Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр.София, 04.07.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 535/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Н. Ц. чрез адв. А. Ц. Ж. от АК – Стара З., срещу въззивно решение № 326/23.12.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 495/2011 г. Касационното обжалване е допуснато по въпросите: кой носи тежестта да докаже ползването на вещта от ответника по иск с правно осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, когато тя му е предоставена за ползване с бракоразводно решение, както и по материалноправния въпрос за вложения от законодателя смисъл в понятието „лично ползване” на вещта в хипотезата по чл. 31, ал. 2 ЗС. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по процесуалноправния въпрос: По иск на съсобственик срещу друг съсобственик за обезщетение, за това, че го е лишил от правото да ползва съсобствената вещ съобразно правата си, ищецът трябва да установи, че насрещните стани са собственици, своя дял от съсобствената вещ, ползването й от другия съсобственик по начин, който препятства съсобственикът – ищец да упражнява фактическа власт според дела си; този начин на ползване да се е осъществявал през исковия период от време, както и размера на обезщетението, което се равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния пазарен наем през исковия период за вещта в състоянието й през същия период. По правило управлението и ползването на общата вещ трябва да се извършва по споразумение между съпритежателите й, взето от тези, които притежават повече от половината, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя /извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС/ Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците. Фактът, че само един от тях, ползва сам цялата вещ или част, която е в повече от дела му, води до обогатяването му за сметка патримониума на ощетения съсобственик. Когато съсобственият на страните имот е и семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, между него и другия съсобственик възникват отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. Така възприетото тълкуване на чл. 107 СК от 1985 г., отм. е и изрично регламентираното в чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс от 2009 г.. Ползването на вещта е предоставено по силата на съдебно решение и при предявен иск по чл. 31, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца е да установи наличието на подобно съдебно решение. Твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако е за време след като правото на ползване е прекратено – поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства. В този случай негова е тежестта да докаже осъществяването на тези обстоятелства, както и, че след поканата на съсобственика, не ползва вещта в повече от притежаваната квота от съсобствеността. По въпроса за вложения от законодателя смисъл на понятието „лично ползване” на вещта в хипотезата по чл. 31, ал. 2 ЗС, даденото от въззивния съд разрешение противоречи на това, прието в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателния акт е изяснено, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове По касационните оплаквания: К. Т. Н. Ц. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 2 ЗС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касация Й. Х. Г. не е отговорил по чл. 287, ал. 1 ГПК. Депозирал е писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание, с което възразява срещу касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно и не дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, защото никога не е ползвал имота. Липсва и покана от другия съсобственик да бъде допуснат в имота. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. Т. Н. Ц. е предявила срещу Й. Х. Г. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 5 040 лв. С обжалваното решение, въззивният Старозагорски окръжен съд, като е потвърдил съдебния акт на първостепенния Старозагорски районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че процесният имот е придобит от страните по спора по време на брака, който е прекратен с развод по чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./. С влязлото в сила решение по брачното дело, спорният имот в качеството му на семейно жилище е предоставен за изключително ползване на съпруга Й. Х. Г., без оглед интересите на ненавършили пълнолетие деца от брака. Съдът посочил, че с прекратяването на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове на съсобствениците върху жилището. От този момент отношенията между тях по повод съсобствената вещ се уреждат от разпоредбите на чл.30-36 от ЗС. Прието е, че право на обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС се поражда, само когато общата вещ се използва пряко и лично само от част от съсобствениците за задоволяване на лични нужди. Съдът приел, че такива доказателства не са ангажирани, а решението, с което жилището е било предоставено от съда за ползване на Г. не означава, че същият е упражнил правото си да го ползва. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и дадения по-горе отговор по чл. 290 ГПК от състава на Върховния касационен съд. След влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което Г. е получил ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с Т. Ц., той й дължи обезщетение за ползването на нейната идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както ди да му е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се ограничават правата на другия съсобственик – бившата съпруга Т. Ц., което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд. Решението по чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г., отм., в частта за ползването на семейното жилище е влязло в сила на 11.02.2003 г. и от тогава Г. дължи обезщетение на Ц. по чл. 31, ал. 2 ЗС. Бившите съпрузи са се разпоредили с общия имот на 12.06.2009 г., като са го дарили на сина си Х. Х.. В периода, предмет на настоящия спор - 01.01.2006 г. – 10.06.2009 г. правото на ползване е предоставено със съдебно решение на Х. Г. и, както остана ясно, той дължи обезщетение за ползването му на другия съсобствен. Не се твърди, нито се доказва наличие на обстоятелство, което да е прекратило преди това ползването, предоставено с решението по бракоразводното дело. Ето защо, без значение е дали Г. реално се е възползвал от предоставените му права. Поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС в общия случай прави укоримо поведението на ползващият цялата вещ съсобственик. Той дължи обезщетение от тази дата, ако откаже да предостави ползването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува. Р. на съда по чл. 107 СК задължава страните да се съобразят с него, поради което е безсмислено отправяне на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС. Както стана ясно, от датата на влизане в сила на решението по бракоразводното дело Й. Г. дължи обезщетение на Т. Ц.; отношенията им са сходни на наемните. От заключението на съдебнотехническата експертиза, приета по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно дадена, се установява, че за исковия период от време средномесечния пазарен наем за ½ ид.ч. от имота е в размер на 4267 лв. Искът се явява основателен за посочената сума. За разликата до 5040 лв. следва да бъде отхвърлен. Като краен резултат въззивното решение следва да бъде отменено само в частта, с която иска е отхвърлен до размера на 4267 лв. К.-ищец има право на съдебноделоводните разноски по делото съразмерно уважената част от иска – общо 490 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 326/23.12.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 495/2011 г. в частта, с която иска на Т. Н. Ц. против Й. Хирстозов Г. по чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен за сумата 4267 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Й. Х. Г. от Стара З.[жк][жилищен адрес] да заплати на Т. Н. Ц. от [населено място], съдебен адресат адв. А. Ц. Ж. от Стара З., [улица], ет. 1 обезщетение за ползване през периода 01.01.2006 г. – 10.06.2009 г. на ½ ид.ч. от съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] в размер на 4267 (четири хиляди двеста шестдесет и седем) лв., на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 4267 лв. ОСЪЖДА Й. Х. Г. да заплати на Т. Н. Ц. сумата в размер на 490 лв., представляваща съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции, съразмерно уважената част от иска. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: