Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за имуществени вреди * защита правото на собственост от неоснователни действия


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 559
С., 10.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети септември , две хиляди и десета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1542/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Б. , от[населено място] срещу решение № 251/24.04.2009 год., постановено по гр.д. № 906/2008 год. на П. окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Т. районен съд , постановено по гр.д. № 670/2005 год., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма],[населено място] иск за възстановяване на съборен навес от 20 кв.м., както и предявените срещу [община] и „Б. и комунално стопанство „ ЕООД,[населено място] искове за солидарното им осъждане за сума в размер на 1900 лв., представляваща стойността на разпиляно лично имущество, ведно със законната лихва от 01.10.2004 год., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост , неправилност и нарушение на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение .
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат уважени или алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по касационната жалба [община] , и [фирма],[населено място], оспорват касационната жалба , в писмен отговор по делото.Молят жалбата да се отхвърли като неоснователна.
С определение по чл. 288 ГПК, от 10.05.2010 год. по делото, Върховният касационен съд е приел, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС / т.1/ служебно е констатирал евентуална недопустимост на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. Б. срещу „Б. и комунално стопанство „ ЕООД,[населено място] иск за възстановяване на съборен навес и на това основание е допуснал касационно обжалване на решението в тази част.
Въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване е постановено по нередовна искова молба и е недопустимо.
Съображенията за това са следните:
С исковата молба, по която е било образувано делото, ищецът заедно с останалите обективно и субективно съединени искове е предявил иск , с който на осн. чл. 49 ЗЗД е поискал ответниците / [община] и [фирма],[населено място] / солидарно да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 2000 лв. , представляваща стойността на навес, находящ се в собственото му дворно място, с площ от 20 кв.м. , изграден от каменни и тухлени зидове от двете страни по дължина и покрит с каменни плочи на гредоред, който неправомерно е бил разрушен от работна група на О. фирма Б. по нареждане на [община], ведно със законната лихва от 01.10.2004 год. до окончателното изплащане на сумата/ т.2 от исковата молба/ . С молба от 13.07.2007 год. ,депозирана във връзка с дадени указания на съда за уточняване на исковата молба, ищецът е заявил, че процесният навес се е намирал в мястото от 11 кв.м. , находящо се в западната част на имота ,което е било спорно между него и [община]. Това се поддържа и в молба от 18.10.2007 год. В съдебно заседание от 21.11.2007 год. ищецът изрично заявява, че процесният навес не бил в спорните 11 кв.м. , а е попадал в средата на дворното място. Обстоятелството къде се е намирал процесния навес е от съществено значение, доколкото това е част от неговата индивидуализация и определя в каква насока следва да се проведе съдебното дирене по предявения иск.Тоест в исковата молба следва да има яснота относно обекта, за който следва да се събират релевантните за правилното решаване на спора данни. С оглед на това съдът е следвало да уточни това обстоятелство по категоричен начин , което не е сторено .
Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуално предпоставка , която обуславя допустимостта на предявеният иск и постановеното по него решение. Доколкото в случая съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, решението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили като делото се върне на въззивната инстанция , която да отстрани визираната нередовност. В случай, че ищецът не уточни исковата молба в посочения смисъл, производството по делото следва да се прекрати.
След уточняване на молбата, по делото следва да се съберат доказателства и да се извърши преценка дали на посоченото от ищеца място действително се е намирал процесния навес, като за целта се назначи вещо лице геодезист и при необходимост в негово присъствие се извърши оглед на място.Въз основа на събраните по делото доказателства да се прецени дали именно индивидуализирания от ищеца навес е бил разрушен от служителите на Б. и ако това е така, дали към момента на разрушаването, теренът върху който се е намирал се е водил като собственост на ищеца по находящата в [община] документация в т.ч. и кадастрален план, и с оглед на това дали е изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане.При необходимост да се назначи съдебно – икономическа експертиза , която въз основа на събраните данни за площта, вида, използваните материали, конструкцията и пр. на навеса , да даде заключение за реалната му стойност към датата на разрушаването. Следва да се има предвид, че както назначаването специализирани експертизи, така и извършването на оглед са действия, които могат да бъдат предприети и служебно от съда / чл. 195,ал.1 и чл. 204,ал.1 ГПК/.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по иска така, както е бил предявен първоначално , а не с оглед допуснатото с протоколно определение от 21.11.2007 год. изменение.
В тази връзка следва да се съобрази следното:
В съдебно заседание от 21.11.2007 год. по гр.д. № 670/2005 год. на Т. районен съд процесуалният представител на ищеца, адв. М., е поискал съдът да допусне изменение на петитума на иска по т.2 от исковата молба като вместо заплащане на обезщетение в размер на стойността на съборения навес, претендирано от двамата ответника , да бъде осъден ответникът Б. „ЕООД”,[населено място] да го възстанови . С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал това изменение, което е процесуално недопустимо, доколкото касае не само петитума на иска , а представлява преминаване от един иск към друг.Безспорно, че първоначално предявеният иск е за обезщетение за вреди настъпили в резултат на непозволено увреждане и следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД, доколкото е насочен срещу юридическото лице [фирма],а не към непосредствените извършители на деянието. Този иск е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпените от непозволеното увреждане вреди като обезщетението винаги е парично, и не може да бъде натурално, както са приели съдилищата. Иска за възстановяване на разрушения навес , за който се твърди, че е бил собствен на ищеца е иск с правно основание чл. 109 ЗС. Това е собственически иск и с него се цели защита на собствеността . Следователно макар в случая и двата иска да почиват на някои общи факти става въпрос за два различни иска, което не дава възможност по пътя на изменението от иск с пр. осн.чл. 49 ЗЗД да се премине към иск с пр. осн. чл. 109 СК. Доколкото допуснатото с протоколно определение изменение на иска е процесуално недопустимо / чл. 214,ал.1 ГПК/, при новото разглеждане на делото, същото не следва да бъде зачетено и съдът следва да се произнесе по първоначално предявения иск.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 251/24.04.2009 год., постановено по гр.д. № 906/2008 год. на П. окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Т. районен съд , постановено по гр.д. № 670/2005 год., в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. А. Б. срещу [фирма],[населено място] иск за възстановяване на съборен навес от 20 кв.м. и
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд .


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: