Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * отказ от иск


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196

гр. София, 20.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 787 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Г. Ч. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Г., против въззивното решение № 816 от 9 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 9082 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е отменено решение № І-47-187 от 6 март 2011 г., постановено по гр.д. № 8937 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. и вместо него е развален до размера на ¼ идеална част договор от 30 октомври 199* г., с който М. М. Ч., починала на 11 септември 2004 г. е прехвърлила на М. Ч. правото на собственост върху апартамент в [населено място], срещу поетото от последната задължение за гледане и издръжка, по предявения от И. Г. М. срещу М. Ч. иск правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, и Ч. е осъдена да заплати на М. разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 268 от 21 февруари 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса може ли наследник на кредитор по договор за издръжка и гледане да предяви иск за разваляне на този договор след смъртта на наследодателя си при положение, че приживе самият наследодател изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на този договор.
С решението си по този проблем въззивният съд приема за неоснователно твърдението за недопустимост на производството поради формирана сила на пресъдено нещо по влязло в сила решение на районния съд, тъй като липсва съвпадение на исковия период с периода на настоящото производство.
По правния въпрос касационният съд приема следното:
Безспорно е, че в наследственото имущество се включва и правото на иск да бъде развален договор поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Неговият наследник може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от първия права. В случаите, когато приживе наследодателят-кредитор изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на договора, съгласно правилото на чл. 233 ГПК, респективно чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.), кредиторът не може да предяви отново същия иск. Наследникът след смъртта му е обвързан от този отказ. Не съществува пречка обаче да бъде предявен иск за разваляне на договора както от кредитора, така и от негов наследник в съответствие с правата си, по отношение на неизпълнение на договора за последващ отказа от иск период от време до смъртта на кредитора.
Съобразно отговора на поставения правен въпрос даденото от въззивния съд разрешение е правилно. Искът е допустим.
Относимите обстоятелства са следните:
Предявен е иск от син на кредитора срещу приобретателката по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Искът е предявен по отношение ¼ идеална част от имота. В исковата молба се твърди, че след отказ от иск на кредиторката и прекратяване на делото по предходен спор на 14 април 2004 г. до смъртта на кредиторката през м. септември 2004 г., поведението на ответницата не се променило и тя не предоставяла на кредиторката грижи, издръжка и внимание, а осъществявала спрямо нея психически тормоз; кредиторката живеела в постоянен страх от изблиците на гняв на приобретателката; кредиторката била трудно подвижна, не била в състояние да се обслужва сама, ползвала инвалидна количка, но ответницата я изоставила напълно, посещавала я веднъж седмично, често я заключвала в стаята й, не се грижела за физиологичните й нужди; ищецът и семейството му посещавало кредиторката, осигурявало й храна и лекарства, почистване и хигиенни нужди, компания и нормален човешки контакт; кредиторката се хранела лошо и непълноценно, в стаята й било мръсно, не била извеждана навън, а рядко само на балкона; кредиторката била чувана да плаче и да ридае, направила два опита за самоубийство преди смъртта си.
Касационната жалба е основателна.
Решението е постановено в нарушение на процесуалния закон при преценката на събраните по делото доказателства за твърдените от страните факти по спора.
Установено е, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1994 г. бащата и майката на страните прехвърлили на касаторката апартамент срещу задължението да се поемат лично или чрез трети лица всички грижи по гледането и издръжката на родителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили и досега, докато са живи. Прехвърлителите си запазили правото на ползване на имота. Прехвърлителката починала на 11 септември 2004 г. Претенцията по настоящия спор касае неизпълнението на задълженията по договора от страна на приобретателката Ч. за периода от 14 април 2004 г. до смъртта на прехвърлителката.
Според представените доказателства, касаторката е била единствен придружител на майка си по преференциална карта за пътуване. Получила е антидекубитални материали и инвалидна количка.
Според свидетелските показания на св. И., доведен от ищеца, чувал майката на страните да плаче монотонно, апартаментът се заключвал незнайно от кого, но ищецът имал ключ, съпругата на ищеца давала на майката под час лекарства и й мерела кръвното, готвела и носела ядене. Тези показания не сочат неизпълнение на задълженията на касаторката за гледане и издръжка на прехвърлителката, а изпълнение на обичайния синовен дълг от страна на ищеца и семейството му. Свидетелят, макар да сочи, че жилището било мръсно като при възрастен човек, изрично подчертава, че за периода м. април-септември 2004 г. не е влизал в жилището. Всички останали сведения на този свидетел са опосредени от давана му от ищеца и семейството му информация.
Свидетелката М. Г. е дъщеря на ищеца и нейните показания следва да се преценяват при условията на чл. 136 ГПК (отм.). Свидетелката сочи лошото здравословно състояние на прехвърлителката и трудната й подвижност, което не е спорно. Подчертава, че майка й (съпругата на ищеца) заявила, че независимо на кого прехвърлителката оставя апартамента, тя ще се грижи за нея като медицинско лице, при всяко готвене било носено на прехвърлителката. В противоречие с останалите гласни доказателства, свидетелката сочи, че касаторката не е живяла с прехвърлителката, а идвала при нея най-много веднъж дневно, прехвърлителката била мръсна, занемарена, имала само две нощници. Свидетелката не е пряк свидетел на твърдените опити за самоубийство на прехвърлителката.
В контраст с тези показания, според показанията на св. Р. и М., които са незаинтересовани от изхода на спора, касаторката живеела при майка си и се грижела неотлъчно за нея; жилището било чисто, дрехите изпрани; били свидетели на закупуването на лекарства от страна на касаторката. Свидетелките, които посещавали апартамента на прехвърлителката в процесния период, не са забелязали твърдяното от св. Г. – наредени около леглото кофички за физиологични нужди.
Разпитаният от въззивната инстанция св. К. сочи, че малко преди да почине влязъл в процесното жилище, обстановката била мизерна и мръсна, жената била с лоши дрехи, лекьосани и миришело на застояло и урина, не личало друг човек да живее там. Впечатленията му са инцидентни. Останалите му сведения са от ищеца. Според св. С., също разпитана от въззивния съд, касаторката единствено се грижела за майка си, като апартаментът бил с нормални условия и чистота. Свидетелката често посещавала дома, включително и в процесния период, и няма впечатления за това да е било мръсно, или прехвърлителката да е била мръсна. Изрично се сочи, че касаторката живяла в жилището на прехвърлителката.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че не се оправдава от фактическа страна твърдението на ищеца за неизпълнение на задълженията на касаторката по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, а е доказано пълното и точно изпълнение на договора. Съгласно уговорката в договора, приобретателката е следвало да осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот докато са живи, какъвто са имали и досега. Били са осигурявани и житейските, и здравословните нужди на прехвърлителката. Сраните по договора не са постигнали изрична уговорка за създаване на специална емоционална топлина и близост, в насоката на липсата на каквито ищецът и доведените от него свидетели поставят акцент, а и такава липса не се установява. Прехвърлителката е била обгрижвана постоянно от дъщеря си и пред незаинтересовани странични лица по никакъв начин не е заявила липсата на топлина и грижа от страна на приобретателката. В случая не е установено дори незначително неизпълнение на задълженията по договора от страна на длъжницата. Ето защо предявеният иск, като недоказан, следва да бъде отхвърлен.
К. претендира присъждането на сторените разноски за въззивната и касационната инстанции, които са в общ размер на 364 лева, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 816 от 9 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 9082 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Г. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] против М. Г. Ч., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за разваляне на договора, сключен с нотариален акт № ***, т. *., дело № 24003, от 31 октомври 199* г. на * нотариус към районния съд в [населено място], между М. М. Ч. и М. Г. Ч. за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за ¼ идеална част от имота, поради неговото неизпълнение от страна на М. Ч..
ОСЪЖДА И. Г. М., с посочени данни, да заплати на М. Г. Ч., с посочени данни, сумата от 364,00 (триста шестдесет и четири) лева сторени разноски за въззивната и касационната инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: