Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 10.05.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 2530/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. чрез адв. В. против решение № 260061 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 590/2020 г. на Окръжен съд – Русе. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Претендират са разноските. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Г. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което е отменено решение № 260014/20.08.2020 г. по гр. д. № 1597/2020 г. на Районен съд – Русе за уважаване на предявения от С. Н. С. против „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е отхвърлена претенцията за признаване в отношенията между страните несъществуването на вземане на ответника в размер на 11 269. 46 лв., съставляваща цената на количеството потребена електроенергия, определена допълнително въз основа на извършена корекция на сметката на абоната за минал период – от 15.05.2016 г. до 13.02.2020 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г., клиентски № [ЕГН], с адрес на обекта на потребление: [населено място], [улица] е ангажирана отговорността на ищеца за разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол от 13.02.2020 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Посочено е, че при извършената метрологична проверка от БИМ и проведен софтуерен прочит на устройството е установено наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4, която е невизуализирана на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ). Според резултатите от съставения от БИМ констативен протокол № 341 от 24.03.2020 г. процесният електромер съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, ответното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период (считано от датата следваща монтажа на СТИ – 15.05.2016 г. до датата на демонтажа му при извършената проверка от ответника – 13.02.2020 г.). Затова същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението (фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. за сумата 11 269. 46 лв.). Направен е решаващ извод, че исковата сума, начислена в извършената корекционна процедура относно цената на допълнително количество потребена електроенергия за минал отчетен период е дължима от абоната, поради което предявеният от него отрицателен установителен иск е неоснователен. За да достигне до горното съждение инстанцията по същество е приела, че приложими към процесното правоотношение са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., тъй като съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която е установена процесната неотчетена ел. енергия в скрития регистър на СТИ, е от 13.02.2020 г. Посочено е, че в текста на чл. 55, ал. 1 от тези правила е уредена хипотезата, при която при неизмерено количество ел. енергия, поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа е в правото да начисли измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Мотивиран е довод, че в тези хипотези се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса, електроенергия. Тя е останала незаплатена от абоната – настоящия касатор и той дължи нейната цена за релевантния период по чл. 55 ПИКЕЕ, който в случая е от 15.05.2016 г. (СТИ е монтирано на 14.05.2016 г.) до 13.02.2020 г. (когато е демонтирано от обекта) и възлиза на стойността на издадената фактура от 31.03.2020 г. С определение № 60905 от 17.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“. По горния обуславящ допускането на касационния контрол въпрос е формирана последователна практика на ВКС, изразена в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; вкл. и сочените от страната решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение № 74/02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 133/23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г. о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. По съществото на касационната жалба. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване въззивното решение е неправилно. Основателно е касационното оплакване, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В разглеждания случай в исковата молба като евентуално основание за недължимост на процесното вземане при условие, че съдът приеме същото да е възникнало в полза на ответника, е въведено погасяването му по давност. Въззивният съд не се е произнесъл по него, допускайки нарушение на процесуалния закон, което се е отразило на правилността на атакуваното решение. Процесното вземане е периодично такова и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения на визирания по – горе тълкувателен акт следва да намерят приложение спрямо него. Ето защо отричаното с иска вземане за периода от 15.05.2016 г. до 16.04.2017 г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 16.04.2020 г. По делото обаче не е назначавана съдебно - техническа експертиза и съществува неяснота по въпросите в предмета на спора - възможно ли е измерените количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на процесното СТИ да бъдат натрупани без софтуерна намеса в тарифната му схема или са резултат на друга причина, при която обективно да не са потребени от абоната; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма (специализирания софтуер с наименование „Метер вю“ според данните в показанията на свидетеля Ю.) върху записите на електромера за разчитане на показанията му; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране и какво представлява т. н. „оптична глава“ (която сочи свидетеля) за свързване на компютър със СТИ; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако да, от редовния периодичен отчет на тарифи 1 и 2 в количествено отношение да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър отчетена в тарифи 1.8.3 и 1.8.4 (като част) за исковия период (като време); цялото или част от цялото количество, начислено по процесната фактура е преминало през електромера на абоната към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, вкл. се определи допълнително преминалото през уреда количество ел. енергия за исковия период и неговата стойност при съобразяване с размера на погасеното по давност вземане за времето от 15.05.2016 г. до 16.04.2017 г. Предвид на изложените съображения, въззивното решение като неправилно ще следва да се отмени, но тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да допусне техническа експертиза с участие и на софтуерен специалист, която да отговори на горните въпроси, а също и на въпроси, поставени от страните. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260061 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 590/2020 г. на Окръжен съд – Русе. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.