Р Е Ш Е Н И Е № 133 София,22.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 898 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Г. М. от [населено място] в качеството му на наследник по закон на починалата на 23.04.2011г. М. Л. П.-М. за отмяна на влязлото в сила решение №547-А/02.09.2010г. по в.гр.д.№1085/2008г. на Окръжен съд-Благоевград,с което е оставено в сила решение №469/03.07.2008г.,постановено по гр.д.№1274/2005г. по описа на Районен съд-Разлог,с което е отхвърлен искът,предявен от наследодателката М. Л. П.-М. против Л. Д. К.,Г. Д. К.,М. Г. К.,К. Г. К.,В. Д. П. и [фирма] за признаване за установено,че М. Л. П.-М. е собственик по наследствено правоприемство от Е. И. В. на УПИ ХІV-*,* в кв.23 по плана на [населено място],ведно с построената в имот №* двуетажна масивна жилищна сграда,застроена на 160кв.м. и полумасивна двуетажна стопанска сграда, застроена на 100кв.м. в имот пл.№* и за осъждане на [фирма] да предаде владението на ½ ид.част от имота. В молбата за отмяна се поддържа,че след приключване на производството по делото молителят се е снабдил с нови доказателства, удостоверяващи наличието на наследствено правоприемство между И. К. Х. В. и Е. И. В.,от която наследодателката М. М. черпи права и на името на която на страница 1108,том ІІІ имотът е записан в основните данъчни книги за периода 1936-1943г. Излага също и правни съображения досежно възможността през 1983г. имотите да са били отчуждени от Д. М. В. и Е. К. З.,както и за възможността тези лица да придобият право на собственост по давност и за значението на обстоятелството,че имотите са били възстановени на лицата,които към момента на отчуждаването са се позовали на придобивна давност и са представили документи за собственост на основание давностно владение. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците Л. Д. К. и Г. Д. К. изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения,както и по съображения в писмени бележки, представени в съдебно заседание. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Ответниците [фирма] и В. Д. П. изразяват становище,че молбата е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита. Ответниците М. Г. К. и К. Г. К. изразяват становище,че молбата е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание.Претендират заплащане на направените по делото разноски. С определение №62/21.02.2013г. по настоящето дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа,че такова ново доказателство представляват представените с молбата за отмяна решение на СРС,88 състав по гр.д.№2925/2011г. и акт за смърт №0166/21.03.2012г.,установяващи настъпилата на 31.12.1935г. смърт на И. К. Х., за когото се поддържа,че е наследодател на Е. В.,както и представените с молбата план-извадка от регулационния план на [населено място],одобрен със заповед №4426/21.07.1958г. за имоти пл.№* и *; скица,издадена по адм.д.№66/2010г. на Административен съд-Благоевград,решение №46/2010г.,постановено по адм.д.№2925/2011г. и решение на Административен съд-Благоевград по адм.д.№1320/2008г. Действително в решението,отмяна на което се иска,е прието,че ищцата М. М. е основала претенцията си за собственост по наследство от наследодателката Е. И. В.,починала през 1957г. като е поддържала,че последната е наследник на първоначалния собственик на имота И. К. Х.,като за смъртта и наследниците му по делото не са представени доказателства,т.е. липсват доказателства,че Е. И. В. е наследник на И. К. Х.,както и, че в нито едно от представените по делото писмени доказателства /данъчни декларации,разписни листове към кадастрален план/ не е отразено името на Е. И. В.-единственият документ,на който М. М. се е позовала, за да обоснове претенцията си за собственост по наследство,е данъчната декларация,подадена от наследниците на И. К.х.В.,с когото обаче не е установено да има родствена връзка. Изложени са обаче и съображения,че по начина,по който недвижимите имоти са описани в копието от данъчната книга за периода 1935-1952г. на името на наследници на И. К. х.В. без индивидуализиращи белези на имота,за съда е обективно невъзможно да направи извод за идентичност между декларираните имоти /полумасивна къща в [населено място] на [улица]и дворно място,застроено и незастроено с площ 793кв.м./ с процесните имоти. Прието е също така,че декларирането е само косвено доказателство за собственост върху имота,а косвеното доказателство е недостатъчно,защото е непълно и не създава сигурност относно съществуването на юридическия факт,а други писмени и гласни доказателства за установяване на собствеността на процесните имоти на името на наследодателката Е. И. В. не са представени. Тези изводи на съда сочат на първо място,че установяването на факта на смъртта на И. К. Х.,както и на обстоятелството,че Е. И. В. е негов наследник по закон, сами по себе си не са достатъчни,за да се създаде предположение ,че изводите на съда по основателността на предявените искове биха били различни,ако наследодателката на молителя разполагаше с доказателства за установяването на тези факти и обстоятелства и имаше възможността да ги представи по делото.Основното съображение за да се приеме,че предявените искове са неоснователни, е липсата на каквито и да било доказателства /писмени и гласни/,които да установяват по категоричен начин по пътя на пълното главно доказване,че наследодателката Е. В. е притежавала правото на собственост върху процесния имот към момента на своята смърт,както и за идентичността на декларираните от наследниците на И. Х. имоти с процесния. Такива доказателства не са представени и с молбата за отмяна - представените план-извадка от регулационния план от 1958г.,скица и решения на административния съд не съдържат данни за осъществяване на правно основание,по силата на което И. Х. или Е. В. да са придобили правото на собственост върху процесните имоти. Представените доказателства за смъртта на И. Х. и за неговите наследници при липса на доказателства наследодателят да е притежавал правото на собственост към момента на смъртта си не представляват нови доказателства от съществено значение за делото. И тъй като представените с молбата доказателства не съдържа данни за съществуването на факти и обстоятелства от съществено значение за делото, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и подадената от Н. Г. М. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение,като в полза на ответниците бъдат присъдени направените по делото разноски. Останалите доводи,които молителят навежда,касаят правилността на решението,чиято отмяна се иска,т.е. доводи,които не обосновават наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК и поради тази причина не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Г. М. молба за отмяна на влязлото в сила решение №547-А/02.09.2010г. по в.гр.д.№1085/2008г. на Окръжен съд-Благоевград. ОСЪЖДА Н. Г. М. да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Л. Д. К. и Г. Д. К. сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/,представляваща направените по делото разноски и на М. Г. К. и К. Г. К. сумата 800лв./осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: