Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр. София, 03.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ЦЕКОВА и с участието на прокурор К. ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1886/2013 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2046/2013 г. по описа на РС – Пловдив, отмяна на постановеното по него определение от 17.04.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор е релевирано твърдение за допуснато нарушение на закона от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъденото лице Н. Г. Б., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 17.04.2013 г. по НОХД № 2046/2013 г. Пловдивският районен съд, V наказателен състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – гр. Пловдив и защитника на обвиняемата Н. Г. Б., с което обвиняемата се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК й е било определено наказание три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. С оглед одобреното споразумение съдът е прекратил наказателното производство по делото и е отменил взетата спрямо обвиняемата Н. Г. Б. мярка за неотклонение „подписка”. Определението на Пловдивския РС, V наказателен състав, по НОХД № 2046/2013 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 17.04.2013 г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 22.08.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакувания съдебен акт. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно. С одобреното на 17.04.2013 г. от Пловдивския районен съд споразумение между прокурор от РП – гр. Пловдив и защитника на обв. Н. Б. по НОХД № 2046/2013 г. обвиняемата се е признала за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление за периода 05.03.2009 г. – 27.06.2009 г., в гр. Пл. и гр.С., в качеството си на представляващ сдружение „Д.” – гр.П., по договор № 08-23-240-С/27.08.2008 г. между министерство на държавната администрация и административната реформа, дирекция „Управление на проекти и програми”, [населено място], и сдружение „Д.” – [населено място], чрез използване на документи с невярно съдържание, направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество на обща стойност 198 183.55 лева и чрез използване на неистински документ получила без правно основание чуждо движимо имущество на стойност 8 850.00 лева, или имущество на обща стойност 207 033.55 лева, с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, предоставени на българската държава, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Със споразумението обв. Н. Б. се е съгласила да понесе наказание за извършеното престъпление при условията на чл. 54, ал. 1 от НК – три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Престъпното поведение на обв. Б. е било реализирано в периода 05.03.2009 г. – 27.06.2009 г., при действието на разпоредбата на чл. 212, ал. 7, пр. 2 от НК (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 75 от 2006 г., бр. 27 от 27 от 2009 г.), съгласно която в случаите на ал. 3, 4 и 5 на чл. 212 от НК съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Тези наказания са предвидени кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода като задължителни допълнителни санкции. За разлика от чл. 212, ал. 7, пр. 1 от НК, пр. 2 от цитирания законов текст въвежда безусловно задължение за приложение на наказанията конфискация и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, като на съда не е предоставена алтернативна възможност за преценка дали да ги наложи или не. Такава съществува в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК, която в разглеждания казус не е налице, тъй като наказанието на обв. Б. е било определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. Неспазвайки императивната разпоредба на чл. 212, ал. 7, пр. 2 от НК (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 75 от 2006 г., бр. 27 от 27 от 2009 г.) при одобряване на споразумението, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като не е приложил такъв, който е трябвало да бъде приложен – основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2046/2013 г. по описа на РС – Пловдив, V наказателен състав. ОТМЕНЯ определение от 17.04.2013 г., постановено по НОХД № 2046/2013 г. по описа на РС – Пловдив, V наказателен състав, с което е било одобрено споразумението за решаване на делото между прокурор от РП – Пловдив и защитника на обвиняемата Н. Г. Б. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.