Р Е Ш Е Н И Е № 304 гр.София, 05 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 790/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Д. В. Г.-чрез пълномощника си, против решение № 53/21.03.2012 год. по въззивно нохд № 76/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с липсата на мотиви по въпроса за размера на предмета на деянието, довело до явна несправедливост на наложеното по вид наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – за определяне на друго по вид наказание съобразно правната възможност по чл.55 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд с присъда № 379/17.11.2011 год. по нохд № 628/2011 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 28.06.2011 год. в землището на с.О. предложил подкуп – банкнота от 20 лева, пуйка на стойност 21 лева и 1 бр.зелка на стойност 0,60 лева или на обща стойност 41,60 лева на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – младши автоконтрольор при група ПП при ОД на МВР гр.Ст.Загора-св.В.Г., за да не извърши действие по служба – да не бъде тестван за алкохол. На основание чл.304А вр.чл.54 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл.307А за сумата 20 лева и чл.68, ал.1 за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 189/2008 год. на Пирдопския районен съд. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Въззивният съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 76/2012 год. изменил присъдата в частта относно квалификацията като оправдал подсъдимия по чл.304А, пр.1 НК – да е предложил подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение и го признал за виновен по чл.304А, пр.2 НК – че е предложил подкуп на полицейски орган – младши автоконтрольор. Потвърдил присъдата в останалата част. Въззивното производство е образувано по повод жалбата подсъдимия, в която е мотивирано становището за явна несправедливост на наложеното наказание с неотчитане на съществено обстоятелство – ниската стойност на предмета на деянието. Въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка въз основа на обоснована оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Намерил е основание за изменение само относно квалификацията на деянието съобразно данните за длъжностното качество на свидетеля В.Г. и в този смисъл е изменил присъдата. По повод жалбата на подсъдимия е изложил съображения за неоснователността й. По недвусмислен начин е заявил съгласието си с първоинстанционния съд, че са налице предпоставките по чл.54 НК за налагане на наказанието, което по вид лишаване от свобода и в размер на 4 месеца е определил като справедливо и съответно на извършеното и целите по чл.36 НК. Вярно е, че не е изброил подробно всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, но е определил като правилна процесуалната дейност на първоинстанционния съд при цялостната им и съобразно действителния смисъл оценка на установените, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и че не са налице основания да се приложи предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК и да се определи друго по вид наказание. Съдът не е бил длъжен да повтаря или да допълва съображенията на първоинстанционния съд, с които е обосновал решението си по въпроса за наказанието, след като е заявил по несъмнен начин съгласието си с тях, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна. Между обстоятелствата, които са отчетени като значими за решаване на въпроса за отговорността, е ниската стойност на материалната облага, която подсъдимият е предложил на проверяващото лице. Определено е като смекчаващо по смисъла на чл.54 НК и е обосновало извода, че конкретно извършеното деяние е с ниска степен на обществена опасност, но не и със значение на изключително по смисъла на чл.55 НК. Вярна е и оценката, че останалите индивидуализиращи обстоятелства по своята тежест и характер не могат да бъдат определени като многобройни. Законосъобразно е решението, взето въз основа на обоснованата оценка на относимия за решаване на въпроса за отговорността доказателствен материал, да бъде наложено наказание по вид лишаване от свобода и в размер при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и минимално превишаващ най-ниския, предвиден в закона за този вид. Основанието за извършване на инкриминираното деяние е да се прикрие извършено от подсъдимия нарушение на правилата за движение – управление на МПС след употреба на алкохол. Видно от данните в справката за съдимост, издадена на негово име, постановените предишни присъди, включително и приведената по реда на чл.68, ал.1 НК, са за престъпления по чл.343Б НК – управление на МПС след употреба на алкохол, за което е бил лишаван и от право на управление за различни срокове. Санкционирането от съда и последиците не са били достатъчно основание да мотивират у подсъдимия поведение към спазване правилата на обществото и закона, поради което по-голяма снизходителност би довела до определяне на наказание в нарушение на принципа по чл.35, ал.3 НК и чл.36 НК. Водим от изложеното за липса на основания за отмяна или изменение по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/21.03.2012 год. по въззивно нохд № 76/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: