Р Е Ш Е Н И Е № 60167 гр. София, 22.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвияна Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1284/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) срещу решение №71 от 09.01.2019 по т.д. № 4003/2018 на САС,ТО-13 с-в, с което е отменено решение №1023 от 25.05.2018г. по т.д.№1623/2017г. на СГС, ТО, VI-12 състав, с което е бил осъден ответникът ЗБН „Велинград Пропъртиз" АД на осн. чл.60а, ал.1, т. 2 ЗБН във вр. с §1, т.7 ДР да върне на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) сумата 2 738 162 лева, представляваща извършена от „Дивал 59" ЕООД парична вноска в капитала на „Велинград Пропъртиз" АД за придобиване на 2 738 162 броя новоиздадени поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка една, в резултат на увеличение на капитала на „Велинград Пропъртиз" АД с решение на Общо събрание на акционерите от 15.07.2011г., която сума, представлява имущество с произход от Банката по смисъла на т.7 от §1 от ПЗР на ЗБН, и искът е отхвърлен от въззивния съд като неоснователен. Развиват се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи иска като основателен. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване и неоснователност. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение, в съответната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпроса: налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: В хода на настоящото дело е образувано конституционно дело № 9/2020 г., като с решение № 8 от 27.05.2021 г., обнародвано в ДВ бр. 48/08.06.2021 г., Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). В конституционното решение е прието, че " по отношение на разпоредбата на чл. 60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти ("всяко трето лице"), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат– връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира "имуществото с произход от банката"), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл. 60б ЗБН, така и на чл. 60а ЗБН постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици". Предвид обявяването на разпоредбата на чл. 60а ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира, че исковите производства по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са недопустими по следните съображения: Съгласно Решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон ,макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право. С оглед изложеното и предвид, че в хода на висящото производство е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, настоящият съдебен състав приема, че тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход банката поименни акции на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т. е. отпаднало е правото на иск. С оглед неприложимостта на разпоредбата на чл. 60а ЗБН по висящите производства, отговорът на поставените правни въпроси се явява безпредметно-липсва приложима действаща правна норма, която да бъде тълкувана. От изложеното следва, че ищците - синдиците на "КТБ" АД /н/ нямат право на иск срещу ответника, тъй като разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБ и не е част от приложимото право. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска – прекратено. На основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 219 052,96 лева /109 526,48 лева- за първа инстанция, 54 763,24 лева- за въззивна инстанция и 54 763,24 лева за касационно обжалване/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на "КТБ" АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №№71 от 09.01.2019 по т.д. № 4003/2018 на САС,ТО-13 с-в, както и решение №1023 от 25.05.2018г. по т.д.№1623/2017г. на СГС, ТО, VI-12 състав. ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска, предявен от синдиците на "КТБ" АД /н/ срещу ЗБН „Велинград Пропъртиз" АД, с който се претендира ответника, на осн. чл.60а, ал.1, т. 2 ЗБН във вр. с §1, т.7 ДР, да върне на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) сумата 2 738 162 лева, представляваща извършена от „Дивал 59" ЕООД парична вноска в капитала на „Велинград Пропъртиз" АД, за придобиване на 2 738 162 броя новоиздадени поименни акции. ОСЪЖДА "КТБ" АД /н/ да плати по сметка на ВКС сумата 219 052,96 лева- държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.