4 Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр.София, 25.03.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1112 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 23.03.2010г. по гр.д.№668/2009г. на Сливенски ОС, с което са уважени предявените от С. Х. Е. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т. 2-3 КТ и е прогласил за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. С определение от 08.12.2010г. ВКС е допуснал касационно обжалване по материално правен въпрос от значение за спора, а именно за компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинарна власт като предпоставка за законността на уволнението, а не за нищожност на акта, с който е извършено дисциплинарното уволнение, по който въпрос няма съдебна практика и който е от значение за точното приложение на закона. Жалбоподателят - [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответницата С. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от С. Х. Е. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.2-3 КТ. Приел е че ищцата С. Е. е работила като счетоводител при жалбоподателя. Със Заповед №106/20.12.2008г. на Изпълнителния директор на акционерното дружество и е наложено наказание дисциплинарно уволнение за неосъществен контрол върху сортирана вълна при инвентаризация, от което са последвали щети за предприятието. Съдът е приел, че с оглед длъжностната й характеристика ищцата не е имала задължение да следи за начина на съхраняване на вълната и не е извършила нарушение на трудовите си задължения, налагащо уволнението й, но са изложени съображения за това, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е нищожна и е прогласена за такава, тъй като е подписана само от единия представител на работодателя - от единия от двамата изпълнителнителни директори, които по устав представляват дружеството заедно. Като е прогласил заповедта за нищожна съдът е възстановил ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и й е присъдил обезщетение за принудителна базработица в размер на 2221, 20 лева. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за компетентността на работодателя, на който Кодексът на труда е предоставил право на дисциплинарна власт, когато последният е акционерно дружество, представлявано от двама изпълнителни директори, като предпоставка за законност на уволнението на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, а не за нищожност на акта /заповедта/, с който е наложено дисциплинарното наказание. Настоящият съдебен състав намира, че преценката за конмпетентността на работодателя да налага дисциплинарно наказание уволнение е относима към законността на уволнението, а не към нищожността на акта, с който същото е наложено. Искането на уволнение работник или служител е за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение и не може да има съмнение, че съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357, ал.1 КТ. Заповедта на изпълнителния директор на едно дружество за дисциплинарното уволнение на работника или служителя не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. По своята правна същност това волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, а не е административен акт по смисъла на чл.21 А.. Съгласно чл.357, ал.1 КТ споровете между работника или служителя и работодателя относно прекратяването на трудовите правоотношения се квалифицират като трудови и уволненото лице разполага с право на иск за отмяна на незаконното уволнение, а не за прогласяване недействителността на административен акт. При така дадения отговор на поставения въпрос ВКС, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в частта му, с която е прогласена нищожност на Заповед №106/20.12.2008г. на Изпълнителния директор на дружеството - работодател за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. На основание чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество. С оглед доказателствата по делото, че заповедта за уволнение е подписана само от единия представител на работодателя - от единия от двамата изпълнителнителни директори, които по устав представляват дружеството заедно, следва да се приеме, че същата е незаконна. Случай, в които законодателят е дал възможност за делегиране на правомощия е уреден изрично в разпоредбата на чл.192, ал.1 КТ, предвиждаща че дисциплинарната власт може да се предоставя от работодателя по силата на изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарни наказания, в предвидените от работодателя граници - по отношение на кръг от лица и на видове дисциплинарни наказания. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като упълномощаване от името на работодателя само единия изпълнителен директор да упражнява дисциплинарна власт не може да бъде извършено от единия изпълнителен директор на другия. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения - от 03.05.2010г. по гр.д. №1138/2009г. на ВКС, от 27.10.2009г. по гр.д.№2422/2008г. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС. В тежест на работодателя е да докаже, че уволнението е извършено от лице разполагащо с работодателска власт било при условията на заместване или по делегация, по надлежно овластяване. В случая изпълнителният директор не е имал представителна власт да действува сам от името на работодателя, а само заедно с другия изпълнителен директор, поради което уволнението следва да се признае за незаконно и следва да се отмени като се уважи предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. С оглед незаконността на уволнението следва да бъдат уважени и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ- за възстановяване на работничката на заеманата отпреди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица. Тези искове макар и по други съображения са уважени от въззивния съд в обжалваното решение, което в тази му част следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о т м е н я в а решение от 23.03.2010г. по гр.д.№668/2009г. на Сливенски ОС в частта му, с която е прогласена за нищожна Заповед №106/20.12.2008г. на Изпълнителния директор на [фирма], КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С. Х. Е., извършено със заповед Заповед №106/20.12.2008г. на Изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и го ОТМЕНЯ. оставя в сила същото решение в частта му, с която са уважени исковете на С. Е. с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: