РЕШЕНИЕ

№ 198

гр. София, 12.03.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1204/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на „Електроразпределение Север”АД срещу решение №178/15.07.2019г., постановено по в.гр.д. 274/19г. на Варненски апелативен съд, с което дружеството е осъдено да плати на ищеца Д. Щ. К. 38510лв. неустойка за продължително прекъсване на ел.захранването в имота на ищеца за периода от 09.05.2016г. до 27.12.2018г. на основание чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“АД.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „Задължението за обезпечаване на безпрепятствено ползване на чуждо съоръжение по чл. 117, ал.8 ЗЕ представлява ли обещаване действие на трето лице по чл. 23 ЗЗД?“.

По поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното:
Задължението за обезпечаване на безпрепятствено ползване на чуждо съоръжение по чл. 117, ал.8 ЗЕ не представлява обещаване действие на трето лице по чл. 23 ЗЗД. Според нормата на чл. 117, ал.8 ЗЕ собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.
Смисълът на нормата е ясен, а именно облигационно право на ползване върху електрическа уредба, собственост на трето лице, се предоставя на електроразпределително дружество чрез договор между двете страни, или чрез индивидуален административен акт, в случай, че третото лице собственик на електрическата уредба е отказал сключването на договор.
Нито в предпоставките от хипотезата на нормата на чл. 117, ал.8 ЗЕ, нито в нейната диспозиция има съвпадение с правилото на чл. 23 ЗЗД, защото третото лице, собственик не се задължава спрямо друг клиент потребител, а спрямо електроразпределителното дружество, и освен това дружеството не отговаря при отказ на третото лице да се задължи, а е длъжно да поиска от КЕВР издаване на индивидуален административен акт, след което при отказ на КЕВР да издаде разпореждане за предоставяне на достъп, електроразпределителното дружество се освобождава от гражданска отговорност, защото властническите актовете на орган на власт имат характер на непреодолима сила.

По правилността на въззивното решение, настоящият състав намира, че то е частично неправилно като краен резултат, доколкото въззивният съд е приел, че електроразпределителното дружество дължи неустойка по чл. 49 ОУ във връзка с чл. 23 ЗЗД за забавено възстановяване на ел.захранването за целия процесен период, тъй като третото лице, собственик на трафопоста не се е задължил да предостави достъп до него. Също така неправилно е прието, че искането на ищеца за промяна на точката за присъединяване през 2016г. и водените преговори между дружеството ответник и третото лице собственик на трафопоста са без значение за делото.
Фактите по делото са правилно установени от въззивния съд, а именно, че електрическото захранване в имота на ищеца в [населено място], общ. Варна е било прекъснато на 09.05.2016г. и до момента на подаване на исковата молба не е възстановено. Ищецът е бил присъединен към мрежата чрез трафопост, който е собственост на трето лице, но след смяна на собствеността, новият собственик е прекъснал електрическото захранване и е отказал достъп на електроразпределителното дружество до трафопоста. Ищецът е направил искане за промяна на точката на присъединяване на 18.08.2016г., а на 30.08.2016г. дружеството е предложило допълнително споразумение за изменение на договора за присъединяване, изразяващо се в нов вариант за присъединяване, а именно чрез изграждане на собствено на ищеца съоръжение, но това предложение не било прието от ищеца. Напротив, на 01.09.2017г. ищецът предявил иск за възстановяване на ел.захранването, който иск е бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. 13052/2017г. на Варненски районен съд. На 04.05.2018г. ответникът е сезирал КЕВР с искане за налагане на административна санкция на новия собственик на трафопоста А. Х. за това, че възпрепятства възстановяването на ел.захранването на ищеца. А на 18.05.2018г. електроразпределителното дружество е отправило предложение на А. Х. за сключване на договор за достъп по реда на чл. 117, ал.8 ЗЕ, но на 07.06.2018г. с отговора си А. Х. не е дал съгласие с конклудентни действия. В кореспонденция с ищеца ответното дружество е признало факта, че най- целесъобразно е присъединяването на обекта да се осъществи по реда на чл. 117, ал.8 ЗЕ.
От правна страна въззивният съд правилно е приел, че в случая се прилагат Общите условия към договорите да пренос на ел.енергия, доколкото договорът между страните имал за предмет пренос и доставка на ел.енергия. А според чл.49 от ОУ, разпределителното дружество дължи неустойка за всеки ден забавено възстановяване на ел.захранването, като за първия ден се дължи 30лв., а за всеки следващ по 40лв.. Твърденията на ответника, че Общите условия се прилагат само за битови потребители, но не и за строителни обекти, не се подкрепят от нито една клауза в Общите условия. Също така правилно е прието от въззивния съд, че с влязлото в сила решение по гр.д. 13052/17г. на ВРС, между същите страни, имащо за предмет осъдителни искове за възстановяване на ел.захранването и за плащане на пропуснати ползи, не е преклудирана възможността да се претендира неустойка за забава по чл. 49 от Общите условия, защото в чл. 92, ал.1 ЗЗД изрично е предвидено, че кредиторът може заедно с неустойката да търси и по- големи вреди. От друга страна обаче, въззивният съд неправилно е приел, че електроразпределителното дружество дължи неустойка за забава на основание чл. 23 ЗЗД поради факта, че третото лице собственик не се е задължило да осигури достъп до собствения си трафопост.

По основателността на иска, настоящият състав на ВКС намира, че искът е частично основателен. Безспорно е установено със СПН (гр.д. 13052/2017г. на Варненски районен съд), че ответникът е длъжен да възстанови ел.захранването в имота на ищеца. Ответникът извънсъдебно е признал, че възстановяването следва да се извърши при условията на чл. 117, ал.8 ЗЕ, което предвижда задължение на ответника да сключи договор с третото лице, собственик на трафопоста за предоставяне на ползването, евентуално, при отказ на третото лице, да поиска издаването на индивидуален административен акт от КЕВР. Задължението е изискуемо от прекъсването на ел.захранването, а ответникът е поставен в забава от момента на получаване на писменото уведомление за прекъсването- на 09.05.2016г..
Последиците на забавата обаче са отпаднали с направеното искане от ищеца за промяна на точката на присъединяване на 18.08.2016г., защото в този случай е отпаднала изискуемостта на задължението да се сключи договор за достъп до трафопоста или да се поиска издаване на индивидуален административен акт по чл. 117, ал.8 ЗЕ. С отпадане на изискуемостта, отпада с обратна сила и забавата, защото двете правни последици са във връзка на обусловеност. След това обаче, ищецът е подал искова молба на 01.09.2017г. за възстановяване на ел.захранването и по този начин е отказал да приеме офертата на дружеството за промяна на точката на присъединяване чрез изграждане на собствено съоръжение в имота си и отново е направил изискуемо задължението на дружеството по чл. 117, ал.8 ЗЕ. Ответникът е поставен и в забава, доколкото подаването на исковата молба има характер на отправена покана, а и ответникът е признал извънсъдебно, че възстановяването на ел.захранването е най- целесъобразно да се извърши при условията на чл. 117, ал.8 ЗЕ.
Срокът на забава ще спре да тече при отправена покана до третото лице за сключване на договор, защото дружеството ще е изпълнило задължението си по чл. 117, ал.8 ЗЕ. За срока на водените преговори и сключването на договора, дружеството не е във виновна забава, защото действията на третото лице са непредвидими, а случайното събитие изключва вината. При отказ на третото лице да сключи договор, електроразпределителното дружество отново изпада в забава, доколкото е длъжно да поиска от КЕВР издаване на разпореждане по чл. 117, ал.8 ЗЕ. За акта на КЕВР след това обаче, електроразпределителното дружество не носи отговорност, защото разпореждането на държавен орган има характер на непреодолима сила, която изключва не само вината, но и противоправността (неизпълнение на задължението).
В случая подаването на сигнал от ответника до КЕВР срещу третото лице А. Х. за налагане на административно- наказателна отговорност от 04.05.2018г. не е искане за издаване на индивидуален административен акт по чл. 117, ал.8 ЗЕ, а и в него не се съдържа твърдение, че третото лице А. Х. е отказал сключването на договор за достъп до електрическото съоръжение. Твърдението е само за това, че третото лице отказва достъп до трафопоста си. Освен това самият сигнал е бил подаден до КЕВР преди поканата до А. Х. за сключване на договор за достъп по чл. 117, ал.8 ЗЕ.
От друга страна поканата на дружеството до третото лице А. Х. за сключване на договор за достъп от 18.05.2018г. спира теченето на срока на забава, доколкото е изпълнено задължението на дружеството по чл. 117, ал.8 ЗЕ, и ответникът не носи отговорност за действията на трето лице, които са непредвидими. Но след това отказът на А. Х. в писмото му от 07.06.2018г., извършен чрез недвусмислени конклудентни действия, отново поставя в забава дружеството ответник, защото то е било длъжно да поиска от КЕВР издаване на разпореждане по чл. 117, ал.8 ЗЕ, но не го е сторило, включително до подаване на исковата молба по настоящото дело. Следователно за периода от 01.09.2017г. до 18.05.2018г. и след това от 07.06.2018г. до подаване на исковата молба на 27.12.2016г., дружеството ответник е в забава и дължи неустойка за забава по смисъла на чл. 49 от Общите условия. Съгласно заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните това са 30лв. за първоначалното прекъсване през 2016г., за последните 4-ри месеца на 2017г.- 4880лв. и за цялата 2018г. без 25 дни- 13480лв.. Или общо размерът на дължимата неустойка е 18390лв..
При така установеното правно положение между страните по спора, решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, в която е уважен искът над сумата от 18390лв. до 38510лв., като претенцията за тази разлика следва да се отхвърли.

Относно разноските, ВКС намира следното: присъдените разноски пред първа и втора инстанция следва да се отменят, доколкото са изчислени на база друг изход на делото. По същество ищецът е направил следните разноски- 4116лв. за първа инстанция, 3089,40лв. за втора инстанция и 2212,80лв. за трета инстанция или общо 9418,20лв.. Доколкото предявената претенция е била за 43830лв., а уваженият иск е за 18390лв., то пропорционално за уважената част се дължат на ищеца общо 3951,65лв. разноски. Ответникът е направил следните разноски- 2260лв. за първа инстанция, 2220лв. за втора инстанция, и 3106лв. за трета инстанция, или общо 7586лв.. Искът е отхвърлен за сумата от 25440лв., поради което пропорционално му се дължат 4403,10лв. за трите инстанции.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №178/15.07.2019г., постановено по в.гр.д. 274/19г. на Варненски апелативен съд в частта, в която ответникът „Електроразпределение Север“АД е осъден да плати на ищеца Д. Щ. К. неустойка за сумата над 18390лв. до 38510лв., както и в частта, в която са присъдени разноски на страните по делото за първа и втора инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Щ. К. срещу „Електроразпределение Север“АД за плащане на неустойка, на основание чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“АД, за сумата над 18390лв. до 38510лв..
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Осъжда ответника „Електроразпределение Север”АД да плати на ищеца Д. Щ. К. разноски за трите инстанции в размер на 3951,65лв..
Осъжда ищеца Д. Щ. К. да плати на ответника „Електроразпределение Север”АД разноски за трите инстанции в размер на 4403,10лв..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: