1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 857 С., 20,12,2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 815 /2012 год. Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. К., [населено място] срещу определение № 231/23.04.2012 г., постановено по ч. т. д. № 246/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1087/29.02.2011 г., постановено по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на Н. К. К. за изменение на решение № 1509/09.12.2011 г. по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд, в частта за разноските. Жалбоподателят Н. К. К. поддържа, че определението е неправилно и моли за присъждането на направените от него съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Ответниците по касация не депозират писмено становище в срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Жалбоподателят Н. К. К. участва в производстовото в качеството на евентуален ответник по евентуално съединените искове предявените от С. В. Б. и Н. Н. Б. и двамата от [населено място]. Исковете са уважени спрямо първия ответник – „ЗК [фирма], поради което няма произнасяне по евентуално предявения иск. Н. К. К. е предявил молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 1509/09.12.2011 г. по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд. Молбата на касатора е отхвърлена с определение на Варненски окръжен съд, което е потвърдено с определение на Варненски апелативен съд. Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос: “Следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан?” – на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Представена е съдебна практика на ВКС по поставения от жалбоподателя въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че твърдяното противоречие е налице, по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С определение № 231/23.04.2012 г., постановено по ч. т. д. № 246/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1087/29.02.2011 г., постановено по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд е прието, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан. Съгласно трайната практика на ВКС е прието, че следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан. По делото са приложени определение № 82 от 19.02.2009 г. по ч. т. д. № 60/2009 г. по описа на ВКС и определение № 89 от 22.01.2009 г. по ч. т. д. № 752/2009 г. по описа на ВКС. С Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., на ОСГТК е прието, че режимът на касационно обжалване на въззивните определения е сходен с този за обжалване на въззивните решения - по силата на препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК разглеждането на частната касационна жалба по същество е поставено в зависимост от посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК критерии. Т. е. налице е основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 - противоречие със задължителната практика на ВКС и касационното обжалване следва да се допусне. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Неразглеждането на евентуалния иск, поради уважаване на главния иск, заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение – отпадане с обратна сила последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Съгласно данните по делото, жалбоподателят претендира разноските пред всички инстанции – за първа инстанция Н. К. К. претендира 3500 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева депозит за вещо лице, като е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание в първата инстанция, за втора инстанция жалбоподателят претендира 300 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева държавна такса, като е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание във въззивната инстанция. Ответниците по касация следва да заплатят на жалбоподателя и направените в касационното производство разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение по приложен по делото договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и тъй като процесуалноправният въпрос “Следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан?” е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, ВКС, настоящият състав на първо търговско отделение приема, че частната касационна жалба следва да бъде уважена, като се отмени определение № 231/23.04.2012 г., постановено по ч. т. д. № 246/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1087/29.02.2011 г., постановено по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд и се уважи искането на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските. Воден от горното, ВКС-І т. о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 231/23.04.2012 г., постановено по ч. т. д. № 246/2012 г. на Варненски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 1087/29.02.2011 г., постановено по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд. ИЗМЕНЯ решение № 1509/09.12.2011 г. по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА С. В. Б. и Н. Н. Б. да заплатят на Н. К. К. сумата от 3550 лева разноски по т. д. № 2232/2010 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА С. В. Б. и Н. Н. Б. да заплатят на Н. К. К. сумата от 315 лева съдебни разноски по въззивното ч. т. д. № 246/2012 г. на Варненски апелативен съд и 500 лева съдебни разноски по касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: