Р Е Ш Е Н И Е № 47 София 27.02.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю. Г. и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3666 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Г. Т. и Л. Г. Ц. чрез адв.Р. Т. срещу решение № 33 от 17.03.14г.по в.гр.дело № 36/14г.на Окръжен съд – Видин,с което е потвърдено решение № 596 от 2.02.13г.по гр.дело № 711/13г.на Районен съд – Видин.С него е развален сключения на 6.10.93г.между О. М. С. и В. Л. С.,починала на 11.04.2011г.и наследена при условията на универсално правоприемство от К. Г. Т. и Л. Г. Ц. договор,оформен с нот.акт № г.,поправен с нот.акт № г.-на РС В.,с който първата е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане 7/12 ид.части от правото на собственост върху недвижими имоти,представляващи масивна едноетажна жилищна сграда,със застроена площ от 90 кв.м. и масивен гараж,ведно с учредено право на строеж върху държавно дворно място,поради пълно неизпълнение от страна на приобретателите. С определение № 1178 от 23.10.14г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: прекратява ли се действието на алеаторен договор при последвало производство за делба,в което прехвърлителката по договора е възвърнала изцяло собствеността върху имота,предмет на алеаторния договор. В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното: Правните последици на делбата се състоят в това,че се прекратява състоянието на съсобственост,съществувало до нейното извършване,като идеалните квоти от общото имущество се превръщат в самостоятелни права на собственост върху отделни реални части от общия имот или отделни имоти.В хипотезата на сключен алеаторен договор между съсобственици при последвало производство за делба,в което прехвърлителят по договора е придобил изцяло собствеността върху имота,предмет на алеаторния договор,поетите от приобретателя задължения за издръжка и гледане стават недължими.Поради погасяване на задължението за прехвърляне правото на собственост е отпаднала и насрещната престация за издръжка и гледане.По силата на делбата е възникнало ново задължение за прехвърлителя – за плащане на парично уравнение на дяловете на съделителите. С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че ищцата О. С. е сключила на 6.10.93г.с покойната си вече дъщеря В. С. договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане,оформен с нот.акт № г.,поправен с нот.акт № г.,по силата на който е прехвърлила собствените си 7/12 ид.ч.от правото на строеж върху държавно място,съставляващо парцел в кв.263 по плана на [населено място] с площ от 558 кв.м.,заедно с 7/12 ид.ч.от масивна жилищна сграда,построена в същия парцел и 7/12 ид.ч.от построения в същия парцел масивен гараж.Прието е още,че процесният имот е построен въз основа на отстъпено право на строеж в полза на Л. С.,починал през 1992г.,с договор от 15.08.1954г.по време на брака му с ищцата,поради което и придобиването е станало в режим на СИО на основание чл.103 СК от 1968г./отм./През 1996г.е обявено съставеното от Л. С. саморъчно завещание в полза на ищцата,по силата на което тя се установява като изключителен собственик на придобитите по време на брака им имоти.С влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 821/95г.на ВРС е намалено завещателното разпореждане до размера на запазените части на двете дъщери Е. Л. и В. С..Допусната е делба при следните квоти за съделителите: 4/24 ид.ч.за О. С.;17/24 ид.ч.за В. С. и 3/24 ид.ч.за Е. И. по отношение на процесните имоти – масивна жилищна сграда и масивен гараж,построени в поземлен имот с идентификатор 10971.505.614 по кадастралната карта и регистри на [населено място].Във втората фаза на делбата масивната жилищна сграда с правото на строеж върху мястото на основание чл.288 ал.2 ГПК/отм./е поставена в дял на ищцата О. С. срещу задължение да заплати парично уравнение в полза на другите две съделителки,а масивният гараж е изнесен на публична продан. С договор за покупко-продажба,оформен с нот.акт № г.Е. И. и О. С. са продали на съсобственичката си В. С. съответно:първата продавачка 3/24 ид.ч.и втората 4/24 ид.ч.от правото на собственост върху масивния гараж.С договор за покупко-продажба,оформен с нот.акт № г.О. С. е прехвърлила на В. С. другия имот – масивна жилищна сграда,видно с отстъпеното право на строеж,като е запазила пожизнено правото си на ползване.С нот.акт № г.В. Л. е дарила правото си на собственост върху притежаваните едноетажна масивна жилищна сграда и масивен гараж в имот № при равни права по 1/2 ид.ч.на децата си К. Т. и Л. Т./ответници по делото/,които след смъртта й на 12.04.11г.са нейни правоприемници по наследяване. При тези фактически данни въззивният съд е счел,че с оглед предмета на делото – разваляне на алеаторния договор по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД извършените впоследствие разпоредителни сделки са ирелевантни за спора.След анализ на показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели е направен извод,че ответниците не са установили изпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на праводателя си,както и в лично качество като правоприемници, в уговорения в него обем и съдържание,поради което е приел,че предявените искове по чл.87 ал.3 ЗЗД са основателни. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон.Поддържа се,че алеаторният договор е прекратил действието си към момента на влизане в сила на конститутивното съдебно решение за предоставяне в самостоятелен дял и собственост на процесния имот на ищцата. Ответницата по жалбата О. М. С. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е процесуално допустимо,тъй като разгледаният иск с правно основание чл.87 ал.1 ЗЗД е допустим,но неоснователен. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд,че извършените след алеаторния договор разпоредителни действия с процесните имоти са ирелевантни към спора.С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,сключеният между О. С. и дъщеря й В. С. алеаторен договор е прекратил действието си поради извършената съдебна делба,при която жилищният имот е преминал изцяло в патримониума на прехвърлителката,поради което е отпаднала и насрещната престация по договора за издръжка и гледане.По отношение на гаража същият е придобит от наследодателката на ответниците чрез продажба от останалите съсобственички с нот.акт № г.При установеното по делото,че изпълнението по алеаторния договор е станало недължимо,задължение за издръжка и гледане на ищцата не е възникнало и за ответниците като наследници на майка си В. С.,които освен това са придобили собственост върху процесните имоти на основание дарение. По изложените съображения обжалваното въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, следва да се отмени и по реда на чл.293 ГПК ГПК следва да постанови ново,с което предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените деловодни разноски за трите инстанции в размер на 871.80 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 33 от 17.03.14г.,постановено по в.гр.дело № 36/14г.на Окръжен съд – Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от О. М. С. против Л. Г. Ц. и К. Г. Т. на основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко - продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане,обективиран в нот.акт № ,том ,нот.дело № г., поправен с нот.акт № по нот.дело № г.на НС при РС В.,с който първата е прехвърлила на дъщеря си В. Л. С. срещу задължение за издръжка и гледане 7/12 ид.части от правото на собственост върху недвижими имоти,представляващи масивна едноетажна жилищна сграда,със застроена площ от 90 кв.м. и масивен гараж,ведно с учредено право на строеж върху държавно дворно място от 558 кв.м.,съставляващо парцел в кв.263 по плана [населено място]. ОСЪЖДА О. М. С. да заплати на Л. Г. Ц. и К. Г. Т. сумата 871.80 лв /осемстотин седемдесет и един лв и осемдесет ст/съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.