6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
[населено място], 22.02.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2724 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2704/02.07.2015г. от [фирма], чрез юрисконсулт А. Д. и касационна жалба вх. № 2652/30.06.2015г. от З. Б. Щ., чрез адв.Ц. Ч. против решение № 126/19.05.2015г. по в.гр.д. № 335/2014г. на Апелативен съд - Велико Т., допълнено с решение № 182/14.07.2015г. по с.гр.д. на ВтАС, в частта, с която след частична отмяна на решение № 371/09.07.2014г. по гр.д. № 781/2011г. на Русенски окръжен съд З. Б. Щ., при участие на [фирма] като трето лице-помагач на нейна страна, е осъдена да заплати на [фирма] /понастоящем [фирма] / сумата от 172 443,60 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в административна офис-сграда, собственост на З. Щ., с която стойност последната се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
В касационните жалби се излага, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради наличие на касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационните жалби на касаторите.
С определение № 559/21.06.2016г. по т.д. № 2724/2015г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че спорът е по иск с правно осн.чл.59 ЗЗД. В исковата молба ищецът [фирма] е твърдял, че в качеството си на подизпълнител на основание договор за изработка, сключен с възложител [фирма] е извършил описаните в исковата молба строително-монтажни работи по отношение на процесната сграда, които е отчел на възложителя с 7 бр. двустранно подписани протоколи обр.19. Навежда доводи, че възложителят не му е заплатил част от извършеното в размер на общо претендирана сума от 275 338,18 лв., поради спиране на плащанията от неговия възложител. След обсъждане на доказателствата по делото ВтАС е констатирал, че З. Щ. се легитимира като собственик на процесната сграда от 2003г. С договор за наем от 10.12.2008г. е предоставила на [фирма] ползването на сградата при уговорка, че дължимата наемна цена за имота може да бъде прихваната от наемателя с разноските, които той ще извърши за ремонт на сградата. С няколко допълнителни анекса е бил променен размерът на наема като до общия му размер за периода на действие на наемния договор е било уговорено наемателят да има право да извърши прихващане с вложените от него средства в ремонтните работи. ВтАС е приел, че на 12.12.2008г. [фирма] като възложител е сключил с [фирма] като изпълнител договор за извършване на СМР за сума идентична по размер с окончателната наемна цена. Въззивната инстанция е съобразила подписания между тези две дружества протокол за предаване на сградата от 19.12.2008г. и състоянието й към този момент. Апелативният съд е обсъдил сключения на 31.07.2009г. и анекс към него от 19.11.2009г. между [фирма] като възложител и [фирма] като изпълнител договор за изработка на конкретно посочени СМР по процесната административна сграда след предварително одобрение от страна на инвеститора [фирма]. По двата договора за изработка са били представени подписани от сключилите ги страни протоколи за извършени СМР. Решаващият съд е приел, че с констативен протокол от 25.02.2011г. З. Щ. и [фирма] са извършили прихващане на сумата от 2 346 996лв., представляваща левовата равностойност на 1 200 000 евро – стойност на извършени СМР по договор за изработка между наемателя и [фирма]. Съобразно заключение на СТЕ, събрано по реда на чл.207 и сл. ГПК в отделно производство по обезпечение на доказателства и разпита на вещото лице, дало това заключение, пред първоинстанционния съд като свидетел, въззивният съд е приел, че претендираните по исковата молба СМР са изпълнени от [фирма] / сега [фирма]/ . Тяхната стойност според съда е била изчислена от единичната и тройната ССЕ и е в размер на 172 443,60 лв. без ДДС и представлява неизплатената част от стойността на издадени фактури от [фирма] на [фирма]. ВтАС е изложил съображения, че с тези СМР – установени по вид, количество и стойност, се е увеличила стойността на имота на З. Щ. с оглед заключението на единичната СТЕ и допълнителното заключение, поради което за собственичката е налице обогатяване. Въззивният съд е направил извод, че е доказано и обедняването на [фирма] със сумата от 172 433, 60 лв., без ДДС, представляваща стойността на извършени, но незаплатени от [фирма] СМР, описани по исковата молба. По спорния въпрос дали е налице връзка между обогатяването на собственика на имота и обедняването на извършилия процесните СМР ВтАС е счел, че връзката не следва да е причинна, а е необходимо да се установи, че обогатяването и обедняването са последица от общ факт или общи факти. За такъв общ факт съдът е преценил фактическите действия по изпълнение от страна на [фирма] на отделни СМР по процесната сграда. Въззивната инстанция е приела, че З. Щ. не е доказала наличие на правно основание, въз основа на което да се е обогатила с извършените подобрения. Неподкрепено с доказателства според ВтАС е останало възражението й, че разходите за извършените по договора за изработка подобрения са изцяло прихванати със задължението на [фирма] за заплащане на наемна цена, а то от своя страна е заплатило на изпълнителя [фирма] възнаграждение за извършването им, както и че част от подобренията са изпълнени от трето за спора лице – [фирма]. Решаващият съд се е позовал на заключението на СТЕ, допусната пред тази инстанция, както и на заключенията на единичната и тройната ССЕ, приети пред Р.. Основното съображение е било, че не може да се установи идентичност между актуваните от [фирма] към [фирма] СМР по 7 бр. протоколи обр.19 от една страна и от друга страна - СМР, включени в издадените от [фирма] към [фирма] 11 бр. протоколи за приемане на изработеното. Последните 11 бр. протоколи нямат характер на протокол обр.19 – липсват количества, единична цена и стойност на видове работи, поради което не съдържат достатъчно информация и не могат да бъдат съпоставени с другите 7 бр. протоколи обр.19. В тази връзка въззивният съд е кредитирал и свидетелски показания, съобразно които се установява, че процесните СМР са извършвани през м.януари и февруари 2010г., когато вече е било спряно плащането от [фирма] на [фирма]. ВтАС е кредитирал и заключението на втората единична СТЕ, че не може да се установи идентичност между актуваните по 2 бр. протоколи обр.19 СМР от [фирма] на [фирма] и включените в цитираните по-горе протоколи обр.19 по договор за изработка от 2009г. и протоколи за приемане на изработеното по договор от 2008г. ремонтни работи.
Съобразно изложеното в заключение ВтАС е счел, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен за сумата от 172 443,60 лв. без ДДС и неоснователен за разликата над нея до общо претендираната сума от 262 425,93 лв. без ДДС.
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:
Настоящият състав на ВКС съобрази създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение №733/12.11.2010г. по гр.д. № 1274/2009г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 223/30.01.2015г. по т.д. № 3907/2013г. на ВКС, I т.о., за приложението на чл.59 ЗЗД по отношение на извършени от пренаемател подобрения в имот, собственост на наемодателя. В цитираните решения е прието, че когато в договора между наемателя и пренаемателя е предвидено извършване на подобрения и те се осъществят в изпълнение на уговореното, основанието за заплащането им е договорно. В тази хипотеза не е налице неоснователно обедняване на подобрителя-пренаемател, а евентуалното обогатяване на наемодателя-собственик е въпрос на уреждане на отношенията с неговия наемател. Във всички останали случаи / когато извършеното е извън уговореното/ пренаемателят има право на обезщетение за това, че е намалил собствената си имуществена сфера за сметка на тази на собственика на вещта в резултат на подобряването й.
В решение № 219/04.02.2014г. по т.д. № 871/2012г. на ВКС, I т.о. е прието, че когато договор за изработка е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнението е постъпил в патримониума на собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие.
Визираните по-горе разрешения налагат следните правни изводи:
И. на неоснователно обогатяване е уреден като източник на облигационни задължения, за да се предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. В хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване за изпълнителя. Престирането от него е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора. Дори и насрещната страна по договора да не е извършила своята престация, последната се дължи и представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя.
С оглед на изложените съображения, собственикът на имот, в който са били извършени подобрения в изпълнение на валиден договор между подобрителя и трето лице, не дължи заплащането им на подобрителя.
По основателността на касационната жалба:
Възззивното решение е неправилно.
Даденият отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, обуславя извод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД от въззивния съд.
В исковата молба [фирма] изрично поддържа, че всички претендирани от него строително-монтажни работи, представляващи подобрения на офис-сграда, собственост на ответницата З. Щ., са били извършени в изпълнение на сключен от ищцовото дружество като подизпълнител и [фирма] договор за изработка. Навеждат се доводи и се представят доказателства, че в процеса на строителство за изработеното са били съставени двустранно подписани от страните 7 бр. протоколи обр.19, въз основа на които подизпълнителят е издал фактури за плащане към своя възложител. От своя страна [фирма] като изпълнител е поел задължение за осъществяване на същите работи по договор с възложителя [фирма], за което по силата на договор за наем с наедомател З. Щ. е възникнало задължение за сметка на наема да извърши ремонт и реконструкция на процесната сграда. Съответно в отговора на исковата молба касторката не оспорва, че част от претендираните подобрения /при възражение за довършване на някои ремонти работи от [фирма]/ са изпълнени от ищеца по възлагане от [фирма]. Въззивният съд като е обсъдил събраните доказателства е достигнал до извод, че всички описани в исковата молба СМР са осъществени от ищеца въз основа на договор от 31.07.2009г. и анекс към него от 19.11.2009г.
С оглед на гореизложеното процесните подобрения са осъществени от ищеца в рамките на възложеното му по валиден договор с трето за спора лице, за което изпълнение е предвидена насрещна престация от възложителя. Не е налице обедняване на подобрителя за сметка обогатяването на собственика на имота. Поради липса на елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД искът подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода от спора в полза на касаторката З. Щ. се дължат сторените от нея разноски за трите инстанции в размер на 21 143,27лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 126/19.05.2015г. по в.гр.д. № 335/2014г. на Апелативен съд - Велико Т., допълнено с решение № 182/14.07.2015г. по с.гр.д. на ВтАС, в частта, с която след частична отмяна на решение № 371/09.07.2014г. по гр.д. № 781/2011г. на Русенски окръжен съд З. Б. Щ., при участие на [фирма] като трето лице-помагач на нейна страна, е осъдена да заплати на [фирма] /понастоящем [фирма] / сумата от 172 443,60 лв. без ДДС, представляваща стойност на извършени подобрения в административна офис-сграда, собственост на З. Щ., с която стойност последната се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 17 617,77лв. – разноски по делото за двете съдебни инстанции, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], сед. [населено място] против З. Б. Щ. ЕГН [ЕГН] иск с правно осн.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 172 443,60 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в административна офис-сграда, собственост на З. Щ., с която стойност последната се е обогатила неоснователно.
Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице-помагач на страната на ответника по иска.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], сед. [населено място] да заплати на З. Б. Щ. ЕГН [ЕГН] сумата от 21 143,27лв., представляваща сторените от последната разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|