Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 573   гр. София, 18 януари 2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  петнадесети  декември,  две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА     при  участието на секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА н. д. №   656 по  описа за 2009 година   Касационното производство е образувано на основание жалби на подсъдимите Ц. М. М., от гр. С., чрез служебния му защитник- адв. К. М. , и М. М. М., от гр. С., чрез служебния му защитник- адв. З. В. , срещу въззивна присъда № 258 от 1. 07. 2009г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 4 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1507/ 2008г., с което е отменена присъдата на Софийски районен съд, наказателна колегия, 104 състав, от 6. 10. 2006г., по НОХД № 8156/ 2006г., по описа на съда, и е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия Ц. М. М. се поддържа, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, и е необоснована, с което се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия служебен защитник по съображенията в нея, и тези, изложени в представената писмена защита. В касационната жалба на подсъдимия М. М. М. се релевират идентични основания- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон- чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на касатора. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия служебен защитник, с аргументи, изложени в писмената защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което счита, че обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Ц. М. М., е неоснователна. Касационната жалба на подсъдимия М. М. М., е неоснователна. С присъда от 6. 10. 2006г., постановена по НОХД № 8156/ 2006г., Софийският районен съд, наказателна колегия, 104 състав, е признал подсъдимите Ц. М. М., М. М. М., двамата от гр. С., и АЛКИН РУЗБИ МУСТАФА, от гр. Д., за невинни в това, че на 5. 09. 2005г., в гр. С., в съучастие помежду си като извършители, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 411, 26 лв. от владението на О. А. И. , без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по обвинението по чл. 198, ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за всеки от тях. С обжалваната въззивна присъда Софийският градски съд, наказателна колегия, 4 въззивен състав, е отменил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимите Ц. М. М., М. М. М. и АЛКИН РУЗБИ МУСТАФА, за виновни по гореописаното обвинение, поради което и на основание чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, ги е осъдил на по три години лишаване от свобода- за Ц. М. и М. М. , при строг първоначален режим, и две години лишаване от свобода- за подсъдимия А, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднал времето, през което по отношение на всеки от подсъдимите Ц. М. и М. М. е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение определението по НОХД № 10503/ 2002г., на СРС, с което подсъдимият М е осъден на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Тъй като и в двете жалби се поддържат идентични касационни основания и искания, същите ще бъдат обсъдени заедно. Релевираното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно изложените подкрепящи го аргументи, всъщност се свежда до необоснованост- жалбоподателите възразяват срещу приетите за установени от въззивния съд фактически положения, довели до осъждането им, които считат, че не кореспондират със събраните по делото доказателства. Известно е, че необосноваността е извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК касационни основания, поради което и не би могла да обуслови касационна проверка. Последната инстанция по фактите е въззивната и в нейните правомощия е да събира доказателства, както и да установява фактите. ВКС може да контролира материалноправната и процесуална законосъобразност на проверяваните съдебни актове, включително на извършените от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуални действия в хода на наказателното производство. В конкретния случай касационният съдебен състав не констатира поддържаните от жалбоподателите процесуални нарушения в доказателствената дейност на втората инстанция. Напротив, установявайки непълноти в събрания от районния съд доказателствен материал, тя е провела собствено съдебно следствие, извършвайки повторен разпит на свид. Николай З. , при който са били прочетени показанията му, депозирани пред съдия по време на досъдебното производство, при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По този начин е отстранила допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение в обсъждания аспект. Позовавайки се на показанията на Н. З. , пострадалия свидетел О(също прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК от СРС), частично, тези на свид. Огнян И. , възпроизвел отделни фрагменти от произтеклите релевантни събития, СГС е приел, че подсъдимите са извършители на инкриминираното престъпление. Въззивният съд е изложил задълбочено и убедително съображенията си относно приетите от него фактически обстоятелства, характеризиращи престъплението- действията на тримата подсъдими, предхождащи, съпътстващи и последващи извършеното деяние, както и тези на пострадалия и всеки от цитираните поименно свидетели, времето и мястото на осъществяването му. Мотивирал се е също, давайки отговор и на въпроса защо не кредитира обясненията на подсъдимите и не приема фактическите констатации на първата инстанция, аргументиращи тезата й, обективирана в постановената оправдателна присъда, а именно, че в хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, уличаващи конкретните подсъдими в извършване на инкриминирания им грабеж. Верни, основани на закона, и съответни на формираната по делото доказателствена съвкупност, са изводите на въззивния съд, че фактическите положения, приети за установени от районния съд, са в драстично противоречие с доказателствените източници. Така, законосъобразно упражнявайки правомощията си по чл. 316 НПК, със своя съдебен акт втората инстанция е констатирала нови фактически положения. В този смисъл, в рамките на осъществявания касационен контрол във връзка с поддържаното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС в настоящия си състав не констатира въззивният съд да е допуснал процесуални нарушения във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, и формирането въз основа на тях на вътрешното му убеждение по фактите. СГС е извършил прецизен анализ на доказателствата по делото, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, без да игнорира някои от тях, за сметка на фаворизирането на други, да ги изопачава, или тълкува превратно. А след като това е така, става ясно, че изтъкваното от жалбоподателите нарушение по чл. 13, чл. 14, чл. 18, и чл. 107 НПК, в случая не е налице. Следователно, въззивният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си за разкриване на обективната истина в процеса в рамките на предмета на доказване. С нито едно свое процесуално действие, той не е показал предубеденост или пристрастие, целящо оправдаване на изпълняваните мерки за неотклонение „задържане под стража” на дейците, както се поддържа в писмената защита, представена от служебния защитник на подсъдимия М. В тази насока следва да се отбележи също, че е несериозно да се черпят аргументи в подкрепа на защитната теза на касаторите единствено от обстоятелството, че деянието е извършено в питейно заведение, където всички присъстващи, включително подсъдимите и пострадалото лице са били повлияни от консумирания алкохол. Същото е обсъдено от решаващия въззивен състав и е част от приетата фактология. Безспорно установено по делото е авторството на извършеното престъпление на подсъдимите- жалбоподатели Ц. М. , М. М. и необжалвалия присъдата А. М. , поради което настоящата инстанция напълно споделя изводите на второинстанционния съд, който със своя съдебен акт е дал аргументиран отговор на доводите, поддържани и пред него по приложението на материалния закон. Констатирайки наличието на всички обективни и субективни елементи на престъпния състав на чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в изпълнение на правомощията си по чл. 334, ал. 1, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, СГС е постановил присъдата си, отменил е първоинстанционния съдебен акт, приемайки същия за незаконосъобразен и необоснован, признал е подсъдимите за виновни по предявеното им обвинение, и ги е осъдил, налагайки им съответните наказания. Предвид горните съображения, жалбите на подсъдимите Ц. М. и М. М. са изцяло неоснователни, поради което ВКС в настоящия си състав намери, че съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваната въззивна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 258 от 1. 07. 2009г., постановена по ВНОХД № 1507/ 2008г., по описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, 4 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: