2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. София, 03.10. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1328 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 28.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2420/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, при постановена частична отмяна на решение от 15.11.2010 г. по гр. дело № 21941/2010 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени предявени от Х. П. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено със заповед № 72/21.04.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор „Преструктуриране и контрол” в отдел „Търговска дейност и преструктуриране” при дружеството-жалбоподател; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 786 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 21.04.2010 г. – 11.05.2010 г. и сумата 1 500 лв., удържана при уволнението, ведно със законната лихва от 12.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочат се като неправилни решаващите изводи на въззивния съд, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение не е надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, както и че касаторът-работодател не спазил и изискванията на чл. 193 от КТ при искането на обяснения от ищеца. В тази връзка в касационната жалба се навеждат подробни съображения и доводи; изложеното в нея се поддържа в писмена защита и в откритото съдебно заседание. Жалбоподателят моли ВКС да отмени обжалваното въззивно решение и да потвърди първоинстанционното; претендира в настоящата инстанция присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Х. П. П., в отговора си излага становище и доводи за неоснователност на жалбата; развива съображения, че обжалваното въззивно решение е правилно; претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
С определение № 474/10.04.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, а именно: 1) трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 от КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание; и 2) относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателен доводът на ищеца за неспазена от страна на касатора-работодател процедура по чл. 193 от КТ. В тази връзка СГС е изложил съображения, че в искането на работодателя за даване на обяснения следва да се съдържа описание на нарушението, за което ще се търси дисциплинарната отговорност на служителя, както и да се информира последния, че срещу него е започнала дисциплинарна процедура. Прието е, че този извод се налага от смисъла на нормата на чл. 193 от КТ и от необходимостта да се даде възможност именно в рамките на започнала такава процедура служителят да посочи доказателства в своя защита, както и че противното би означавало формално изпълнение на процедурата и поставяне на служителя в положение на изненада спрямо намеренията на работодателя, каквато не е целта на КТ. СГС е приел, че в случая ответникът не е доказал обстоятелството, че именно с цел налагане на дисциплинарно наказание, със заповедта от 22.03.2010 г. е изискал от ищеца обяснения по повод конкретни фактически обстоятелства по процесната заповед за уволнение. Изложени са и съображения, че без да информира служителя за започналото срещу него дисциплинарно производство и за нарушението, за което смята да му наложи дисциплинарно наказание, не може да се приеме, че работодателят е спазил процедурата по искане и приемане на обяснения на служителя по повод започналото срещу него дисциплинарно производство. Прието е и че такава процедура по чл. 193, ал. 1 от КТ е императивно задължителна при налагане на дисциплинарно наказание и че при неспазването й следва да намерят приложение последиците на чл. 193, ал. 2 от КТ – уволнението е незаконосъобразно на това основание, без да се налага обсъждане по същество на действията, посочени като нарушения на трудовата дисциплина.
Въззивният съд е приел за основателен и довода на ищеца, че процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” не е изобщо мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, въпреки многословно изложените факти в нея. В тази връзка е прието, че в заповедта не са посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието – описание на лицето, извършило нарушението, и на конкретното действие, респективно бездействие на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина и на задълженията по индивидуалното му трудово правоотношение, с неговите обективни признаци – време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за поведение или задължение на служителя. Прието е и че в заповедта се съдържат общи констатации за „безотговорно изпълнение на поставена задача” от цялата комисия, в която е участвал ищецът, и която е приела обекта, от което били нанесени материални вреди на дружеството, които не са описани изобщо по размер. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че протоколите, посочени в заповедта и представени по делото, са неразделна част от нея, като във въззивното решение са налице противоречиви констатации относно това дали ищецът е запознат с протокола от 24.02.2010 г. В тази връзка е прието и че дори той да е бил запознат с него, не се установява за какви конкретни действия от негова страна работодателят му е наложил наказание. Прието е и че „безотговорно изпълнение на задача” не е действие, а извод за изпълнение на работа (неясно точно каква), направен от работодателя, както и че за да е съставомерно нарушението, следва да се посочи конкретна задача, която не е изпълнена, за да се прецени дали е била вменена в задължение на работника съобразно служебните му задължения и дали не е изпълнена в нарушение на КТ или на длъжностната му характеристика. СГС е изложил и съображения, че в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително следва да има описание на конкретното нарушение – така, както го е възприел работодателят – описание на конкретните действия, респ. – бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни признаци – време и място на извършване, както и субективните такива, предвиденото наказание за описаното нарушение, и нарушената норма, а ако то е довело до увреждане на имущество – данни от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Прието е и че яснотата в отношенията на страните изисква служителят да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на трудовите си права, както и че нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по същество – налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с горните си мотиви въззивният съд е дал разрешения на двата изведени по делото материалноправни въпроса по приложението на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.
Изводите и съображенията на СГС за допуснато от касатора-работодател нарушение на чл. 193 от КТ противоречат на решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тях е прието следното: В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В същия смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Изводите и съображенията на СГС за допуснато от касатора-работодател нарушение на чл. 195 от КТ противоречат на цитираното решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и на решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 676/12.10.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя; както и че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В същия смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият съдебен състав възприема, така формираната по реда на чл. 290 от ГПК константна практика ВКС, като създадена при точно тълкуване на разпоредбите на чл. 193, чл. 195, ал. 1 от КТ и останалите разпоредби от раздел ІІІ на глава ІХ от КТ.
Предвид така възприетите разрешения на поставените по делото материалноправни въпроси, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд и на изложените в тази насока съображения, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение не била надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, както и че касаторът-работодател не бил спазил изискванията и на чл. 193 от КТ при искането на обяснения от ищеца. В процесната заповед № 72/21.04.2010 г. за дисциплинарното уволнение на ищеца достатъчно ясно, точно, пълно и разбираемо е описано дисциплинарното нарушение, за което той е наказан. Посочено, че по договор от 22.12.2008 г. между дружеството-работодател и [фирма], последното е следвало да извърши текущ ремонт на обект – Почивна база „Прибой” в [населено място]; че със заповед № 96/25.05.2009 г. изпълнителният директор на дружеството-касатор е назначил тричленна комисия, единият от членовете на която е ищецът, която в периода 26.05.2009 г. – 28.05.2009 г. е следвало да извърши окончателно приемане на ремонтните строително-монтажни работи на обекта и да състави за това приемо-предавателен протокол, в който да се впишат всички отклонения от поръчката или установени недостатъци при извършването на ремонта; че след посещение на обекта членовете на комисията са съставили протокол от 27.05.2009 г., с който извършените строително-монтажни работи са приети без забележка, като след приемането обектът е бил запечатан и не е бил ползван; че последващо назначената със заповед № 30/22.02.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството-работодател, петчленна комисия е извършила нов оглед на обекта и е съставила протокол от 24.02.2010 г., от чието съдържание се установяват некачествено извършени ремонтно-строителни и монтажни работи и отклонения от договора от 22.12.2008 г. с [фирма], както и недобросъвестно изпълнение на поставените задачи от първата комисия, която е приела обекта и чийто член е бил ищецът; че от това безотговорно изпълнение на поставената задача, на дружеството-работодател са нанесени значителни материални вреди, които ясно индикират злоупотреба с доверието на работодателя, гласувано при поставянето на задачата за приемане на обекта, което съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ. В посочения в заповедта за дисциплинарно уволнение протокол от 24.02.2010 г., са отразени и подробно описани множество констатирани от втората (петчленна) комисия, неизвършени и некачествено извършени строително-ремонтни работи на обекта. С този протокол ищецът е бил запознат, видно от дадените от него по реда на чл. 193 от КТ писмени обяснения – докладна записка с рег. № 492-226/22.03.2010 г. В заповед № 46/22.03.2010 г., с която тези обяснения са поискани, също изрично е посочено, че ищецът следва да бъде запознат с този протокол, както и че следва да даде обяснения за причините, поради които комисията, в която той е участвал, е приела без забележки строително-монтажните работи, а последващата комисия е констатирала щетите, подробно описани в протокола от 24.02.2010 г. Ищецът е дал писмените си обяснения с докладната записка с рег. № 492-226/22.03.2010 г. преди да му бъде връчена на 21.04.2010 г. процесната заповед № 72/21.04.2010 г., с което му е наложено дисциплинарното уволнение.
Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон – чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, обжалваното въззивно решение следва да бъде касирано, като трудовият спор следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото.
От гореизложеното следва, че работодателят – ответник (сега касатор) по делото, надлежно е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ – изискал е и е приел писмените обяснения на ищеца преди да му наложи дисциплинарното наказание „уволнение”; и е мотивирал в достатъчна степен и разбираемо процесната заповед № 72/21.04.2010 г., с която то е наложено, включително – чрез препращането към протокола от 24.02.2010 г. и към заповедта с № 96/25.05.2009 г., с които ищецът е бил запознат. Спазен е и преклузивният двумесечен срок по чл. 194 от КТ – както вече беше посочено, заповедта за дисциплинарното уволнение е връчена на ищеца на 21.04.2010 г., т.е. – в рамките на този двумесечен срок, считано от откриването на нарушението, констатирано с протокола от 24.02.2010 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява и че ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което е наказан. Със заповед № 96/25.05.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството-касатор, ищецът и останалите двама членове на назначената от работодателя комисия, са били натоварени в периода 26.05.2009 г. – 28.05.2009 г. да извършат окончателно приемане на ремонтните строително-монтажни работи, извършени на обекта Почивна база „Прибой” в изпълнение на договора от 22.12.2008 г. с [фирма], както и да съставят за това приемо-предавателен протокол, в който да се впишат всички отклонения от поръчката или установени недостатъци при извършването на ремонта. В съставения и подписан от тази комисия, включително и от ищеца, протокол от 27.05.2009 г. е отразено, че след подробен оглед е констатирано извършване в пълен обем и срок на строително-монтажните работи, при стриктно спазване на договора, както и че комисията приема окончателно и без забележки завършения ремонт. С протокола от 24.02.2010 г., последващо назначената от работодателя петчленна комисия е установила множество, подробно описани в протокола, неизвършени и некачествено извършени работи по договора от 22.12.2008 г. с [фирма]. Констатациите в този протокол се потвърждават и от протокол от 15.04.2010 г., съставен и подписан от следваща (трета по ред) – тричленна комисия, назначена от работодателя, подпомогната от четирима служители на [фирма], и от служител на дружествотои-пълнител [фирма] (който е подписал и протокола от 27.05.2009 г.); а също и – от окончателен доклад от 22.07.2010 г., съставен от управителя на [фирма], което по договор за консултантски услуги, сключен с дружеството-работодател, е приело работата от дружеството-изпълнител по договора от 22.12.2008 г. – [фирма], след като последното впоследствие е отстранило констатираните неизвършени и некачествено извършени работи в обекта. Тези неизвършени и некачествено извършени работи (най-вече – неподмените с нови, санитария и аксесоари в баните) се установяват и от показанията на трима от разпитаните по делото свидетели: К. П. (подписал протоколите от 24.02.2010 г. и от 15.04.2010 г. като член на комисиите, които са ги съставили; присъствал и на огледа от комисията, на която е бил член ищеца, но неподписал съставения от нея протокол от 27.05.2009 г., тъй като не е бил член на тази комисия), Н. А.-Г. (подписала протокола от 24.02.2010 г. като член на комисията, която го е съставила) и С. С. (подписал протоколите от 27.05.2009 г. и от 15.04.2010 г. като представител на изпълнителя [фирма]). Показанията на тези трима свидетели кореспондират със съдържанието на протоколите от 24.02.2010 г. и от 15.04.2010 г. и на окончателния доклад от 22.07.2010 г., като не се установява заинтересованост на тези трима свидетели от изхода на настоящото дело (особено на свидетеля С., който не еслужител на дружеството-работодател или на свързано с него дружество, а е представител на дружеството-изпълнител [фирма], което не е извършило, респ. – извършило е некачествено работите по договора от 22.12.2008 г.). В обратна насока са единствено показанията на свидетелите И. Г. и Т. Н. (подписали заедно с ищеца протокола от 27.05.2009 г. като членове на комисията, която го е съставила), но съдът не кредитира техните показания, поради противоречието им с горните писмени и гласни доказателства и предвид заинтересоваността на тези двама свидетели от изхода на делото, тъй като те също са били дисциплинарно уволнени – за същото нарушение, за което е уволнен и ищецът. По делото е установено и че след като комисията, в която е участвал ищецът, е запечатала стаите в обекта, те са били разпечатани непосредствено преди огледа от следващата комисия, както и че през това време обектът не е бил ползван и е бил охраняван. Поради това, неоснователни са доводите на ищеца, че огледът от втората комисия бил извършен при вече разпечатани стаи и около година след първия оглед, както и че обектът не бил добре стопанисван, особено през зимния сезон, когато имало ниски температури и замръзване (още повече, че последните обстоятелства не могат и да имат никаква връзка с част от констатираните, – изобщо неизвършени строително-ремонтни работи от изпълнителя по договора).
Извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, който като член на назначената от работодателя комисия е приел (заедно с останалите двама членове на комисията) без забележки, - като извършена в пълен обем и в срок, изпълнението на работата по договора от 22.12.2008 г., въпреки че са били налице множество неизвършени и некачествено извършени строително-ремонтни работи, осъществява фактическите състави, както на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ – „неизпълнение на възложената работа” (в случая – възложена на ищеца с изричната заповед № 96/25.05.2009 г.), така и на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8, пр. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 от КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя” (относно фактическия състав на това дисциплинарно нарушение виж и постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 86/25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 242/21.05.2012 г. по гр. дело № 932/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразено с тежестта на извършеното от него дисциплинарно нарушение, с поведението на ищеца и с обстоятелствата при извършването му, т.е. – съгласно изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. Неизвършените и некачествено извършените работи по договора от 22.12.2008 г. са били в значителен обем и на значителна стойност, но ищецът (заедно с останалите двама членове на комисията) е приел работата без забележки и като извършена в пълен обем и в срок; от това са могли да настъпят значителни вреди за дружеството-работодател, като тяхното предотвратяване не се дължи на поведението на ищеца, а на своевременно предприети действия от други служители на дружеството.
Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна, като незаконно, на дисциплинарното уволнение на ищеца, е неоснователен и следва да се отхвърли. Обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението процесна длъжност „ръководител сектор „Преструктуриране и контрол” в отдел „Търговска дейност и преструктуриране” при ответното дружество, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнение в размер 1 142.86 лв. за периода 21.04.2010 г. – 17.05.2010 г. (предвид и изменението на този иск с молба от 20.09.2010 г.) и за връщане на сумата 1 500 лв., удържана от ищеца при дисциплинарното му уволнение, също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 от ГПК – предвид допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон, обжалваното въззивно решение, с което исковете са уважени, следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови ново решение на касационната съдебна инстанция за отхвърляне на предявените искове.
Предвид крайния изход на делото, на ищеца не се следват разноски по делото, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество-касатор, претендираното от последното юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция, в размер 460 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М..
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 28.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2420/2011 г. на Софийския градски съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. П. П. срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № 72/21.04.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „ръководител сектор „Преструктуриране и контрол” в отдел „Търговска дейност и преструктуриране” при [фирма]; и за осъждане на последното да му заплати сумата 1 142.86 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 21.04.2010 г. – 17.05.2010 г. и сумата 1 500 лв., удържана при уволнението, ведно със законната лихва от 12.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите;
ОСЪЖДА Х. П. П. да заплати на [фирма] сумата 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |