4 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 16 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, - І НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……….……..Кирил ИВАНОВ……..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 151 по описа за 2018 г. Производството е образувано по подадена касационна жалба от адв. Р. И. - защитник на подсъдимия Н. М. Б. срещу въззивно решение № 401 от 05.01.2018 г., постановено по внохд № 531/17 г. на ВеликоТърновския апелативен съд. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Като нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимия при недоказаност на обвинението. Явната несправедливост се претендира по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода. Същата е обоснована с довод за неотчетени от съдилищата многобройни смекчаващи вината обстоятелства – самопризнание, оказано съдействие за разкриване обстоятелствата на престъплението и положени усилия за поправяне на настъпилите вреди. Настоява се за изменяване на решението и намаляване на наложеното наказание до допустимия минимум, предвиден от закона. Пред касационния съд жалбата се поддържа по изложените в нея съображения и със същото искане. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата поради липса на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и моли за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Излага доводи, че твърдението за принос на подсъдимия при разкриване на престъплението не кореспондира с данните по делото. Гражданският ищец Л. Т. Х., редовно призована, не се явява пред касационния съд и не се представлява. В последната си дума подсъдимият Б. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 119 от 31.10.2017 г., постановена по нохд № 336/17 г. Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия Н. М. Б. за виновен в това, че на 19.05.2017г. и 20.05.2017г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта с № .........., издадена от [фирма], без съгласието на титуляра Л. Т. Х., като извършил 9 транзакции от ATM-устройства на „У. Б.” , [фирма], [фирма] и [фирма], и изтеглил общо сумата от 3920 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, чл.36 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода при „общ” режим на изпълнение на наказанието и глоба в размер на 1000 (хиляда) лв. в полза на държавата. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на Б. наказание със споразумение по нохд № 42/2017 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим. Със същата присъда подсъдимият Н. М. Б. е осъден да заплати в полза на Л. Т. Х. сумата от 3720лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски. Въззивното производство пред Велико Търновския апелативен съд е инициирано по жалба на защитника на подсъдимия и протест на прокурор от окръжната прокуратура гр. Велико Търново за изменение на присъдата в частта относно режима на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. С решение № 401 от 05.01.2018г., постановено по внохд № 531/17 г., апелативният съд изменил присъдата в частта относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от „общ” в „строг” и я потвърдил в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Направеното признание кореспондира напълно със събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин времето, мястото, начина на осъществяване на престъплението и неговото авторство (чрез назначената лицево – идентификационна експертиза на иззетите записи от охранителните камери на АТМ). Приетата от съдилищата правна квалификация на извършеното като престъпление по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК е съответна на установените факти, поради което оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на Н. Б., предвижда в санкционните си рамки лишаване от свобода от две до осем години, както и кумулативно наказание глоба до двойния размер на получената сума. Наказанието лишаване от свобода е определено от Окръжен съд – Велико Търново при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е наложено в посочения законов минимум от две години. Мотивите на въззивния съдебен акт (л. 4) съдържат отговор по направените от защитата възражения във връзка с явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, идентични с изложените и пред настоящата инстанция. Направеното от подсъдимия признание на посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съставлява абсолютно условие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. То може да се цени и като смекчаващо отговорността обстоятелство само в случаите, когато е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност компетентните органи (т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС). В случая, независимо, че подсъдимият е направил признание в обясненията си на досъдебното производство, не би могло да се приеме, че с това съществено е допринесъл за разкриване на обстоятелствата на извършеното престъпление, доколкото авторството на деянието вече е било установено посредством иззетите като веществени доказателства записи от охранителните камери на АТМ. В този смисъл признанието на извършеното не може да се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, преценена наред с наличието на отегчаващи такива – минало осъждане и престъпна упоритост, не позволява допълнително смекчаване на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК и изключва възможността за намаляването му по реда на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. С оглед изложеното касационният съд намира оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 05.01.2018 г., постановено по внохд № 531/17 г. на Велико Търновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: