Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 08.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 840 /2018 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 511 от 15.11.2018 г. по касационна жалба на М. В. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 433 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 546/2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 712/27.04.2017 г. по гр..№ 8383/2016 г. на Плевенски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС против Г. М. Г., Л. М. Г. и М. Г. Г. Г. за признаване, че касаторът е собственик на 1/2 ид. част от таван, находящ с в сграда с адрес [населено място], [улица], с идентификатор ...., в ПИ идендификатор ...., парцел ...., пл. № ...., стр. кв.... по плана на [населено място] и за осъждане на ответниците да предадат владението на М. В. М.. върху 1/2 ид. част в северозападната част от същия таван. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, поради това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, а е коментирал в мотивите единствено частта от тавана, заета от стая и кабинет за творческа дейност, а предмет на иска е 1/2 ид.ч. от целия таван, предверието в двора и стълбището до него. При условията на евентуалност се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и за необоснованост. Ответниците по касация оспорват касационната жалба. Считат, че решението е допустимо, защото е постановено по формулираното искане към съда и съдържа установителна и осъдителна част, както изисква задължителната съдебна практика. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното решение. В исковата молба, ищецът М. В. М. твърди, че е собственик на основание покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от тавана в северозападната част на къщата с идентификатор .... , който е купил с н.а. № ....,т.... г. от баща си В. Г. М.. Формулирал е искане към съда по чл. 108 ЗС за 1/2 ид.ч. от целия таван, ведно с частта му от общите части от стълбището и предверието, водещи към втория етаж и тавана. По делото е установено следното: На Г. К. М. е учредено на 18.08.1958 г. право на строеж върху държавно дворно место, съставляващо сега ПИ с идентификатор .... През 1976 г. той отстъпва на дъщеря си М. Г. Г. и зет си М. Г. на основание чл. 15в / отм/ от ЗС във формата на чл. 56, ал.1 т.2 ЗТСУ /отм/ право на строеж за втори етаж. С разрешение за строеж от 17.02.1978 г. по одобрен архитектурен проект от същата година те изграждат втори етаж. За всеки от двата етажа се влиза от отделен вход и стълбище към него, като до тавана се стига през входа и стълбището за втория етаж, което продължава към тавана. Сградата има и избен етаж, в който се влиза от входа за първия етаж. С одобреният през 1978 г. проект е предвидено в тавана да се изгради кабинет – стая, тоалетна и складови помещения. На 23.06.1993 г. е издадено разрешение за преустройство на тавана по одобрен проект от 04.06.1993 г. с присъединяване на таванска стая към съществуваща кубатура. Отразена е забележка, балконът се затваря само от южната страна, а в северната - остава покрив./ л. 36 от делото на РС/. Със съгласие на собственика на първия етаж е изградена капандура за осветяване на санитарния възел. На 29.06.1993г. Г. М. и съпругата му И. М. даряват на сина си В. М. първия етаж, мазе, състоящо се от предверие и едно помещение и 1/2 ид.ч. от тавана в северозападната част на къщата. С н.а. № .... г. той продава същия недвижим имот на сина си М. М. – ищецът по делото. На 05.07.2006 г. почива Г. К. М. и оставя за свои наследници преживяла съпруга И. М., син В. М. и дъщеря М. Г. / ответницата по делото/. С н.а. № ...., т.... от ....г. М. и съпругът и М. Г. даряват синовете си Г. и Л. с втори етаж и таван-полуетаж, като дарителите си запазват правото на ползване върху целия даряван имот. Преди това, с н.а. № ....,т..../.... г. М. и М. Г. са признати за собственици по документи на таванския етаж със застроена площ 84 кв.м. на основание чл. 483, ал.1 ГПК. М. Г. умира на 13.05.2009г. Според СТЕ, от единият вход се влиза за първия етаж и сутерена, а от другия – за втория етаж и тавана. Таванът сега е обитаем, една от стаите е с височина 2,20 м. Според проекта от 1978г. до тавана се стига от стълбището за втория етаж, а той се състои от пет помещения: две с равен таван и три със скосен таван, като е имало капандура от югоизток. Проектът за преустройство от 1993г. е предвиждал направа на още една капандура /табакера/ от северозапад, чиято цел е да има отвор за санитарния възел и присъединяване на едно складово помещение от скосената част на покрива към друго и оформянето му като кухненско. Така има частично преустройство на тавана. В архитектурния проект за преустройството има корекции и допълнения, касаещи обособяване на стая-кабинет. Сега таванът съответства на одобрените проекти от 1978 г. и от 1993 г. и се състои от общо пет помещения, от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и съставляват кабинет и за домашни нужди. Към СТЕ няма чертеж с отразяване на фактическото положение сега, но е представен проекта от 1993 г. От показанията на св. В. М., И. М. и И. Е. се установява, че до таванския етаж В. М. имал достъп до преди една-две години и отглеждане на куче от ответницата предизвикало скандал и заключване на входа за втория етаж и тавана. До този момент праводателят на ищеца ползвал помещение в тавана в ляво, където имало работилница, ползвана общо, а там си държал и зимнината, защото в мазето имало парно. Св. М. не е чувала някаква част от тавана да се е ползвала от бащата на ищеца. Показанията на св. Б. са в същия смисъл. В противен смисъл са показанията на св. В. М. – праводател на ищеца, св. И. М. – майка на В. и М. и баба на страните по спора и св. Я.. РС е уважил иска в установителната част за 1/2 ид.ч. от таван, находящ се в сградата с посочен адрес, а в осъдителната му част – за 1/2 от северозападната част на тавана в сградата. Въззивната инстанция е приела, че е основателно възражението на ответниците за придобивна давност на целия таван и след като е отменила решението на РС, е отхвърлил иска за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от тавана и за предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от северозападната част от тавана. Касационно обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на решенията. Съдът констатира, че е налице противоречие и неяснота в исковата молба в следния смисъл. Позовавайки се на нотариалният акт, с който му е прехвърлен първия етаж, ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от тавана в северозападната част на къщата. В нотариалният акт са описани съседите на целия имот. Формулиран е обаче петитум ца 1/2 ид.ч. от целия таван. Страните не са си разпределяли ползването на таванския етаж на реални части, но е установено, че таванският етаж се състои от общо пет помещения, от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и съставляват кабинет и за домашни нужди. За преустройството през 1993 г., при което е обособено жилище в таванския етаж, праводателят на ищеца е дал съгласие. Останали са две помещения, които не са приобщени към оформеното жилище. От исковата молба не е ясно дали на 1/2 ид.ч. от останалите извън жилищната част тавански помещения се иска ревандикация, или на 1/2 ид.ч. от едното от тях и на кое. Те не са индивидуализирани. Същевременно по делото има доказателства, че едното от помещенията е ползвано за работилница от първоначалния суперфициар и праводателя на ищеца и че таванско помещение е ползвано и като складово до влошаване отношенията между брата В. М. и сестрата М. Г. /свидетелските показания на майката И. М./. В исковата молба е формулиран петитум за ревандикация на 1/2 от целия таван, макар твърденията да са за притежавана 1/2 ид.ч. само от тавана в северозападната част на къщата. Индивидуализацията на частта от тавана, от която ищецът твърди, че е собственик чрез посоката „в северозападната част” не е достатъчна, за да определи кои помещения са предмет на иска. Противоречието между обстоятелствена част на исковата молба и формулираният петитум я прави нередовна. Това е довело и до противоречие и неяснота в диспозитива на решението. Той не съответства на формулирания петитум – отхвърлен е в установителната част за 1/2 ид.ч. от тавана, но в осъдителната част – за 1/2 ид.ч. от северозападната част от тавана. Това налага обезсилването на постановеното въззивно решение и връщане на делото на въззивната инстанция. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като нередовността на исковата молба се изразява само в противоречие между обстоятелствената част и петитума, въззивната инстанция следва да приложи нормата на чл. 129, ал.2 ГПК, като даде указания на ищеца да отстрани противоречието и да индивидуализира помещението, на което твърди, че е съсобственик и от което иска ответниците да му предадат 1/2 ид.ч. При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по разноските, съгласно чл. 194, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 433 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 546/2017 г. на Плевенски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: