззивния съд е мотивирано с обстоятелството, че до 12.05.2015 г. (когато е постановено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото) касаторът не е представил по делото списък за извършените разноски и поради това няма право да иска изменение на съдебния акт в тази част.
Жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол по процесуалноправните въпроси за приложимостта на чл.80 ГПК при прекратяване на делото без да са провеждани открити съдебни заседания по него и дали в този случай може да се иска изменение на постановения акт в частта за разноските, без да е представен списък за разноски; допустимо ли е в тази хипотеза списъкът да се представи за първи път с молбата по чл.248 ГПК или самата молба да представлява такъв списък. Според него въззивният съд неправилно приел, че изменение на съдебния акт в частта за разноските може да се иска само при представен списък, дори когато по делото не е проведено открито заседание. В този случай, според касатора, не е изтекъл срокът за представяне на списъка и той може да бъде представен едновременно с искането за изменение на постановения акт. Поради това моли определението, с което е прието обратното, да бъде допуснато до касационен контрол и да бъде отменено, като по изменението на първоинстанционното определение в частта за разноските се произнесе касационния съд.
Ответните по частната жалба страни А. В. А. и Л. В. А. я оспорват с доводи, че по поставените въпроси обжалваното определение съответства на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че няма основания за допускането му до касационен контрол, а евентуално – че определението е правилно, тъй като не може да иска изменение на съдебен акт в частта за разноските страна, която до постановяване на акта не е представила списък по чл.80 ГПК.
Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като първият поставен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (вторият въпрос не е обуславящ, тъй като по него няма произнасяне в обжалваното определение: то е мотивирано единствено с липсата на представен списък по чл.80 ГПК).
В определение № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 689/2010 г., IV г. о. е прието, че когато разглеждането на делото приключва в открито заседание искането за разноски може да бъде направено най-късно в устните състезания, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им, като страната може да представи и списък на разноските. Но когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК. Това е тълкуването, дадено и в определение № 438 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 352/ 2009 г., I т.о., в което касационното обжалване е допуснато именно по приложението на чл.80 ГПК в случаите, когато делото приключи с определение за прекратяване в закрито заседание. Когато ответникът узнава за прекратителното определение едва с получаване на препис от него, той може да реализира правото си по чл.78 ал.4 ГПК с молба, подадена по реда на чл.248 ГПК. Упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така установената практика следва да бъде съобразена и в настоящия случай, като съдът намира за неоснователни доводите на ответните страни, че тя е неприложима, защото предхожда Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС и му противоречи. В т.11 от Тълкувателното решение е прието, че претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, но тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания. В мотивите изрично е посочено, че Общото събрание има предвид именно устните състезания като краен момент, в който може да се прави искане за разноски. Когато делото е прекратено в закрито заседание, устни състезания не се провеждат и поради това разрешението по т.11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо. Приложимо е разрешението, дадено с определение № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 689/2010 г., IV г.о. и определение № 438 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 352/ 2009 г., I т.о., които също съставляват обвързваща останалите съдилища практика.
С оглед така приетото по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, частната жалба е основателна. Гр.д.№ 1192/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от А. В. А. и Л. В. А. срещу [фирма] и [фирма], предявени са искове за установяване на нищожността на договор за ипотека в частта му, касаеща собствени на ищците имоти. Съдът от първа инстанция първо е връчил препис от исковата молба на ответниците и те са депозирали отговори по делото, а впоследствие е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Прекратителното определение е постановено в закрито заседание, без да е проведено открито заседание по делото. В него няма произнасяне по въпроса за разноските, дължими от ищците на ответника [фирма], като съдът посочил, че няма доказателства за такива. Препис от определението е връчен на този ответник на 25.03.2015 г., а на 27.03.2015 г. процесуалният му представител е депозирал молба за изменението му в частта за разноските, като посочил, че те съставляват адвокатско възнаграждение и са в размер 4 000 лв . Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че към 04.02.2015 г. за защита в първоинстанционното производство дружеството е заплатило тази сума на адвокат И. Р. Т.. Именно тази молба е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение.
Определението е неправилно, защото при прекратяване на производството по делото в закрито заседание, изменението на прекратителното определение в частта за разноските не е обусловено от представяне на списък по чл.80 ГПК преди постановяването му. За страната не съществува задължение да представи такъв списък преди провеждане на устните състезания, а след като делото е прекратено преди провеждането на такива, списъкът трябва да бъде представен с молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. Няма пречка списъкът да бъде инкорпориран в молбата по чл.248 ГПК (в мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието същото за списък, представляващ част от искова молба или жалба). В случая в срока по чл.248 ГПК ответникът [фирма] е поискал изменение на постановеното определение за прекратяване на производството по делото в закрито заседание, за чието провеждане не е били уведомен предварително, като в искането е инкорпориран списък за разноските. Налице са визираните в процесуалния закон предпоставки за разглеждане на това искане по същество, а определението, съдържащо противоположен извод, следва да бъде отменено.
Не може да бъде уважено искането на касатора прекратителното определение да бъде изменено в частта за разноските от касационния съд. В настоящето производство се разглежда въпросът за допустимостта на това искане, а не за неговата основателност или неоснователност. Произнасяне по съществото на искането до този момент няма и не е възможно за пръви път касационната инстанция да се произнесе по него с окончателен акт. След отмяната на въззивното определение делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да разгледа молбата по чл.248 ГПК по същество. Също този съд следва да се произнесе по разноските, дължими в спора по допустимостта на молбата (арг. от чл.294 ал.2 ГПК).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски апелативен съд № 247 от 21.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 190/ 2015 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд от 12.05.2015 г. по гр.д.№ 1192/ 2014 г.
ОТМЕНЯ определение на Бургаски апелативен съд № 247 от 21.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 190/ 2015 г. и потвърденото с него определение на Бургаски окръжен съд от 12.05.2015 г. по гр.д.№ 1192/ 2014 г.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне по искането на [фирма], обективирано в молба вх.№ 5772/ 27.03.2015 г., за изменение на постановеното определение № 743/ 20.03.2015 г. по гр.д.№ 1192/ 2014 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|