Р Е Ш Е Н И Е № 247 Гр. София, 08.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев . разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 805 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по идентични жалби на подсъдимия А. Д. М. и на неговия адвокат Г. Д. против Решение № 18 от 29.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1254/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, І състав, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за намаляване на наложените наказания. Касаторът се позовава на всички касационни основания, предвидени в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият М. и неговият защитник не вземат становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановеното решение. Пледира за потвърждаване атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 18 от 29.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1254/ 2011 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, І състав е потвърдил присъда № 24 от 21.10.2011 г. по н.о.х.д. № 187/ 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, Наказателна колегия, с която подсъдимият А. Д. М. бил признат за виновен в това, че на 24.11.2010 г., около 8.30 часа, в дома си в [населено място], [улица], № 13а, противозаконно държал оръдие - металдетектор „E.”, без фабричен номер, за който знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, пр. 2, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода и бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал. 7, пр. 2, алт. 2 от НК – да е предполагал предназначението на посоченото оръдие. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 24.11.2010 г., около 9.15 часа, в [населено място], в лек автомобил „Сеат К.” с ДК [рег.номер на МПС] , лична собственост, държал 3 бр. археологически обекти (културни ценности) - 2 броя монети на М. ІІІ (1757-1774 г.) и една монета на А. (383-408 г.), които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г., за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, с обща цена от 7 (седем) лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК му били наложени наказания от 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най-тежкото от така наложените наказания, а именно: една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил кумулативното наказание глоба в размер на две хиляди лева. Предметът на двете престъпления бил отнет, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационният довод за наличие на съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивиран с твърдения за неправилен отказ на въззивната инстанция да допусне нови доказателствени средства, неяснота в обвинителния акт, наведено съмнение в идентичността на монетите и нарушения на правото на защита. Всички възражения на касатора вече са били релевирани пред предходните съдебни инстанции, за което са получили мотивирани убедителни отговори. Касаторът останал недоволен от отказа на въззивния съд да назначи допълнителна нумизматична експертиза, която да преразгледа задачите по вече прието заключение в светлината на настъпили законодателни промени в някои от текстовете на Закона за културното наследство (обн. ДВ, бр. 19/2009 г.). Въззивният съд проверява правилността на невлязлата в сила присъда (чл. 313 НПК) и може да установява нови фактически положения, различни от приетите от първоинстаницонния съд (чл. 316 НПК), като в изпълнение на тази своя дейност може да събира и проверява нови доказателства. Нормата на чл. 315 от НПК не обвързва съда с безусловното задължение да удовлетвори всяко искане на страните за събиране на нови доказателства. Съдът разполага със суверенното правомощие да преценява основателността на тези искания (чл. 327, ал. 2 - 4 НПК). Когато това се налага за разкриване на обективната истина и новите доказателства биха имали значим принос за всестранното, обективното и пълното изследване на всички обстоятелства по делото, както и за правилното решаване на делото, въззивният съд, по свой почин или по искане на страните, следва да събере и провери тези нови доказателствени източници. Настоящият случай не е такъв. Оценката на трите автентични монети, намерени в автомобила на подсъдимия М., както и експертно определената им принадлежност към културно-историческите ценности с характеристики на движим обект и културна ценност, не са базирани на променената редакцията на чл. 7, ал. 3 от ЗКН. Очевидно е, че монетите са в цялост и не представляват фрагменти, за да е налице приложението на новата норма. Инкриминираните монети не са представлявали новооткрито обстоятелство за въззивното съдебно производство, поради което и тяхното допълнително изследване не е било наложително. Затова и след отказа на съда в определението от 13.12.2011 г. касаторът не е подновил доказателствените си искания в съдебното заседание на 26.01.2012 г. За неоснователно е преценено и искането на защитата да бъде приобщен полицейският план по организация и провеждане на мероприятието, при което в дома на подсъдимия е намерен металдетектора, а в ползвания от него автомобил – трите монети. Фактите по разкритите престъпления са установени с предвидените в НПК доказателствени средства и способи за доказване, като полицейските планировки не са част от тези средства. Идентичността на иззетите в хода на досъдебното производство монети с експертно изследваните и представени като веществено доказателство по делото не е под съмнение. Задълбочени и аргументирани отговори на това възражения са направени както от първоинстанционния съд в мотивите (стр. 5), така и във въззивното решение (л. 7). Отсъствала е необходимост от назначаване на фотографска експертиза за цвета на монетите, две от които са сребърни, а тази на А. – от бронз и според показанията на свидетели е покрита с патина. По делото не се разкриват данни античната монета да е била подхвърлена на подсъдимия. Наведените в касационните жалби съображения, че в протокола за изземване от 24.11.2010 г. (л. 9 от д.п.) са описани три бели монети, докато античната монета е с друг цвят, са получили убедителни отговори в атакуваните съдебни актове. Обвинителният акт съдържа всички необходими реквизити за правилното възприемане на инкриминираните факти от подсъдимия М.. Очертани са осъществените престъпления, времето, мястото и начинът на тяхното извършване, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и доказателствените материали, от които се установява фактическата обстановка по случая. Колизията между двете форми от субективната страна на деянието по чл. 277а , ал. 7 от НК е разрешена с присъдата, като подсъдимият е оправдан за това да е държал оръдието (металдетектор) предполагайки, че то е предназначено за търсене на археологически обекти. Съображения по това подновено възражение на защитата е изложила и въззивната инстанция (стр. 9). Включването в обвинителния акт и на пояснителни разпоредби от ЗКН не го правят неясен и не препятстват правилното упражняване на правото на защита на подсъдимия. Погрешно касаторът и неговият защитник считат, че наказателната отговорност е ангажирана по отпаднали или съществено изменени преди постановяване на присъдата разпоредби от ЗКН. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неприемлив. Подсъдимият М. е признат за виновен по две обвинения: за това, че противозаконно е държал оръдие (металдетектор), чието предназначение за търсене на археологически обекти той знаел (чл. 277а, ал. 7 от НК), както и за това, че държал археологически обект (две монети на османския султан М. ІІІ и една на източния римски император А.), които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Връзката между намерения в дома на подсъдимия металдетектор и укритите в превозното средство монети представя по убедителен начин знанието на дееца за специфичната предназначеност на това оръдие. Субективната страна на деянието по чл. 277а, ал. 7 от НК се разкрива от поведението на подсъдимия, а не от разпоредбите на ЗКН. Редът за идентификация и за регистрация на археологическите обекти е регламентиран в Закона за културното наследство и последващите изменения на някои от текстовете на този закон не декриминализират престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, както погрешно смята касаторът. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин сочат, че подсъдимият М. не е предприел законово уредените постъпки да регистрира по надлежен ред металдетектора и трите монети, поради което и не разполага с необходимите документи. Наведените в касационните жалби идентични възражения за промени в правната уредба не засягат елементите на разглежданите престъпления, нито заличават качеството на монетите като археологически обекти, които могат да бъдат и частна собственост. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. М. за престъпленията по чл. 277а, ал. 7 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК. Второто престъпление не съдържа за свой задължителен елемент деецът да знае периодът на сечене на монетите и тяхната съвременна стойност. Затова и не е налице фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК. Достатъчно е той да съзнава, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния законово регламентиран начин, за да е налице субективната страна на деянието по чл. 278, ал. 6 от НК (от обективна страна е установено, че той е държал тези обекти в тайник на лекия автомобил). Наложените с присъдата наказания от една година лишаване от свобода – за престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК и от шест месеца лишаване от свобода, заедно с глоба от две хиляди лева – за престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, не разкриват явна несправедливост. В съдебните си актове предходните инстанции са обосновали вида и размера на отделните санкции при наведени всички индивидуализиращи предпоставки. Не се откриват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да наложат приложението на института по чл. 55 от НК. Посочените в касационните жалби обстоятелства за подсъдимия, като: неосъждан, трудово ангажиран, в трудоспособна възраст и с ниска степен на обществена опасност, са били взети предвид при определяне на наказанията от първоинстанционният съд и по-късно – в хода на въззивната проверка. Правилно е приложен институтът на реалната съвкупност, като на основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, към което е присъединена глобата от 2 000 лева. Санкцията е справедливо отмерена, съобразена с личността на осъдения, с тежестта на извършеното престъпление и с целите по чл. 36 от НК, като не нарушава изискването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Касационната жалба на подсъдимия А. Д. М. и на неговия защитник адвокат Г. Д. е неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 29.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1254/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, І състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.