4 Р Е Ш Е Н И Е № 259 Гр. София, 28 декември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнанадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 948/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. А. А. против решение № 273/28. 06. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 953/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, трети състав. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на тезата за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила частният обвинител изтъква, че съображенията във въззивния съдебен акт повтарят аргументите на първата инстанция, а апелативният съд е подходил едностранчиво към доказателствената съвкупност, като не е изложил доводи защо не възприема заключенията на двете технически експертизи. Поддържа, че по безспорен начин е установено, че подсъдимият е нарушил всички разпоредби на трудовото законодателство, за които му е повдигнато обвинение, и именно те са в причинна връзка със смъртта на пострадалия. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Срещу касационната жалба е подадено писмено възражение от защитника на подсъдимия, в което се сочи, че въззивният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил обстойни съображения относно приетата фактическа обстановка и съответстващите и правни изводи. Частният обвинител Д. А. не се явява и не излага лично пред касационния съд аргументи за основателност на касационната жалба. Подсъдимият А. М. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Защитникът му изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че жалбоподателят само формално е изброил касационните основания, без да посочи данните, които ги подкрепят, като при това твърдят, че наложеното наказание е явно несправедливо при положение, че е потвърдена оправдателната присъда на първостепенния съд. Сочи, че аналитичната дейност на САС е осъществена в съответствие с процесуалните изисквания, а фактическите констатации не са произволни, поради което не може да бъде възприета тезата, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е опорочено. Пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Намира, че САС не е обсъдил в пълнота доводите в протеста и с възприемане на фактическата обстановка, описана от първоинстанционния съд, е нарушил чл. 14 НПК. Изтъква, че контролираната инстанция е игнорирала заключенията на двете технически експертизи и не ги е съпоставила с останалия доказателствен материал, а също така не е съобразила, че пострадалият не е имал трудов договор и не са му били осигурени безопасни условия на труд. Пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 37/10. 02. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 927/2014 год., Софийски градски съд, НО, втори състав е признал подс. А. О. М. за невиновен в това, че на 23. 10. 2008 год. в [населено място], като управител на [фирма] причинил смърт на В. К. Т. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (строително-монтажни работи, дефинирани като демонтаж на дограма), представляваща източник на повишена опасност в нарушение на чл. 61, ал. 1 – 3, чл. 63, ал. 1 – 4 от КТ; чл. 2, чл. 3, чл. 7, чл. 9, чл. 13 и чл. 20 от Наредба № 3/14. 05. 1996 год. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 24, ал. 1 и 2, чл. 26, т. 1, т. 8 и т. 10, чл. 60, ал. 1 и 2 и чл. 61 на Наредба № 2/22. 03. 2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № 5/11. 05. 1999 год. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, ал. 1 от ЗБУТ; чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3/19. 04. 2001 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и Приложение № 1 към чл.17 и Приложение № 2 към чл.17 от Наредба № 3/19. 04. 2001 год., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от Д. А. А. граждански иск като неоснователен. Срещу присъдата са подадени протест на прокурора и жалба на частния обвинител със съдържащо се в тях искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В изпълнение на задълженията си по чл. 323, ал. 1 от НПК съдията-докладчик по н. о. х. д. № 927/2014 год. е констатирал, че жалбата на частния обвинител е подадена по пощата на 04. 03. 2015 год. и е просрочена, тъй като срокът за атакуване на присъдата е изтекъл на 25. 02. 2015 год. По тези съображения жалбата е върната на подателя ѝ. Разпореждането е съобщено на 28. 09. 2015 год., не е обжалвано от частния обвинител и е влязло в сила. Въззивното производство е образувано единствено по протест на прокурора и с решение № 273/28. 06. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 953/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, трети състав, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Изложеното относно процесуалното развитие на делото обосновава извод за недопустимост на касационната жалба. Налице е влязло в сила разпореждане за връщане на въззивната жалба на частния обвинител, чийто правен ефект е идентичен с последиците от неупражняване правото на въззивна жалба. Тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност за т. нар. „прескачащо касационно обжалване“ и в двата случая страната не може да атакува въззивния съдебен акт, освен ако е уважена жалбата (или протеста) на друга от страните, с което са били засегнати права и законни интереси на касатора. В настоящия казус това законово изискване не е удовлетворено, тъй като с въззивното решение е била потвърдена оправдателната присъда, постановена от СГС, т. е., не се касае за качествено нови изводи на въззивната инстанция, отразяващи се неблагоприятно върху правата и законните интереси на частния обвинител. С оглед изложеното касационната жалба на Д. А. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. А. А. против решение № 273/28. 06. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 953/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, трети състав. ПРЕКРАТЯВА производството по к. н. д. № 948/2016 год. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.