Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр.София, 16 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 729/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест,депозиран от Окръжна прокуратура-Благоевград срещу нова въззивна присъда от 28.01.2015 г., постановена по внохд №322/2014 г.по описа на Окръжен съд-Благоевград, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В протеста се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, намерило израз в превратен анализ на доказателствения материал от въззивната инстанция, което нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права на прокуратурата. На следващо място се посочва неправилност в изводите на ОС-Благоевград за липса на елементи от състава на престъплението, в извършването на което подсъдимия Ю. Б. е бил осъден от първата инстанция, което обосновава нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд. В писменото допълнение към подадения протест се изброяват редица обстоятелства, които според прокурора, по косвен път обосновават извод, че конете на пострадалите са изчезнали от мястото, където са били оставени без постоянен надзор вследствие на човешки действия,а не на диви животни и ,че не някой друг ,а именно подсъдимият е автор на тяхното отнемане. Посочва се ,че в резултата на неправилния анализ на доказателствената съвкупност, извършен от въззивната инстанция, се е стигнало до съществено нарушение на процесуалните правила,като са засегнати правата на обвинението, както и ,че в противоречие с материалния закон, подсъдимият неправилно е бил оправдан. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, тъй като приема ,че не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Намира за правилно приетото от въззивния съд ,че липсват достатъчно убедителни доказателства, които да сочат, че подсъдимият е автор на инкриминираното му деяние. Счита, че съдът в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и е направил правилни и законосъобразни изводи за оправдаването на Ю. Б.. Гражданските ищци Х. Ю. Б.,А. И. К. и И. Т. Д., редовно призовани,не се явяват. Защитникът на подсъдимия Ю. Б.-адв.Б. се присъединява изцяло към становището на представителя на ВКП. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдена присъдата на въззивната инстанция. Подсъдимият Ю. Б., редовно призован не се явява пред касационната инстанция, поради което не взема становище по протеста. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №355 от 02.06.2014 г., постановена по нохд №020/2013 г., Районен съд-Гоце Делчев е признал подсъдимия Ю. И. Б. за виновен в това ,че на неустановена дата в края на м.07.2012 г.в местността /име/, в землището на [населено място], /област/ е отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи- три броя коне, на обща стойност 5 650 лв., собственост на И. Т. Д., А. И. К. и Х. Ю. Б.,от тяхното владение с намерение противозаконно да ги присвои и извършеното не е маловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2 във вр.с чл.194 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимия Б. е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди на Х. Ю. Б. в размер на 1800 лв.,на А. И. К. в размер на 1900 лв. и на И. Т. Д. в размер на 1800 лв.,ведно със законната лихва, считано от 15.02.2013 г.,като гражданските искове са отхвърлени до пълните им предявени размери. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Ю. Б. е било образувано пред Окръжен съд- Благоевград внохд №322/2014 г., приключило с нова присъда №445 от 28.01.2015 г.,с която е била отменена първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимия Ю. И. Б. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 във вр.с чл.194 ал.1 от НК. Гражданските искове за имуществени вреди, предявени от Х. Ю. Б., А. И. К. и И. Т. Д. срещу подсъдимия са били отхвърлени изцяло като неоснователни. Касационния протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Върховният касационен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените материали от страна на въззивната инстанция. Съдът е анализирал критично доказателствата и средствата за тяхното установяване и им е дал вярна оценка. Доказателствената съвкупност е била подложена на внимателна преценка- както с оглед процесуална годност, като са съобразявани само валидно събрани доказателства, така и предвид възможността на базата на тях да бъдат обосновани фактическите изводи от предмета на доказване. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените източници, поради което и доводът на прокуратурата в тази насока, изложен в протеста ,е лишен от основание. Изводът на въззивния съд за липса на категорични доказателства за авторството на инкриминираното по делото деяние в лицето на подсъдимия Ю. Б. е верен и се споделя от настоящата инстанция. На първо място, въззивната инстанция подробно е анализирала гласните доказателствени средства-показанията на тримата пострадали -Б., К. и Д. и обосновано е приела, че в тях не се съдържат първични доказателствени факти относими към авторството на деянието. Така св.Б. е посочил, че подсъдимият се бил похвалил пред св.М. , че е откраднал конете; в разпита си пък, св.Д. е заявил,че подсъдимият си бил признал за кражбата пред св.С. и св.Д., а пък пострадалия К. е заявил ,че св.Д. му е казал ,че подсъдимият е откраднал конете. Разпитани М., С. и Д. отричат да са свидетели на подобно признание,което подсъдимия Б. да е направил пред тях.Напълно правилно въззивната инстанция не е дала вяра на показанията на св.К. относно това, че пред самия него подсъдимият си е признал за извършената кражба. От една страна- по отношение на посочения факт свидетелят е дал противоречиви показания, като първоначално е твърдял ,че подсъдимият е отрекъл да е извършил кражбата ,а от друга-процесуалното качество на свидетеля /граждански ищец/, не следва да бъде пренебрегвано, с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Но дори и да бъдат кредитирани тези показания, същите съдържат факти с производен характер, за които съществува забрана да бъдат използвани, освен в три хипотези /когато служат за проверка на първични доказателства,когато първичните доказателства са недостъпни и когато служат за разкриване на първични доказателства/, каквито в настоящият случай не са налични. Подсъдимият не е давал обяснения, поради което е недопустима замяната на първични доказателства, каквито биха се съдържали в неговите обяснения с производни, каквито са фактите в показания на св.К.. Информацията ,предоставена от свидетелите Ц., Б., Ч. , К., П. , М. и Б. по никакъв начин не допринася за изясняване на авторството на инкриминираното престъпление. На следващо място направената от въззивната инстанция интерпретацията на показанията на свидетелите Х. и Ц., е вярна , включително и по отношение на приетото от нея, че фактите ,свързани с признанието на подсъдимия пред свидетелите за извършената кражба имат производен характер. В обобщение, в кориците на делото не се съдържат доказателства, установяващи по несъмнен начин, че именно подсъдимия И. Б. е извършител на кражба на конете на пострадалите. При това положение законосъобразно ОС-Благоевград е постановил оправдателна присъда. Изброените от ОП-Благоевград обстоятелства в допълнението към касационния протест / напр.,че подсъдимия помагал за пашата на овцете на баща си в близост до местността „име”; че конете са били оставени на паша в същата местност; че подсъдимият е споделял с представители на МВР и други хора ,че разполага с коне ,а не с кон и т.н./ , не обосновават с категоричност, че подсъдимият е автор на инкриминираното му престъпление. Приемането на противното, въз основа на посочените обстоятелства, би било изцяло хипотетично и на предположение, което е забранено от закона /чл.303 ал.1 и 2 от НПК/. С оглед на изложените съображения ,не се установява наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК ,поради което протеста следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №445 от 28.01.2015 г., постановена по внохд №322/2014 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/