О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 194 Гр. София, 05.04.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1105/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. З. Х., Б. С. Х. и А. С. Р., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12531 от 22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1692/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която е потвърдено решението от 29.11.2019 г. /поправено с решение от 31.01.2020 г./ по гр.д.№ 2564/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. С. Х. при ПТП на 17.11.2014 г., както следва – за разликата над 70 000 лв. до 140 000 лв. за М. Х., съпруга на починалия, и за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. – за Б. Х. и А. Р. – деца на починалия, ведно с дължимите лихви. В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в съответната част, във връзка с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на въззивния съд. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковите претенции в посочения в жалбата размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по конкретно формулирани правни въпроси. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и на искането за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По спорния, както пред въззивната, така и пред тази инстанция въпрос относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, съставът на въззивния съд е намерил за обосновани и правилни изводите на Софийския градски съд, че пострадалият в равна степен е допринесъл за смъртта си с водача на лекия автомобил. Въззивният съд е посочил, че наказателната отговорност на водача е ангажирана, тъй като автомобилът е източник на повишена опасност, а в случая е причинена смърт на пешеходец, който е уязвим участник в движението. От своя страна обаче пешеходецът е пресичал натоварено кръстовище, на което няма светофар и пешеходна пътека и въобще не е разрешено преминавеното на пешеходци. От гласните доказателства е видно, че пешеходният подлез е бил в лошо състояние, поради което гражданите избягвали да преминават пред него. Няма данни обаче същият да е затворен или изцяло недостъпен за пешеходците, като дори да е бил непроходим, това не освобождава пешеходците от задължението, при пресичане на пътното платно в центъра на София с четири ленти, по които двупосочно се движат автомобили и трамвай, да положат минимални усилия за предотвратяване на опасна ситуация като процесната. След като е пресичал на неопределено за целта място, имал е видимост към автомобила, но не е предприел мерки за собствената си безопасност, приносът на пострадалия за настъпване на удара е равен на този на водача на увреждащото МПС. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касаторите правен въпрос относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, преформулиран, съобразно правомощията на съда по т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този значим за изхода на спора въпрос с посочената в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК практика на ВКС /решение № 91/27.07.2017 г. по т.д.№ 1099/2016 г. на ІІ т.о., решение № 15/12.02.2018 г. по т.д.№ 1423/2017 г. на ІІ т.о. и др./. Касаторите са освободени от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата им, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12531 от 22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1692/2020 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав в обжалваните от М. З. Х., Б. С. Х. и А. С. Р. части. Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание за .................................... Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: