Р Е Ш Е Н И Е № 366 гр. София, 23.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1389 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения К. С. Х. за възобновяване на ВНОХД № 1848/2014 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 818/29.07.2014 г., в частта относно потвърждаването на присъда от 19.06.2013 г. по НОХД № 11367/2012 г. на Софийския районен съд. С тази присъда подсъдимият К. С. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 16.10.2008 г., около 02. 00 ч., на строителен обект в [населено място],[жк], в съучастие като съизвършител с две неустановени лица, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1620. 25 лв. от владението на Д. Н. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 4 години лишаване о т свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С въззивното решение СГС е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал частично подсъдимия по обвинението за грабеж на парична сума в размер на 180 лв. и сим карта на стойност 6 лева, респ. за разликата в общата стойност на вещите над 1434. 25 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС от защитника на осъдения, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или алтернативно – намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с реда за приобщаване и оценка на свидетелски показания, а също и пълнотата на мотивите по повод изясняване на фактическата обстановка, които не са били отстранени от въззивния съд, както и реализиране на други нарушения от въззивната инстанция, изразили се в неуважаване на доказателствени искания и непроизнасяне по направени от защитата възражения, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия Х. престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на показанията на св. П. относно авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието. В тази връзка подробно са обсъдени данните за осветлението във и извън фургона, респ. възможността на св. П. да възприеме нападателите и впоследствие да разпознае единият от тях при спазване на процесуалните правила за това. Изложени са мотивирани аргументи срещу възраженията на защитата относно доказателствената стойност на извършеното разпознаване, което потвърждава и правилността на решението му за липса на необходимост от разпит на участвалите поемни лица, в каквато връзка са мотивите на определението му от с. з. на 10.07.2014 г. Същото важи и по повод отказа за провеждане на допълнителен разпит на св. П. – за броя и описанието на отнетите вещи. Ясно е отразено, че изводите по този въпрос са направени въз основа на приобщените по надлежен ред показания на св. З. Х. и събраните в тази връзка писмени доказателства. Следователно, събирането и оценката на доказателствата е било извършено в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество е било опорочено. Подробно отговорено е на всички възражения на защитата в съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК. В този аспект, ВКС намира, че упреците към процесуалния подход на въззивния съд да не допусне разширяване на доказателствената основа и по повод съдържанието на изготвените мотиви, са изцяло неоснователни. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, материалният закон е бил приложен правилно. В тази връзка не са изложени конкретни възражения, поради което и ВКС не намира за нужно да предлага отговор. Основателен обаче е довода за явна несправедливост на потвърденото от въззивния съд наказание на подсъдимия Х. в размер на 4 години лишаване от свобода. От материалите по делото видно, че деянието е било извършено на 16.10.2008 г., като св. П. е разпознал подсъдимия на 31.10.2008 г. и на тази дата е бил привлечен като обвиняем. След края на 2008 г. не са събирани никакви доказателства по съществото на обвинението, като се наблюдават продължителни периоди на бездействие, което е констатирано и от наблюдаващия прокурор от СРС още с постановлението му от 05.05.2010 г. (л. 58 от ДП). Делото не се е отличавало с никаква фактическа и правна сложност и въпреки това ДП е продължило около 4 години преди внасяне на обвинителния акт на 19.06.2012 г. В съдебната фаза производство е разгледано на две инстанции за периода до 29.07.2014 г. Липсват данни подсъдимият да е допринесъл за забавянето му, което важи и за ДП. При тези данни ВКС намира, че общата продължителност на наказателното производство за период от около 6 години за деяние, извършено на 16.10.2008 г. надхвърля значително изискването за разумния срок по чл. 6 ал. 1 от ЕКПЧ. Подобна продължителност е винаги съществен фактор, повлияващ преценка за смекчаване на наказанието, при това не само в контекста на намаляване размера на лишаването от свобода, но с оглед отлагане на изпълнението му по чл. 66 ал. 1 от НК. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ. В конкретния случай дългият период на наказателното производство подлежи на отчитане като изключително смекчаващо обстоятелство, налагащо намаляване на наложеното на подсъдимия наказание под предвидения в чл. 198 ал. 1 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода. Съобразявайки останалите обстоятелства за индивидуалната тежест на деянието и данните за личността на Х., отразени в мотивите на двете съдебни инстанции, включително предходните му осъждания за престъпления срещу собствеността, за които той не е реабилитиран, ВКС намира, че за постигане на разумно съответствие между извършеното и следващото се за това наказание, както и комплексно постигане на всички цели по чл. 36 от НК, е необходимо наказанието да бъде намалено на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. В такава връзка следва да се измени въззивното решение по реда на възобновяването. С оглед данните за съдимостта на подсъдимия промяната не изисква корекция на режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1848/2014 г. на Софийски градски съд, НК и ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 818/29.07.2014 г., КАТО НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия К. С. Х. от 4 (четири) години на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.