Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 29.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 07 юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1058 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 249 от 17.03.2011г. по касационна жалба на С. И. П. и С. С. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 545 от 29.04.2010г. по гр.д.№ 124/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 33-5 от 09.11.2009г. по гр.д.№ 1952/2008г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против Д. В. С. да се признае за установено, че те са собственици на место с площ 124,20 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 6 по ПНИ на с.о. “А.” [населено място] при граници на частта, ПИ 7, останалата част от ПИ 6, дере и път, защрихована в син и зелен цвят на скицата на л. 93 от делото, основан на твърдения за придобиване по покупко-продажба, оформена с н.а.№ 6,т.V/1985г. и евентуално придобивна давност В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон поради – чл. 79 от ЗС и необоснованост поради неправилна преценка на свидетелските показания и на писмените доказателства. Ответницата оспорва касационната жалба, тъй като счита преценката на доказателствата, извършена от съда за правилна, както и решението по същество, тъй като не са налице елементите на владението.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Ищците С. И. П. и С. С. П. са купили по време на брака си с н.а. № 6,т.V.. чрез посредничеството на Н. съвет по ЗСГ дворно место от 1000 кв.м. с граници: М. Н., С. П. И. и н-ци на С., което по кадастралния план е представлявало имот 1047. Ответницата е придобила по дарение от родителите си с н.а. № 119,т.LХХІХ/1997г. дворно место от 1000 кв.м., съставляващо имот 1050. Родителите й са придобили същото дворно место от сина си М. К., а той го е купил също по реда на ЗСГ с н.а. № 142,т.ІV/1983г. В нотариалните актове не са отбелязани разлики между площта по скица и площта по нотариален акт. На место обаче по кадастралния план от 1977т. при действието на който са извършени продажбите по ЗСГ имот 1047 е с площ 715 кв.м., като от него 60 кв.м. са засипани от дере и 67 кв.м. са дадени за път. Имот 1050 е с площ 1046 кв.м., като от него 277 кв.м. попадат в ерозията на дерето и 44 кв.м. попадат в път. Със заповед № 11148/27.10.2006г. е одобрен плана на новообразуваните имоти, в който имот 1047 е заснет с № 7 с площ 739 кв.м., а имот 1050 – с № 6 с площ 1046 кв.м.. Имотната граница между двата имота минава на същото место, както по плана от 1977г. Заповедта за одобряване на този план е обжалвана от ищците, но е оставена без уважение с влязло в сила решение по адм.д.№ 392/2007г. на Варненски АС. От показанията на св. И. и Н., разпитани от РС се установява, че спорното место е оградено към имота на ищците, в него е построена външната тоалетна още преди да се построи сградата, за която е издадено строително разрешение - 1988г. и водомерна шахта. Прокарването на водата е станало с разрешението на съседа В. К.. Спорното место е ползвано от ищците при изграждане на сградата. Първоначално оградата е била ниска, но след това на нейно место е изградена ограда на колове и мрежа. Между къщата на ищците и оградата имало 3-4 м., а кьошка бил в местото на съседа до оградата, като верандата му стърчала над оградата. Ищецът направил метална врата, през която влиза в спорното место с кола и в него си държи колата. Свидетелите на ответниците Надежда К.-Х. установява, че оградата между страните не е местена, на оградата е закрепена конструкция за асма. Свидетелката чувала, че оградата е построена временно. Според свидетелката С., местото се ползвало по споразумение докато ищците си построят сградата и после щяла да се изгради трайна ограда, но сега оградата не е такава. Праводателят на ответниците имал паянтова сграда /кьошк/ в имота, която сега я нямало, а на нейно место ищецът изградил голямата врата към спорното место. Според показанията на св. Т., новата ограда на колове я правил В. и от към неговата страна са засадени лози, а в спорното место е направена водомерната шахта, която захранва с вода имота на ищците и тоалетна с бетонова пътека към нея. В имота на ответниците имало кьошк /паянтова сграда/ до оградата и издадена част /сачак/ с дълбочина 1,5 м., която била малко над оградата.. Сега тя е съборена. Тези показания се подкрепят от скицата на л. 149 от делото на РС, изготвена от тройната СТИ. Въз основа на тези гласни доказателства и заключенията на единичната и тройна СТЕ, съдът е приел, че по покупко-продажба ищците не са придобили спорното место, тъй като то е попадало извън очертанията на имот 1047, който са купили, а площта не е индивидуализиращ признак, поради което е без значение, че са платили 1000 кв.м..Съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната площ и на основание придобивна давност, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху цялата площ през периода от 1990г. – отмяната на ЗСГ до предявяване на иска, и защото не са демонстрирали, че считат това место за свое. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е “дали не обсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи” и “с оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон”..С Р № 649 от 01.07.1993г. по гр.д.№ 477/1992г. на І гр.о. се приема, че за придобиване по давност владението следва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно и да е продължило десет години, а с Р № 1769 от 03.06.1996г. по гр.д.№ 2657/1995г. на ІV гр.. на ВКС е прието, че за разграничението дали е налице владение, или държане следва да се изхожда от фактите по делото. С обжалваното решение, въззивният съд е формирал изводи, които не е направил при съвкупна преценка на всички доказателства, като не е търсил кореспондиране на гласните доказателства с писмените такива и скиците по делото. Основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства. Правомощие на съдът по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваване на придобивна давност, т.е. дали недвижим имот е придобит по давност, съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерението за своене. По делото е безспорно, че ищците са владели спорната площ от 120 кв.м.. В нея те са изградили тоалетна и шахта за В и К. Това са обекти, които нямат временно предназначение, а са необходими за ползването на имота и имат траен характер. Затова не логични са показанията на свидетелите, доведени от ответниците, че спорния терен е предоставен на ищците от праводателя на ответницата за временно ползване. Начинът по който е разширен пътя също сочи на този извод. Пътя стига до вратата на ответницата, но след като премите през двойната метална врата, осигуряваща достъп до двора на ищците с кола. На спорното место те си паркирали колата. От скицата на тройната СТЕ на л. 149 от делото се установява, че паянтовата сграда, която св. И. и св.Т. говорят, че е била в имота на В. /праводателя на ответницата/ но на границата, така, че верандата стърчала над оградата също сочи, че тази сега не съществуваща сграда е била до спорната ограда в имота на ответницата, но не е попадала в спорното место. По тези съображения, настоящата инстанция счита предявеният иск за основателен.. Въззивното решение, с което той е отхвърлен е постановено при неправилна преценка на доказателствата и е необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, спора следва да се реши по същество, като се уважи иска на предявеното евентуално основание придобивна давност. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер на 2335 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 545 от 29.04.2010г. по гр.д.№ 124/2010г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. С. от [населено място], че ищците С. И. П. ЕГН-[ЕГН] и С. С. П. ЕГН-[ЕГН] са собственици на основание придобивна давност на место с площ 124,20 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 6 по ПНИ на с.о. “А.” [населено място] при граници на частта, ПИ 7, останалата част от ПИ 6, дере и път, защрихована в син и зелен цвят на скицата на л. 93 от делото, която е неразделна част към решението. ОСЪЖДА Д. В. С. да заплати на С. И. П. и С. С. П. деловодни разноски в размер на 2335 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: