Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 20 февруари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2293/ 2012 година Производството е образувано по искане на осъдения С. И. за възобновяване на нохд №1165/2012г., по описа на Районен съд /РС/ - Стара Загора и за отмяна на постановеното по реда на чл.чл.381-383 от НПК определение от 08.06.2012г., с което е одобрено постигнатото между процесуалните страни (прокурор от Старозагорската районна прокуратура /РП/ и защитникът на подсъдимото лице) споразумение, и прекратено наказателното производство. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати нарушения при реализираната от контролирания съд процесуална дейност. Излагат се съображения, че решаващият орган е игнорирал твърденията на С. И. при досъдебното разследване, сочещи на обстоятелството, че неидентифицирани полицейски служители са поставили в джоба му инкриминирания наркотик, и подценил направените във връзка с това доказателствени искания. Афишира се дадено от лицето съгласие по чл.381, ал.6 от НПК, с последващо правоприлагане на предвидената в Глава двадесет и девета на НПК диференцирана процедура, предпоставено от „угрозата” за налагане на по-тежко наказание,. В съдебно заседание на 14.02.2013г., С. И., уведомен не се явява, като изрично заявява отказ за участие на процесуален представител. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдения за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 08.06.2012г., по нохд №1165/2012г., Старозагорски РС, на основание чл.382, ал.7 от НПК, е одобрил постигнатото между прокурор от РП – Стара Загора и упълномощения защитник на С. С. И. писмено споразумение, по силата на което лицето се признава за виновно в извършено на 13.03.2012г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е индивидуализирана неговата наказателна отговорност и му е определена санкция – СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка, поради законовата уредба, установяваща неговата необжалваемост и обезпечаваща юридическия му стабилитет, като по отношение на същия са приложими нормите на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Искането на осъдения И. е неоснователно. Особеното производство - решаване на делото със споразумение от първостепенния съд е осъществено, в съответствие с лимитираните от чл.чл.381-384 на процесуалния кодекс императивни правила. В открито съдебно заседание на 08.06.2012г. и в присъствие на договорен адвокат, конституираният в качеството на обвиняем /подсъдим/ - С. И. категорично и убедително е заявил пред РС - Стара Загора, че разбира предявеното срещу него обвинение, признава се за виновен и изразява собствено желание за сключване на споразумение, при ясно съзнание за словно материализираното в писмения акт съдържание и с безусловно приемане на произтичащите от това правни последици. Реализираната процесуална възможност е удостоверена с доброволно полагане на подпис от лицето. Процедурата, последвала категоричната декларация на С. И. е проведена при стриктно съблюдаване на установения нормативен регламент и финализирала с определение, с което въз основа на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на участващите в полицейската акция оперативни работници /Г. Б., Т. Т./ и на К. К., и чрез протокола за обиск и изземване от 13.03.2012г.; в изпълнение изискванията на закона; и спазвайки критериите за справедливост; компетентният съд е одобрил писменото съгласие между страните по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и подлежащото на изтърпяване наказание, определено в обсега на изключително смекчената отговорност по чл.55 от НК, поради направения процесуален избор за разглеждане на делото. В контекста на изложеното голословни са оплакванията на осъдения И. за допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита в рамките на диференцираното производство. Заявеното от С. И. пред разследващия, в хода на досъдебното производство, за подхвърляне на наркотичното вещество от неизвестни полицаи не намира опора в събрания и проверен доказателствен материал, като направените във връзка с това доказателствени искания за разпит на неидентифицирани по делото лица са обективно неосъществими. В коментирания аспект и за пълнота на изложението, следва да се обърне специално внимание на обстоятелството за недопустимост на предявеното искане за възобновяване на делото и отмяна на постановеното по чл.382, ал.7 от НПК определение, по визирания в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК ред, с аргументация за неправомерно поведение на участващи в организираната полицейска операция служители. Възприемането на подобно становище, въз основа на твърдяното от процесуалните страни и при липса на доказателства с нужния интензитет, противоречи на буквата и духа на закона, при уредбата на компетентността на държавните органи, изхождащ от презумпцията за тяхната добросъвестност, и би довело до обществен и юридически произвол. Лансираната претенция би била правно релевантна и основателна, при надлежно реализирани следствени действия или влязла в сила присъда, установяващи извършено престъпление от ангажираните в наказателното производство лица /разследващ орган, следовател, прокурор, съдебен заседател или съдия/, като при несъмнена доказаност, очертаната процесуална ситуация би обусловила възобновяване на делото, чрез иницииране на извънредния способ за съдебен контрол по чл.422, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК. Некоректни и доказателствено необезпечени са и доводите за дадено от подсъдимия съгласие за сключване на споразумение, въпреки липсата на съпричастност към инкриминираното престъпно посегателство, с мотивацията за налични притеснения за утежняване на наказателноправния му статус, при разглеждане на наказателното дело по общия ред. Възрастта и психо-физическото развитие на С. И., неговият образователен ценз и съдебно минало, не обосновават заключение за необмислено признание на вина за инкриминираното престъпление, при декларираното разбиране на естеството на обвинението и съществуващата яснота за санкционните последици от това; съответно за сугестирано от заплахата за по-тежко наказание волеизявление по чл.381, ал.5 от НПК, предпоставящо прилагане на особената процедура по Глава двадесет и девета на НПК. Акцентираното накърняване на процесуалните права на И. е възпрепятствано и от активно присъствалия в хода на съдебния процес и взел непосредствено участие при оформяне и подписване на споразумението защитник, призван да охранява интересите на обвиняемия /подсъдим/. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъденото лице за отмяна на определение от 08.06.2012г. на Старозагорски ОС, с което е одобрено споразумение между представителя на прокуратурата и защитника на И., и прекратено наказателното производство, при условията на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. И. за възобновяване на нохд №1165/2012г. на Старозагорски РС и за отмяна на постановеното определение от 08.06.2012г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.