Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №   426   София,     06.08.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова                                                                             Олга Керелска   при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 563/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. А. И. ЕГН ********** от гр. Б. чрез адвокат А против въззивно решение на Видински окръжен съд, ГК № 226/20.11.2008 г. по гр. д. № 376/2008 г., с което И. А. И. е осъден да заплати на Е. „Ф” гр. В. сумата 1002.13 лв. липса на парични ценности, констатирана след отчитане на ответника с отчети за извършени командировки, ведно със законна лихва от 9.01.2008 г. до окончателното изплащане. Касаторът И. А. И. е обжалвал и допълнително решение на Видински окръжен съд № 7/4.02.2009 г. по гр. д. № 376/2008 г., с което е отхвърлено като неоснователно направеното от И. А. И. чрез адвокат А възражение за погасяване по давност евентуални претенции на ищеца към ответника за вреди, причинени по време на трудовото правоотношение. С определение № 794/8.07.2009 г. по гр. д. № 563/2009 г. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основното и допълнително решения на Видинския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно основанието на иска за реализиране отговорността на работника или служителя за неотчетени на работодателя командировъчни средства, респ. дали за получените от работодателя и неотчетени командировъчни средства работникът или служителят отговаря на основание чл. 357 КТ вр. чл. 67 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /обн., ДВ, бр. 54/87 г./, за който се прилага общата тригодишна погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ или отговаря на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за причинена на работодателя вреда от липса, искът за реализиране на която се погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняване на вредата съгласно чл. 207, ал. 3 КТ. Ответникът Е. „Ф”, гр. В. не е изразил становище по жалбите. По посочения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор: С решение № 448/17.06.2010 г., постановено по гр. д. № 21/2009 г. на ВКС, състав на ІV гражданско отделение е прието, че пълната имуществена отговорност за липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за работници и служители с отчетнически трудови функции и е недопустимо прилагането на този вид отговорност за работници или служители с други трудови функции. Решението е постановено по реда на чл. 290 ГПК и е в обхвата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. По реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят има право да претендира обезщетение за причинената му вреда, когато вредата произхожда от липса, причинена от работник или служител, на когото като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности-отговорност на т. нар. отчетници. Отговорността на отчетниците за вреди от липса по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се погасява със специална, удължена 10-годишна давност, чийто начален момент е денят на причиняване на вредата съгласно чл. 207, ал. 3 КТ. Работникът или служителят, заемащ длъжност, в чиято длъжностна характеристика не са включени специфичните отчетнически функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности не носи отговорност за липса по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. В конкретния случай неправилно въззивният съд е квалифицирал иска на бившия работодателя Е. „Фанти Г-И. Йорданов, гр. В. против И. А. И. за заплащане неотчетени парични средства, предоставени му за задгранична командировка по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. И. не е заемал отчетническа длъжност и няма данни да е бил материално-отговорно лице. Видно от трудов договор от 28.05.2003 г. И. е бил назначен на длъжността „шофьор на товарен автомобил до 25 т.”, а според длъжностната характеристика за заеманата длъжност трудови функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на материални ценности не са му били възложени. Въззивното решение, с което ответникът е осъден да заплати на Е. „Ф”, гр. В. сумата 1002.13 лв., представляваща липса на парични ценности, констатирана след отчитане на ответника с отчети за извършени командировки ведно със законна и мораторна лихви е неправилно. Видно от заповед за командировка № 205/9.03.2004 г. ответникът е командирован от едноличния търговец-работодател да извърши с поверения му товарен автомобил международен превоз по маршрут България, RО,Н,A,D и обратно. Във връзка със заповедта за командировка ответникът е получил от работодателя си авансово 300 евро с РКО № 417/3.03.2004 г. и 170 лв. с РКО № 1207/9.03.2004 г. С неоспорено от страните заключение на вещо лице е установено, че с отчет № 1163/21.04.2004 г. ответникът е отчел извършените по повод задграничната командировка разходи, като е останала невъзстановена сума в размер на 141.56 лв. /в т. ч. 10 евро=19.56 лв.+122.00 лв./. Освен това, с исковата молба се претендира заплащане и на суми, за които данните по делото сочат, че са предоставени на ответника във връзка с командировката, но не от ищеца, а от трети лица, а именно: 440 евро или 860.57 лв. от „В” АД, гр. З., А. , 50 евро или 97.79 лв. от А. Ц. , шофьор на автомобил ВН 06-05 и 50 евро или 97.79 лв. от В. Т. на автомобил ВН 96-71. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че ответникът не е отчел и дължи на ищеца общо сумата 1002.57 лв. с мораторна лихва от 549.24 лв. за периода 21.04.04 г.-8.01.08 г. и на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е уважил иска за тази сума, при положение, че неиздължена на ищеца от предоставената на ответника сума е в размер на 141.56 лв. Неправилно въззивният съд е присъдил на бившия работодател парични суми, за които е установено, че са предоставени на ответника от трети лица. Търговското дружество-работодател не може да претендира от свое име реализиране отговорността на работника или служителя за причинени от последния вреди на трети лица при и по повод възложена от дружеството работа на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Когато е обезщетил трети лица за вреди причинени от работника или служителя работодателят може да претендира регресната му отговорност според вътрешните отношения помежду им-в случая съобразно трудовото правоотношение съгласно чл. 206, ал. 3 КТ. По допълнителното решение: Неправилно е. Независимо от неточно формулираното възражение за изтекла погасителна давност то касае именно предявения иск и като е приел, че искът е с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и следва да се прилага 10-годишната давност по чл. 207, ал. 3 КТ въззивният съд е нарушил материалния закон. Правното основание на иска в конкретния случай е чл. 357 КТ вр. чл. 67 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /обн., ДВ, бр. 54/14.07.1987 г.,отм., бр. 50/11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г./, за който иск се прилага общата погасителна давност от 3 години съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Разгледано от същество възражението е основателно. Предявеният иск е за заплащане на неотчетени командировъчни средства, получени от ответника по повод трудово правоотношение между страните през м. март 2003 г. и дължими от него към м. април 2003 г. Исковата молба е получена на 8.01.2008 г. и към тази дата искът е бил погасен по давност с оглед чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Изложеното налага касиране на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен по изложените съображения. Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за всички инстанции в размер на 650.00 лв. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 226/20.11.2008 г. и решение № 7 /допълнително/ от 4.02.2009 г., постановени от Видински окръжен съд, Гражданска колегия по гр. д. № 376/08 г., като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. „Ф”, гр. В., представлявано от И. Т. Й. ЕГН **********, адрес: гр. В., ж. к. „ Христо Б. ”, бл. 5, вх. Б, ап. 8 против И. А. И. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П” № 6 иск за заплащане на сумата 1002.13 лв., представляваща липса на парични ценности със законна лихва, считано от 9.01.2008 г. до окончателното заплащане на сумата. ОСЪЖДА Е. „Ф”, гр. В., представлявано от И. Т. Й. ЕГН **********, адрес” гр. В., ж. к. „Х”, бл. 5, вх. Б, ап. 8 да заплати на И. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „П” № 6 сумата 650.00 лв. за направените по делото разноски. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: