Ключови фрази
Нищожност * симулация * договор за покупко-продажба * привидни и прикрити договори * оспорване на истинността на документ


6

Р Е Ш Е Н И Е
№86
Гр.С., 18.07.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.

при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 682 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. П., [населено място] срещу решение № 420/19.04.2010г., постановено по т.д.№ 113/2010г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 548/18.11.2009г. по гр.д.№ 251/09г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 38, т.ІІ, рег.№ 2980, н.д.№ 186/04г. между Х. М. П. и [фирма] за сумата от 14994.38 лв., като привиден и сключен с цел да прикрие договор за покупко – продажба на същия имот между същите страни, но за сумата от 36000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Моли, същото да се отмени и искът да се отхвърли като му се присъдят разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот за сумата от 30000 лв. без ДДС, като при подписването му е заплатена сумата от 24000 лв., а с анекс към същия е променено предназначението на имота и крайният срок за предаване на владението, като е удостоверено плащането и на сумата от 10000 лв. За тези плащания до 15.05.2004г. не са съставени счетоводни документи, като на 04.06.2004г. е сключен окончателен договор при цена от 14993.35 лв. с ДДС и е издадена фактура, подписана и от двете страни за същата сума, придружена с фискален бон. Изложени са съображения, че е постигнато съгласие за издаване на неистински счетоводни документи, поради което посочената в нотариалния акт цена на имота е привидна и е официализирана с цел заблуда на данъчната администрация и намаляване на публичните задължения на ищеца и ответника. На това основание е прогласена нищожността на договора, обективиран в нотариалния акт, като привиден и прикриващ договор за продажба при цена от 36000 лв. с ДДС.

С определение № 177/21.03.2011г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване за произнасяне по въпросите: 1. Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. 2. Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и 3.Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса? – на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

По поставените правни въпроси съставът на ВКС намира следното:
1.Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба?
Въпросът е поставен в контекста на твърдението на касатора, че ищецът не е предявил иск за разкриване на симулацията, а само иск за прогласяване на нищожността на сделката като привидна, с което е постановен недопустим съдебен акт.
Допустимостта на въззивното решение подлежи на служебна проверка от ВКС съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК.
С Решение № 475/14.07.2010г. по гр.д.№ 621/2009г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че “при установяване на относителна симулация при иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулативната сделка”.
Настоящият състав на ВКС, ТК споделя практиката по Решение № 475/14.07.2010г., но доколкото в същото не е бил поставен въпросът за допустимостта на обжалвания въззивен акт, намира и следното:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените – относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. В този смисъл, искът по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД би могъл да е предявен за разкриване на относителната симулацията или за прогласяване на абсолютна симулация. От друга страна, при твърдение на ищеца за абсолютна симулация, възраженията на ответника могат да се основават на съществуването на действително прикрито съглашение, в който случай, по силата на чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът следва да приложи правилата за прикритото. Правомощието на съда произтича от материалноправната норма на чл.17, ал.1 ЗЗД, както и от основните начала на гражданския процес по чл.5, чл.6, ал.2 и чл.10 ГПК.
По тези съображения преценката за допустимостта на въззивния акт следва да се извърши с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба. Ищецът е изложил обстоятелства, че с предварителен договор от 17.12.2003г. и анекс към него от 15.05.2005г. са постигнали съгласие с ответника за прехвърляне на недвижим имот при продажна цена от 36000 лв., която е действително уговорената между страните, а в нотариалния акт е посочена занижена цена от 14994.38 лв. единствено, за да не се обременява ответника с по-високи разноски по сделката. Въвежда се довод, че привидността на продажната цена, като съществен елемент на обективирания в нотариалния акт окончателен договор за покупко – продажба, обуславя привидността на окончателния договор и има за последица нищожността му. Заявеният петитум е за прогласяване на нищожността на договора за покупко – продажба. С оглед на твърденията на ищеца за съществуването на действително съглашение между страните за продажната цена, по която се сключва сделката, прикрита с окончателния договор, обективиран в нотариалния акт, въззивният съд се произнесъл по иск за разкриване на симулацията и на основание чл.17, ал.1 ЗЗД и е приложил правилата относно прикритото. Постановеното решение е допустимо и не се налице основания за обезсилването му по реда на чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК.

2. Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор?
При относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите лице, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделка, а действителната им воля е различна от външно изявената.
Когато страните са постигнали съгласие по предварителен договор, то те са обвързани по същия относно съществените елементи на бъдещата сделка, но до сключването на окончателен договор. В Решение № 118/06.10.2010г. по т.д.№ 1053/09г. на І т.о. на В., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че страните могат, в съответствие с чл.9 ЗЗД, да постигнат съгласие по отношение на съществените елементи на договора до неговото сключване, без да бъдат обвързани от постигнатото съгласие с предварителния договор по тези елементи, като съобразно изискването за форма при прехвърлянето на недвижими имоти по чл.18 ЗЗД, нотариалният акт единствено обективира договореното по тези съществени елементи, а именно – цена и предмет и има обвързваща сила. В този смисъл, изменението на клаузите на предварителния договор в сравнение със сключения окончателния договор няма за последица симулативност на окончателната сделката само на това основание. В посочената хипотеза, за да се приеме, че е налице симулативна продажба, то на доказване подлежи действителна обща воля на страните.
По изложените съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС, ТК, І отд. отговаря така: Продажбата с окончателен договор при цена, различна от договорената в предварителния договор, не е симулативна само на това основание, ако не са налице останалите елементи по чл.17 ЗЗД.

3.Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса?
Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл.193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл.194, ал.2 ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл.193, ал.1 ГПК. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос се съдържа в процесуалната норма. От друга страна, въпросът има значение доколкото решаващият състав приема за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за установяването на които е представен документът. Материалната доказателствена сила на документите не винаги е обвързана с оспорването на истинността им от страните, поради което съдът, формирайки вътрешното си убеждение, може да се позове на документите, като при частните документи - и да счете за оборена доказателствената им сила или че удостоверените факти са ирелевантни за спора.
На поставения въпрос съставът на ВКС отговоря в следния смисъл: Недопустимо е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински по смисъла на чл.194 ГПК, ако същият не е оспорен от страните в производство по чл.193 ГПК.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговорите на поставените въпроси въззивното решение е необосновано.
Уговорката по нотариалния акт от 04.06.2004г. за продажба на недвижим имот при цена от 14994.38 лв. отразява действителната воля на страните, която се установява и от издадената фактура на 07.06.2004г., подписана от продава и купувача и придружена с фискален бон, както и от протокола от 03.04.2004г., обективиращ решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – продавач.
Разкриването на формирана воля, различна от отразената в атакуваната сделка, не е доказано. Действително, между страните е бил сключен предварителен договор за продажба на същия имот при цена от 36000 лв., но същият няма характер на “обратен документ” и не опровергава клаузите, по които е постигнато съгласие с окончателния договор. Страните не са обвързани от постигнатото съгласие с предварителния договор и предвид на свободата на договаряне могат да променят съществените елементи на договора. По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че действителната воля на страните е различна от външно изразената по атакуваната сделка, поради което искът за прогласяване на нищожността на договора по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД е неоснователен. Въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е обявил за неистински документ фактурата от 07.06.04г., но не са налице основанията по чл.293, ал.3 ГПК, поради което ВКС следва да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявения иск.
На основание чл.80 и чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на касатора сумата от 11029.89 лв., представляваща разноски за всички съдебни инстанции по представения списък от 20.06.2011г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 420/19.04.2010г., постановено по т.д.№ 113/2010г. от Пловдивския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма], [населено място], [улица] срещу Х. М. П., [населено място], [улица], ет.2, ап.4 за прогласяване на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД на нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 38, т.ІІ, рег.№ 2980, н.д.№ 186/04г. между Х. М. П. и [фирма] за сумата от 14994.38 лв., като привиден и сключен с цел да прикрие договор за покупко – продажба на същия имот между същите страни, но за сумата от 36000 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на Х. М. П., [населено място], [улица], ет.2, ап.4, сумата от 11029.89 лв. /Единадесет хиляди и двадесет и девет лв. и 89 ст./ - разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.