7 Р Е Ш Е Н И Е №. 60191 Гр. София, 01 декември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 824/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Габрово против присъда № 6/07. 07. 2021 год. по в. н. о. х. д. № 19/2021 год. по описа на Окръжен съд – Габрово. В протеста се поддържа, че е нарушен материалният закон, тъй като въззивната инстанция не е обсъдила всички събрани доказателства и немотивирано е отхвърлила искането за допускане на тройна трасологична експертиза. Твърди се, че заключението на единичната такава е непълно и неясно, а мотивите на окръжния съд за безусловното му кредитиране са вътрешно противоречиви. При обосноваване на тезата си прокурорът се позовава и на собствените си възприятия от проведения съдебен оглед на местопроизшествието. Изложени са и доводи за необоснованост на присъдата. Направено е искане за отмяната ѝ и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста като уточнява, че релевираните доводи следва да се обсъждат през призмата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Пледира за отмяна на проверявания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец С. М. не взема отношение по основателността на протеста. Защитникът намира, че протестът е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не е установена идентичност между отсечените дървета от частната гора на свид. М. и дървесината, открита в имота на подсъдимия. Подс. Б. Д. се солидаризира с аргументите на своя защитник и настоява за потвърждаване на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 260026 от 10.12.2020 г. по н. о. х. д. № 810/2019 год. Районен съд – Габрово е признал подс. Б. И. Д. за виновен в това на неустановена дата за времето от 15. 03. 2018 год. до 13. 08. 2018 год., в [населено място], кв. Горни Бакойци, без редовно писмено позволително, посредством И. И. М., И. С. К. и Д. К. К. да е добил от горски фонд - имот 138009 в землището на [населено място], отдел 302, подотдел „к“, частна горска територия, 11.60 плътни куб. м. дърва от дървесен вид дъб, на стойност 1 334 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба. С присъдата е отхвърлен изцяло предявеният от гражданския ищец С. М. като неоснователен и недоказан. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства по делото. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 6/07. 07. 2021 год., постановена по в. н. о. х. д. № 19/2021 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, е отменен като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Въпреки че прокурорът, изготвил протеста, се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, в съдържателен план доводите му са такива за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй недоволството му се свежда до несъгласие с извършения доказателствен анализ и е основано на неспазване на правилата за оценка на доказателствената съвкупност. На следващо място, немалка част от доводите в протеста се отнасят до обосноваността на въззивната присъда. Пропуска се обаче, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание и това законодателно разрешение не е случайно, тъй като с изключение на случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, към които безспорно не може да бъде отнесен настоящият казус, върховната съдебна инстанция не е съд по фактите, а само по правото. В обхвата на касационната проверка се включва единствено дали долу стоящият съд е основал изводите си върху годни доказателства и доказателствени средства, които е събрал и проверил лично и непосредствено, изяснени ли са всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, обсъдени ли са всички събрани доказателствени източници и интерпретирани ли са те съобразно действителните им смисъл и съдържание или с други думи – спазени ли са правилата по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Предвид изложеното касационната инстанция не дължи отговор на аргументите в протеста за необоснованост на проверявания съдебен акт, а внимателният прочит на мотивите към въззивната присъда не показва несъответствие на аналитичната дейност на окръжния съд на стандарта, заложен в цитираните по-горе разпоредби. Контролираната инстанция е направила правилна преценка, че съществено за правилното решаване на делото е установяването на идентичност между откритата в имота на подсъдимия дървесина и отсечената от съседен парцел, представляващ частна гора. При това, за разлика от изготвилия протеста прокурор съдът е осмислил, че предмет на обвинението са единствено 11.60 плътни куб. м. дърва от дървесен вид дъб, а не всички 89 дървета, чиято сеч свидетелите Т. Г. и К. К. са констатирали на 24. 07. 2018 год. За да достигне до извод, че такава идентичност не е установена, съдът е анализирал внимателно както обясненията на подсъдимия, така и показанията на Т. Г., К. К., Д. П., И. К., Д. К., К. К., И. М., И. Н., П. П. и В. С.. Посочените гласни доказателствени средства са били условно разделени в две групи с оглед обстоятелствата, за които са свидетелствали лицата. В първата от тях правилно са били поставени твърденията на подс. Д. и на свидетелите И. К., К. К. и Д. К., които са били ангажирани от Д. за разчистване на собствените му парцели и на този на свид. П., а във втората са отделени показанията на Т. Г., К. К., И. Н., П. П. и В. С., които са били ангажирани с проверките за незаконна сеч от горския фонд. Изложени са убедителни съображения защо доверие заслужават обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите от първата група. За този извод от значение е била категоричността на тримата работници, че извършената от тях сеч на дървесина е била концентрирана единствено в парцелите на подсъдимия и на свид. П. и никой от тях не е преминавал [улица], разделяща урбанизираната територия от горския фонд. Показанията на Д. К. и И. К. са били проверени при разпита им на местопроизшествието и двамата без колебание отново са заявили, че в имота на подсъдимия е имало множество стари дървета, които са разчистили без да преминават от другата страна на пътя. Наред с това свид. К. изрично е уточнил каква дървесна растителност е имало в работните им обекти, посочвайки такава с диаметър 32-34 см, намираща се над другата граница на имота – [улица]. Съответствие на други техни твърдения – че са чували как в гората работят моторни резачки, е открито в констатациите на техническата експертиза за издадено разрешение за добив на дървесина от друг парцел, граничещ както с имотите – част от урбанизираната територия около [улица], така и с частната гора, собственост на гражданския ищец С. М.. Не се основава на материалите по делото възражението на прокурора за игнориране на заявеното от свидетелите от втората група и по-специално тези на свид. Т. Г., К. К. и В. С.. Такова би било налице, ако съдът беше оставил без внимание съдържащата се в показанията им информация, интересуваща процеса, т. е. когато не е изпълнил процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не ги е анализирал от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно е ползвал части от тях, изваждайки ги от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. В случая въззивната инстанция е обсъдила твърденията на тримата на стр. 8 от мотивите към присъдата като изрично е признала тяхната добросъвестност при излагане на фактите. Основанието да приеме, че показанията им не позволяват да се приеме за безспорно доказано дали процесната дървесина е добита от горския фонд, от имотите на подсъдимия, на свид. П. или от съседни имоти, които обаче попадат в урбанизираната територия на кв. Горни Бакойци, съдът правилно е намерил от една страна в заключението на лесотехническата и трасологична експертиза, съгласно което липсват ясно обособени граници между имотите в района, а от друга – в заявеното от самите свидетели, че не им е известно там да има други имоти освен горски, докато в действителност е установено, че наред с тези, попадащи в горския фонд съгласно кадастралната карта, има парцели с характеристиката на гора, които обаче представляват общинска земеделска територия или попадат в урбанизираната територия на [населено място]. Не са подминати и твърденията на Г. и С. за наличие на следи от извличане на дървесина с техника през имота на подсъдимия. Те са съпоставени с показанията на свидетелите от първата група, съгласно които действително е ползван багер за премахване на отсечените от тях дървета, но отново поради неустановеността на границите между имотите правилно е прието, че и в тази им част показанията на горските служители не позволяват категорични изводи относно произхода на инкриминираните 11 куб. м. дървесина. Несподеляеми са възраженията срещу лесотехническата и трасологичната експертиза. На първо място в тази насока следва да бъде изтъкнат некоректният прочит на заключението от страна на държавното обвинение. В протеста е изразено несъгласие с извода за недостъпност на имота на свид. М., от който според обвинението са отсечени инкриминираните 11,6 плътни куб. метра дървесина. В действителност обаче експертът Р. е посочила на стр. 7 от заключението си, че недостъпни поради избуялата гъста храстова и дървесна растителност са имоти с идентификатори 14218.516.141 и 14218.516.142, които принадлежат на други лица, а не на свид. М.. Констатации в тази насока са направени и в проведеното на място съдебно заседание от 19. 05. 2021 год. Ето защо са голословни доводите, че вещото лице не е посетило района на местопроизшествието. Напротив, освен самостоятелно инж. Р. е взела участие и в съдебното заседание, в което е извършен оглед от състава на въззивния съд. Наред с това същата е ползвала и приетите като доказателство кадастрални карти, извършила е справки и с интернет страницата Гугъл карти, извадки от която са приложени към заключението, направила е проверка относно издадени разрешения за сеч в съседни имоти, извършила е оглед на иззетите на 13. 08. 2018 год. 11 куб. м. дървесина. След анализ и съпоставяне на така получената информация в експертизата аргументирано е посочено, че не може да се установи откъде е добит предметът на обвинението. Действително в заключението е изтъкната необходимостта от геодезист, който да определи на място границите между имотите от горския фонд, урбанизираната територия и тази със селскостопанско предназначение. Вярно е също така, че въззивната инстанция не е предприела действия в тази насока. Това обстоятелство обаче не е довело до неизпълнение на задълженията ѝ за обективност, всестранност и пълнота на изследването, защото с водещо значение за невъзможността да се установи по експертен път местодобиването на инкриминираната дървесина е било обстоятелството, че трасологичното изследване е непоправимо закъсняло. Същото е трябвало да бъде извършено още през лятото на 2018 год., веднага след като е установена сеч от имота на свид. М. или най-късно до пролетта на 2019 год., тъй като в онзи момент пъновете на отсечените дървета все още са били незасегнати от естествените процеси по вегетация. Експертът Р. е била категорична, че за три години върху тези пънове са изникнали множество издънки, разрушаващи структурата им; налице са и немалко коренови такива, които също променят профила на дънерите като именно това не позволява извършването на съответните измервания и на сравнителен анализ. Впрочем, констатация за множество издънки от дървета с различна височина – до два-три метра, е направена и в проведеното на местопроизшествието съдебно заседание от 29. 05. 2021 год. Тук е мястото да се отбележи несъстоятелността на още едно възражение на прокурора, отнасящо се до заключението на лесотехническата и трасологична експертиза – това за вътрешната противоречивост на мотивите на окръжния съд за безусловното му кредитиране. На пръв поглед с признаването на факта, че вещото лице не е успяло да отговори от кой имот са отсечени иззетите на 13. 08. 2018 год. дървени трупи въззивната инстанция като че ли наистина е допуснала такова несъответствие, приемайки, че заключението на инж. Р. заслужава доверие. Това противоречие обаче е несъщинско, защото съдът внимателно е анализирал професионалните аргументи на експерта за невъзможност да установи коментираното обстоятелство, отчел е, че те се основават на специалните му знания и дългогодишния му опит – от една страна, и на установеното при самостоятелния оглед на местопроизшествието и на констатациите, направени на място по време на съдебното заседание от 19. 05. 2021 год. – от друга, съпоставил го е с останалите доказателствени източници и в крайна сметка е достигнал до верен извод, че е налице обективна невъзможност за отговор на поставените въпроси. Необходимо е да се посочи, че наред с пропуска да назначат своевременно лесотехническа и трасологична експертиза, органите на досъдебното производство са допуснали и друго опущение – не е извършен оглед на имотите на подсъдимия и на свид. П. с цел установяване съществуват ли в тях пънове на дървета с профила на иззетите дървени трупи. Това обстоятелство обаче също не дава основание за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото, защото пропускът понастоящем не може да бъде саниран предвид безспорно установените множество дейности по разчистване на имотите (извличане на земни маси, терасиране и др.), които значително и безвъзвратно са променили терена. В протеста е поставен акцент върху двата констативни протокола от 24. 07. 2018 год. и от 13. 08. 2018 год., но те нямат онова доказателствено значение, което им придава представителят на държавното обвинение, доколкото в тях не се съдържа каквато и да било информация, позволяваща да се направи неоспорима логическа връзка между констатациите за сеч на 89 дървета от горския фонд, установена на първата дата и откритите месец по-късно дървени трупи в имота на подсъдимия. Обстоятелството, че и в двата документа са посочени дъбови дървета не е достатъчно за установяване на необходимата идентичност между отсечените такива от горския фонд и намерените в парцела на подсъдимия дървени трупи, тъй като не само посредством свидетелските показания, но и по експертен път е установено наличието на такъв дървесен вид в редица имоти, попадащи в кв. Горни Бакойци. Неоправдани са очакванията на прокурора, изготвил касационния протест, че претендираната от него отмяна на въззивната присъда може да бъде обоснована с възприятията му по време на съдебното заседание от 19. 05. 2021 год. Твърденията му, че лично е възприел къде се намира имотът, представляващ частна гора и че оттам „са изнесени всички големи дървета“, че „всички, които бяхме на заседанието на 19. 05. 2021 год. можем да кажем, че от въпросните дворове … няма как да има подраст на дървета с такава височина и възраст, дори и да са необитаеми от десетилетия“ представляват единствено негови съждения, не се основават върху доказателствата по делото и сами по себе си не притежават каквато и да било доказателствена стойност. Наред с това те са насочени към оспорване на част от констатациите в протокола от посоченото съдебно заседание. Ако представителят на държавното обвинение е считал, че този процесуален документ не отразява вярно извършените процесуални действия и съдържа непълноти и несъответствия, е следвало да направи искане за поправката му в срока по чл. 312, ал. 1 от НПК. Това не е сторено и тъй като протоколът притежава всички изискуеми от НПК реквизити и е съставен по реда, указан от процесуалния закон, по силата на чл. 131 от НПК той съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, включително и за това, че имотите – предмет на огледа са обрасли с гъста растителност и с издънки от дървета. Предвид изложеното настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати посочените в касационния протест съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/07. 07. 2021 год., постановена по в. н. о. х. д. № 19/2021 год. по описа на Окръжен съд – Габрово. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.