О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 237 София, 29.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 300 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците Р. И., И. И., Л. М., И. Й., Р. Д., С. Ж., А. М., В. М. и Р. Р., всички чрез адв. П. К. от САК срещу определение № 387 от 22.11.2022г. по ч.т.д.№ 293/2022г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено определение № 203 от 25.08.2022г. по т.д.№ 89/2021г. на ОС Ловеч за спиране на основание чл.226,ал.1,т.5 ГПК на производството по т.д.№ 89/2021г. по описа на окръжния съд до приключване на досъдебно производство № 478/2021г. по описа на РУ МВР В.. С частната касационната жалба се иска отмяна на определението за спиране на производството по предявения от ищците иск за компенсиране на претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.432 КЗ до приключване на висящо досъдебно производство. Неправилността му е аргументирана с довода, че единствената информация, постъпила по настоящото дело е, че досъдебното производство е висящо, но няма привлечено като обвиняем лице. Жалбоподателите се позовават на противоречие на изводите на първоинстанционния и апелативния съд по въпроса за възможността за спиране на исковия процес в тази хипотеза. Искането е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„Налице ли са предпоставките по чл.229,ал.1,т.5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем? Достатъчно условие за спиране по чл.229,ал.1,т.5 ГПК ли е обстоятелството, че досъдебното производство не е приключило и е на етап разследване?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК с позоваване на определението по ч.т.д.№ 1303/2020г. на 1 т.о. и по ч.т.д. № 653/2022г. на 2 т.о. на ВКС. 2/При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: „Спирането на гражданското дело до приключване на досъдебното производство не води ли до грубо нарушаване на принципа на справедливост, когато няма данни да има привлечено лице като обвиняем в досъдебното производство и последващото водене на гражданско дело с години, водещ до риск за изтичане на установената 5 годишна давност; Спирането на гражданското дело до приключване на досъдебното производство не моди ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица?“ Писмен отговор от ответника ЗАД „Алианц България“, по чието искане е спряно производството не е постъпил в срока по чл. 276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да остави без уважение частната жалба на ищците срещу определението на първоинстанционния съд за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК въззивната инстанция е приела, че след като има данни за престъпление от общ характер и образувано досъдебно производство с предмет настъпилото ПТП, от което се претендират неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, са налице предпоставките по чл.229,ал.1,т.5 ГПК. Мотивирала е, че за процесното пътно транспортното произшествие е съставен констативен протокол, въз основа на който са образувани досъдебното производство № 478/2021г. на ОД на МВР В. и настоящото исково производство, които се базират единствено на посоченото в констативният протокол; в тези производства подлежащите на установяване факти са инедтични, а противоправността на поведението на дееца обуславя отговорността на застрахователя, който оспорва причина за произшествието да е поведението на водача, за който е налице сключен договор за застраховка „ГО“, въз основа на който се търси ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение. Изложено е, че спирането може да е относимо не само ако престъплението е част от фактическия състав на ищцовата претенция, но и когато тя е част от защитата по същество на ответника, а в случая се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед твърденията в исковата молба и приложените в производството писмени доказателства разкрива признаците на престъпление против транспорта с причинена смърт на две лица. Прието е, че предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, от която произтича отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с деликвента, евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. При произнасянето си въззивната инстанция е счела са относими и се е позовавала на мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС и на определенията по ч.т.д. №1443/2019 г. на 2 г. о. на ВКС, по ч. т. д. № 1611/2019 г. на 1 т.о., по ч.т.д. № 2522/2019 г. на 2 т.о., по ч. т. д. № 302/2020 г. на 1 т. о., по ч. т. д. № 1577/2020 г. на 2 т. о, по ч. т. д. № 745/2022 г., 2 т. о. И по ч.т.д.№ 475/2002г. на 2т.о. на ВКС. Обосновано е искането за допускане на частното касационно обжалване по поставения в изложението първи процесуален въпрос, чийто акцент е дали висящо досъдебно производство е достатъчно условие за спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК на производството по прекия иск. Обоснована е и допълнителната предпоставка, въведена чрез позоваване на определенията по ч.т.д.№ 1303/2020г. на 1 т.о. и 653/2022г. на 2 т.о. на ВКС. Съгласно тези определения и цитираната в тях многобройна последователна практика на касационната инстанция, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Атакуваното въззивно определение е постановено в отклонение от даденото разрешение. По делото са приобщени три писма на ОД МВР В. от 16.03.2022г., от 8.07.2022г. и от октомври 2022г. ( последното, представено в производството по частната въззивна жалба), видно от които, досъдебното производство не е приключило, срокът на досъдебната фаза е удължен, извършват се множество процесуално следствени действия и до момента няма привлечен обвиняем. Въззивната инстанция не е съобразила, че доказателства за въведените от ищците твърдения за противоправното поведение на конкретния водач, което според тях е причина за настъпване на произшествието, не са представени, ответникът оспорва твърдяната деликтна отговорност на този водач, а от по образуваното досъдебно производство няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. В случая отсъства тъждество между твърденията на ищците относно делинквента, извършил противоправно деяние, носещо белезите на престъпление и образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство. Същевременно актовете на досъдебното производство нямат обвързваща гражданския съд сила. Некоректно е позоваването от въззивната инстанция на практиката на ВКС. В ТР № 5/20026г. на ОСГК и ОСТК на ВКС не е дадено принципно разрешение, че до приключване на досъдебната фаза гражданското производство подлежи на спиране на основание чл.182,б.“д“ ГПК-отм.(чл.229,ал.1,т.5 ГПК) във всички случаи. Некоректно и е позоваването на определенията по ч.т.д. № 1443/2019г.на 2 т.о., по ч.т.д.№ 1611/2019г. на 1 г.о. и по ч.т.д.№ 2522/2019г. на 2 т.о., тъй като всички тези актове са постановени в хипотеза на досъдебно производство, в което соченият за делинквент е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123,ал.1 НК, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, от функционално значение за отговорността на застрахователя. Последното цитирано определение е в хипотеза на приключило досъдебно производство с мнение за предаване на съд на конкретен деец. Изложеното обосновава отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за последващи процесуални действия. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 387 от 22.11.2022г. по ч.т.д.№ 293/2022г. на Апелативен съд Велико Т.. Отменя определение № 387 от 22.11.2022г. по ч.т.д.№ 293/2022г. на Апелативен съд Велико Т.. Връща делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: