О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 8 гр. София, 18.01.2016 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Тонева касационно частно дело № 1594 по описа за 2015 г. като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351 ал.5 от НПК. Образувано е въз основа на постъпил във ВКС частен протест от ОП Габрово срещу разпореждане от 26.11.2015 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 112/2015 г., по описа на Габровски окръжен съд, с което е върнат подаден от ОП Габрово касационен протест срещу постановеното по делото въззивно решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частният протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, тъй като касационният протест е бил насочен срещу решение на окръжния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на РС Габрово, с оглед на което законосъобразно е бил върнат поради липса на предпоставките по чл.346 от НПК за разглеждането му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: С присъда № 502 от 17.09.2015 г. Габровски районен съд е признал Г. Х. Б. за виновен в това, че на 25/26.10.2014 г., в гр.Г. отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Ел Д.”, модел „О.” на стойност219 лв. от владението на П. Г. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.218б от НК му наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. Със същата присъда Г. Б. бил признат за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски. По протест на РП Габрово първоинстанционният съдебен акт бил предмет на въззивна проверка от Габровски ОС, който с решение № 90 от 16.11.2015 г. отменил същия в частта, с която подсъдимият Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 от НК и на основание чл.218б от НК му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., както и в частта, с която бил осъден да заплати направените по делото разноски, а в останалата му част бил потвърден. С оглед изхода на делото, въззивната инстанция изпратила препис от решението си и от присъдата на РС Габрово на Районна прокуратура Габрово за комплектоване на материалите и изпращането им на компетентния орган по чл.424 ал.5 вр.ал.1 от НК за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН по отношение на Г. Х. Б. на основание чл.218б ал.1 вр.чл.194 ал.3 от НК. За постановеното решение на окръжния съд, ОП Габрово била уведомена на 17.11.2015 г. и на 23.11.2015 г. същата депозирала касационен протест с оплаквания за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, във връзка с които е отправила искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Основанието за атакуване на въззивното решение окръжната прокуратура обосновала с аргумента, че по съдържанието си то има характер на присъда, тъй като съдържа изводи досежно вината и отговорността, която подсъдимият следва да понесе, поради което придадената му форма на „решение” не е пречка за проверка по касационен ред. Окръжният съд не възприел тази теза и на основание чл.351 ал.4 т.3 от НПК с разпореждане от 26.11.2015 г. на съдията - докладчик по ВНОХД № 112/2015 г. на Габровски окръжен съд касационният протест е върнат като недопустим. Депозираният пред ВКС частен протест, инициирал настоящото производство е процесуално допустим – подаден е в срок и срещу акт, подлежащ на проверка от касационната инстанция по реда на чл.351 ал.5 от НПК. Разгледан по същество е неоснователен. Атакуваното разпореждане за връщане на касационния протест е законосъобразно, тъй като постановеното по ВНОХД № 112/15 г. по описа на ОС Габрово решение не попада сред изрично посочените в чл.346 от НПК съдебни актове, подлежащи на касационна проверка. В тази връзка следва да се отбележи, че застъпената от ОП Габрово в частния протест теза за противоречие между форма и съдържание на постановения от окръжния съд акт, довело до ограничаване възможността за атакуването му пред ВКС, не съответства на данните по делото. С въззивното си решение ОС Габрово не се е произнесъл по въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Б., тъй като е потвърдил присъдата на първата инстанция досежно признаване на същия за невиновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК и е възприел съображенията за квалифициране на деянието като „маловажен случай” по смисъла на чл.194 ал.3 от НК. Възприети са изцяло мотивите на първата инстанция и за това, че отговорността на подсъдимия следва да се търси съобразно тази правна квалификация, като са изследвани внимателно и предпоставките на чл.218б ал.1 от НК, обуславящи декриминализиране на деянието на извършителя и реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на него. С решението си в частта, с която е отменила присъдата на РС Габрово досежно признаване на подсъдимия Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.194 ал.3 от НК и налагане на административно наказание на основание чл.218б от НК, въззивната инстанция не се е произнесла по виновността и отговорността на подсъдимия в нарушение на чл.32 ал.1 т.1 от НПК, а е отстранила допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на закона, изразяващо се в произнасяне извън рамките на компетентността му по реализиране отговорността съобразно разпоредбата на чл.218б от НК. Процедурата по налагане на наказание по административен ред при наличие предпоставките по чл.218б ал.1 вр.чл.194 ал.3 от НК и отсъствие на забраните по чл.218б ал.2 от НК е регламентирана в разпоредбата на чл.424 ал.1 от НК, като в настоящата хипотеза компетентният орган да наложи глоба по административен ред е посочен в чл.424 ал.5 от НК. С решението си в тази му част окръжният съд не е допуснал твърдяните в частния протест нарушения на чл.334 т.2 и чл.32 ал.1 т.1 от НПК, тъй като постановеният от него съдебен акт не само по форма, но и по съдържание отговаря на критериите за „решение” по смисъла на чл.32 ал.1 т.2 от НПК. По-нататък е важно да се посочи, че в присъдата на РС Габрово е допуснато противоречие между мотивите и диспозитива й, изразило се в признаване подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 от НК и в същото време прилагане разпоредбата на чл.218б ал.1 вр.чл.194 ал.3 от НК, водеща до декриминализиране на деянието и реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо извършителя. С обсъжданата отменителна част на въззивното решение, при извършената служебна проверка на присъдата на първата инстанция окръжният съд е отстранил така допуснатото процесуално нарушение. С оглед всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че липсва противоречие между форма и съдържание на въззивния съдебен акт, същият изцяло съответства на критериите по чл.32 ал.1 т.2 от НПК, поради което не попада сред актовете, подлежащи на касационна проверка, изрично посочени в чл.346 от НПК. Ето защо разпореждането на ОС Габрово е законосъобразно, а частният протест на ОП Габрово, съдържащ искане за неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. По изложените съображения и на основание чл.351 ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 26.11.2015 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 112/2015 г., по описа на ОС Габрово, с което е върнат касационният протест, депозиран от ОП Габрово срещу решение № 90 от 16.11.2015 г., постановено по същото дело. Делото да се върне на Габровския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.