Р Е Ш Е Н И Е   №  38   София, 18 февруари 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и шести януари двехиляди и девета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                              Жанина Начева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 656/2008 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на В. Н. прокурор при Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 484 от 17.11.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 982/2008 год. на Софийски апелативен съд. В протеста се твърди, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и се иска да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Софийски апелативен съд, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 6.06.2008 год. постановена по НОХ дело № 5846/2006 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия В. Т. А. за невиновен в това на 8.01.2002 год. в гр. С., по начин и със средства опасни за живота на мнозина, да е извършил опит умишлено да умъртви Ц. Г. Велински – служител на МВР при изпълнение на службата му, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 116 ал.2 във вр. с ал.1 т.6 пр.1 НК. С въззивно решение № 4* от 17.11.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 982/2008 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационният протест е неоснователен. Доводите за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по същество касаят начина на формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция. В този смисъл е изложеното съображение, че Софийският апелативен съд изцяло се е солидаризирал с първоинстанционния съд, като не е направил обективен анализ на събраните доказателства и е потвърдил оправдателната присъда при наличието на достатъчно доказателства за авторството и умисъла на подсъдимия. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14 и чл. 107 НПК. Оплакването не намира опора в данните по делото. За да постанови съдебният си акт, въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на протестираната оправдателна присъда, направила е самостоятелен анализ на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които по свой почин допълнително е събрала в проведеното съдебно следствие. Като ги е оценила поотделно и в логическата им връзка е възприела установените от Софийски градски съд обективни фактически данни, че свидетелите В, при изпълнение на служебните си задължения във връзка с извършено престъпление подгонили подсъдимия, св. В го настигнал, хвърлил се върху него, повалил го на земята, при последвалата борба пистолета на свидетеля изпаднал, подсъдимият го взел и насочил към него, като свидетелят не възприел манипулации със системите на оръжието, а само изщракване, преди да го избие от ръцете му. При тези фактически констатации е възприела и правния извод, че предявеното обвинение за опит за умишлено убийство не е доказано по несъмнен и категоричен начин, в съответствие с разпоредбата на чл. 303 ал.2 НПК. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорила подробно на всички доводи във въззивния протест, в това число и за достатъчността на съобщените от св. В факти, за изграждане на фактическата контатация, че подсъдимият е предприел действия, които са били насочени към лишаването му от живот и правния извод за доказаност на обвинението и е мотивирал решението си за отхвърлянето им. Не са допуснати поддържаните в касационният протест нарушения при оценката на доказателствата, въз основа на които въззивният състав е формирал вътрешното си убеждение по фактите, включени в предмета на доказване и приложенитето на материалния закон. Изводите му се основават на съвкупната им преценка, без да е игнорирано или превратно изтълкувано което и да било от тях, в това число и показанията на св. В, дадени в двете съдебни инстанции. При това следва да бъде посочено, че решаващият съд има суверенно право да прецени дали даден доказателствен източник е надежден и достатъчен да обуслови един или друг фактически извод. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали са събрани по надлежния процесуален ред, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, а при противоречие между тях е мотивиран извода, кои противоречиви доказателства съдът кредитила и дали са направени верни правни изводи. По делото такива нарушения не са допуснати. Без основание се поддържа, че въззивната инстанция не е подходила с необходимата сериозност при оценката на показанията на св. В, като произволно е отхвърлила дадените от него в първоинстанционния съд, където е съобщил достатъчно данни, от които може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е започнал изпълнителното деяние на престъплението умишлено убийство. Поради особената важност на показанията на този свидетел, които са основно доказателствено средство в подкрепа на обвинението по отношение на авторството и умисъла на дееца, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК, въззивният състав, в изпълнение на задължението си по чл. 107 ал.2 НПК е преценил, че се налага повторно да го разпита. При двата разпита свидетелят не е съобщил противоречиви сведения, които да налагат изясняването и проверката им, както се твърди в касационния протест. Достатъчно добросъвестно е съобщил, че се е действало импулсивно и под голямо напрежение, като не е видял подсъдимият да извършва манипулации с осъжието, привеждащи механизмите му в състояние, при което би се получило изщракване, а е видял само насочения към него пистолет и чул самото изщракване и затова предположил, че се опитва да го убие. Точен е изводът, че тези показания, не са достатъчни да се приеме като единсвено възможно чутия от свидетеля шум да е резултат от действията на подсъдимия, насочени към лишаване от живот на полицейския служител. При тази доказателствена съвкупност и приетите за установени от нея фактически положения мотивирано двете решаващи съдебни инстанции са приели, че съставът на престъплението умишлено убийство, приключил във фазата на опита, както е предявено обвинението, не е осъществен от обективна и субективна страна. Умисъла на дееца се установява от действията, в които е обективирано деянието, а те се изясняват след като внимателно се прецени не само средството, с което е действал, насочеността на оръжието и причините изпълнителното деяние не е довършено, но и цялостната фактическа обстановка, при която е действал. Настигането на подсъдимия, събарянето му на земята от пострадалия, последвалата борба с размяна на удари, като действия предхождащи насочването на служебното оръжие на пострадалия към главата му, в което се е обективирало деянието не водят до единствено възможния извод за наличие на пряк умисъл като форма на вината, при която може да бъде извършен опита за умишлено убийство. Точен е изводът направен още от първоинстанционния съд, че в конкретния случай преди всичко е действал със съзнанието да избегне задържането. По начало, няма пречка наред с този непосредствен резултат да е целял и умъртвяването на преследващия го полицейски служител, но липсват обективни данни да е предприел необходимите действия, годни да причинят смъртта му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от представителя на обвинението нарушения, като не са налице и такива, за които съдът следи служебно и без да е сезиран от обжалвалата страна и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 484 от 17.11.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 982/2008 год. на Софийски апелативес дъ, с което е потвърдена присъдата от 6.06.2008 год. по НОХ дело № 5846/2006 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: