Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * длъжностно лице * официален документ * разумен срок на наказателния процес


Р Е Ш Е Н И Е

№ 392

София, 01 ноември 2012 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова



при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 1358/2012 г.

Касационното производство е второ по ред и е образувано по жалба на подсъдимия Г. Ц. М., чрез неговия упълномощен защитник – адвокат З. Н. от САК, срещу нова присъда от 4.06.2012 година на Софийски окръжен съд, постановена по в н о х д № 189/2012 година.
В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. В допълнение към жалбата за развити доводи в тяхна подкрепа, както следва: - по това за допуснато нарушение на закона се твърди, че неправилно е приложен чл. 311 ал. 1 от НК, тъй като с установените действия и бездействия от страна на подсъдимия не е осъществен този престъпен състав, както от обективна, така и от субективна страна; - по второто основание за допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че от въззивния съд при новото разглеждане на делото не са изпълнени задължителните указания на касационната инстанция, посочени в отменителното й решение и по-конкретно тези, относно решаването на делото след пълно обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Твърди се нарушение на принципите за изграждане на вътрешното съдийско убеждение по чл. 14 ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият М., редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му защитник – адвокат Н. поддържа жалбата и по доводите изложени в допълнението към нея прави искане въззивната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Твърди, че като е отказал събиране на нови доказателства, съдът е допуснал нарушение на правото на защита на подсъдимия.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение, тъй като съдът при постановяване на новата присъда е изпълнил задълженията си визирани в чл. 305 от НПК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Процесуалната история на делото е следната:
С присъда № 16/16.06.2011 година постановена по н о х д № 79/2011 година по описа на РС-Своге, подсъдимият е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан.
С въззивна присъда от 10.10.2011 година, постановена по в н о х д № 402/2011 година по описа на Софийски окръжен съд, по протест на прокурора, тази присъда е отменена изцяло и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият М. е признат за виновен в това, че за времето от 9.08.2005 г. до 18.08.2005 година при условията на продължавано престъпление, в гр.Своге, обл. Софийска, в качеството си на длъжностно лице е удостоверил неверни обстоятелства, с което в частта удостоверяването е съставил официални документи – нотариални заверки на подписите на: 1. В. А. положен като „купувач” в договор с рег № 1182/9.08.2005 година за покупко-продажба на двигател и 2. Г. В. положен като „упълномощител” в пълномощно с рег № 1222/18.08.2005 година, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства – прест. по чл. 311 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Наложено му е наказание девет месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок и наказание лишаване от право да заема длъжността „нотариус” за срок от три години.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и постановил разноските по делото да се заплатят от подсъдимия.
С касационно решение № 47/24.04.2012 година по н.д. № 2905/2012 година на І н.о., тази присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото е постановена нова присъда от 4.06.2012 година по в н о х д № 189/2012 година от състав на Софийски окръжен съд, е признал подсъдимия за виновен по описаното вече по-горе обвинение и му наложил само наказанието лишаване от свобода в размер на 9 месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок.
По отношение на наказанието по чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК, приел, че такова наказание не се предвижда за престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК, /за което подсъдимият бил признат за виновен/ и не уважил искането на прокурора за налагане и на наказанието „лишаване от правото да заема длъжността нотариус”.

Касационната жалба срещу новата присъда е частично основателна.

При проверката по делото се установи, че в отменителното касационно решение са изложени съображения и са дадени конкретни указания за отстраняване на същественото процесуално нарушение допуснато от проверявания съд, свързано с правилата за формиране на вътрешното убеждение, в аспекта на изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК. Не така стои въпросът с указанията дадени за отстраняване на пороците при прилагане на принципа за разкриване на обективната истина и задължението на съда в рамките на своята компетентност да вземе всички мерки за да осигури изпълнението на посочения принцип. В решението на ВКС, чиито указания по силата на чл. 355 ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд е следвало да изпълни, не са дадени конкретни указания в тази насока. В съобразителната част се съдържа само обща и максимално кратка формулировка за „фактологическа непълнота”. Поради липса дори на индиция за непълнота на доказателствата или неизяснени обстоятелства, този израз следва да се свърже с идеята, че със задължителните указания по приложението на чл. 14 ал. 1 от НПК в решението си, ВКС не ограничава широките правомощия на въззивната инстанция да действа като „втора първа инстанция” както при анализа на събраните вече доказателства, така и за установяване на нови фактически положения с всички средства предвидени в НПК, с цел разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Поради липсата на конкретност за това, кое обстоятелство от приетата фактическа обстановка не е изяснено или с какво процесуално действие следва да се запълни доказателствената съвкупност, съставът на Софийски окръжен съд не може да бъде упрекнат в неизпълнение на задължителни указания на касационния съд.
Защитата поддържа, освен обсъденото процесуално нарушение и допуснато такова по отношение накърняване правото на защита на подсъдимия, с отказа на въззивния съд да допусне до разпит двама неиндифицирани с имена и адреси свидетели. При проверката по този довод се установи, че наистина в съдебно заседание на 4.06.2012 година, адвокат Н. е поискала да бъдат допуснати двама свидетели, които ще установят: а/ техническия сътрудник на подсъдимия - /св. С., починала по време на процеса/ е разполагала с празни бланки, върху които е бил положен удостоверителния печат на подсъдимия и неговия подпис, както и б/ св. С. е изпълнявала функциите по установяване на идентичност между данните от документите за самоличност на явилите се лица в нотариалната кантора, с тяхната действителна самоличност.
Настоящият състав намира това възражение за неоснователно, поради следното: Преди всичко, по принцип, решаващият съд има суверенното право на преценка, относно обема на доказателствата върху които ще гради вътрешното си убеждение. В настоящия случай, въззивният съд е постановил мотивирано определение за недопускане на посочените от защитата свидетели не само по причина, че не са идентифицирани, но и поради това, че посочените за установяване обстоятелства не кореспондират с предмета на доказване. Всъщност за обстоятелствата посочени от защитата, по делото вече са били събрани доказателства, но ако проверяваният съд беше по-конкретен при излагане на съображенията си, би бил упрекнат в предварителна оценка на доказателствената съвкупност или предубеденост, което е недопустимо от гледна точка на принципите за справедлив процес.
От фактическа страна въззивният съд приел, че св. В. А., като „купувач” по договора от 9.08.2005 година, не е присъствал при заверката на подписите върху договора и не го е подписвал. Подписът бил положен от св. П. М.. Това фактическо положение е установено от показанията на посочените свидетели, като тези на последния свидетел, по отношение на инкриминираната заверка върху договора за покупко – продажба, са дадени в съдебното заседание на 29.06.2010 година по нохд № 263/2009 година по описа на Свогенския районен съд, а тези по отношение на инкриминираната заверка на подписа на упълномощител върху пълномощвното, са приобщени по реда на чл. 281 от НПК, след прочитане на показанията му пред съдия на ДП /л. 20/ и в съдебно заседание пред друг съдебен състав по н о х д № 256/2006 година. Този свидетел и св. И. С. са установили, че подсъдимият е присъствал и удостоверил по съответния ред, че подписът на купувача в договора е положен от лицето В. А., въпреки, че в кантората е присъстал не той, а св. М. и той е положил подписа за купувач. От правна страна въззивният съд правилно е приел, че с това действие подсъдимият Г. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК, тъй като на 9.08.2005 година в гр.Своге, обл. Софийска, в качеството си на длъжностно лице е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че В. А. като „купувач” по договор с рег № 1182/9.08.2005 година за покупко-продажба на двигател е присъствал при нотариус и пред него е положил подписа си. Това решение на проверявания съд, с което е отхвърлена тезата на защитата, че деянието е несъставомерно, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение и при спазване на правилата за постановяване на нова въззивна присъда.
По второто инкриминирано деяние, относно нотариалната заверка на подписа срещу „упълномощител” от лицето Г. В., положен в пълномощно с рег № 1222/18.08.2005 година, с цел да бъдат използван този документ като доказателство за това обстоятелство, от фактическа страна е установено, че подсъдимият не е присъствал физически в нотариалната кантора на 18.08.2005 година и обективно не би могъл да извърши заверката на посочената дата. Доказателствата са безпротиворечиви. Посочените по-горе свидетели са направили разграничение между двата случая на заверки на подписите върху инкриминираните документи – договор и пълномощно, като изрично са потвърдили пред различни съдебни състава, че на 18.08.2005 година, пълномощното е било изготвено от секретаря на нотариуса, като последният не е присъствал нито при написването, нито при заверката на подписа на отсъстващата Г. В.. При това положение правният извод за съставомерност на деянието като престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК е незаконосъобразен. Наистина графологическа експертиза е установила, че подписът „за нотариус” е положен от подсъдимия, но очевидно това доказателство кореспондира със защитната му теза, че той е оставял „заверени” празни бланки на техническия си сътрудник, за да ги ползва в негово отсъствие. Последното като практика не е съобразено с изискванията на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 74 от същия закон, но не може да обоснове извод за наличие на пряк умисъл за документно престъпление. Ето защо, настоящият състав намира, че поради липса на субективен състав по отношение на деянието от 18.08.2005 година, то не съставлява престъпление. При това положение за касационната инстанция се поражда правомощието по чл. 354 ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, да оправдае подсъдимия по това обвинение, така и по обвинението невярното удостоверяване да е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК.
Въпреки липсата на доводи в жалбата и допълнението към нея, в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед частичното оправдаване на подсъдимия, настоящия състав следва да обсъди и въпросът с наказанието. ВКС намира, че предходните инстанции са отчели при определяне размера на наказанието лишаване от свобода всички обстоятелства по делото, така както предвижда чл. 54 от НК, включително и продължителния срок на наказателното производство, в аспекта на изискването за „разумен срок”. Поради завишените изисквания за автентичност и достоверност на нотариалното удостоверяване /чл. 576 от ГПК предвижда нищожност на нотариалното удостоверяване когато личното явяване на участващите в нотариалното производство е задължително/, както и това, че тази дейност е основната в работата на нотариусите, определеният размер и условията за отлагане на изтърпяването на наказанието не следва да се изменят.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и 2, в чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, Върхонвният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА нова присъда от 4.06.2012 година на Софийски окръжен съд по в н о х д № 189/2012 година, в частта, с която подсъдимият Г. Ц. М. е признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление, на 18.08.2005 година в гр.Своге, обл. Софийска, в нотариалната си кантора, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1, т. 1, б. „б” от НК – нотариус с рег № 143 на Нотариалната камара, с район на действие – районен съд - гр.Своге, в кръга на службата си, е удостоверил невярно обстоятелство в частта на удостоверяването – нотариална заверка на подписа на Г. И. В. положен „за упълномощител” в пълномощно с рег. № 1222/18.08.2005 година и го ОПРАВДАВА само по обвинението в престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК извършено на тази дата, както и по обвинението деянието да е извършено в условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК.

ОСТАВЯ В СИЛА същата присъда в останалата част.

Решението е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: