Р Е Ш Е Н И Е   № 100   София, 02 март 2010 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 721/2009 година.       Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против въззивна присъда № 50/ 12.10.2009год, постановена по в.н.о.х.д. № 639/2009 год. на Софийски апелативен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание, от представителя на Върховната касационна прокуратура, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния и процесуален закон. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия П. М. К. изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда от 22.07.2009год., постановена по н.о.х.д. № 125/09 год.на окръжен съд-Благоевград и постановена нова, с която е признат за невинен и оправдан подсъдимия П. М. К. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.354,ал.2,изр.І-во, вр. с ал.1,изр.ІV-то НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.І-во, във вр. с ал.1,изр.ІV-то НК и му е наложено наказание пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лв. Протестът на САП е основателен. Независимо че, в протеста изрично не е релевирана процесуална незаконосъобразност, то същата се извежда от мотивите на прокурорския акт. Възивният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.107,ал.3 и ал.5 НПК при проверката и анализа на събраните доказателства. Това е опорочило формирането на вътрешното убеждение на съда и е отклонило наказателния процес от основния принцип, залегнал в чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. Липсата на съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е основата върху която са изведени незаконосъобразните изводи, че вината и авторството на извършеното престъпление, не са установени по категоричен и несъмнен начин. Доказателствените източници - показанията на свидетелите –, на полицейските служители А. и П. , протокола за претърсване и изземване, физико-химична експертиза подлежат на задълбочен и сравнителен анализ, какъвто не е извършен от апелативния съд. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, не е преминала при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл.14 НПК. Софийски апелативен съд не е анализирал подробно и задълбочено цялостното поведение на К. и за това неубедително са изведени незаконосъобразните изводи, че същият не е автор на инкриминираното деяние. Вярно, че е суверенно право на решаващия съд да формира вътрешното убеждение по достоверността и надеждостта на доказатествените средства, но само след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Но едностранния подход на въззивната инстанция при обсъждане показанията на свидетеля В, не отговаря на тези процесуални изисквания. Не е използвана възможността, дадена от процесуалния способ по смисъла на чл.143,ал.1 НПК за отстраняване на противоречията в гласните доказателствени източници, изясняването на които е от съществено значение за тяхната достоверност и надежност. Превратното тълкуване на показанията на свидетелите А, относно факта на невъзприемане от тяхна страна на предаването на инкриминирания пакет, води до неправилния извод, че този факт не съществува. Пренебрегнато е обстоятелството, че и двамата свидетели заявяват, че са били ангажирани с разговор по между им, което би обяснило защо не са наблюдавали активно всичко, което се случва в лекия автомобил. В разрез с разпоредбата на чл.305,ал.6 НПК, в мотивите на атакувания съдебен акт се съдържат изрази, които поставят под съмнение невинноста на оправдания. Заедно с това всички съждения, свързани с нелогичността в поведението на полицейския служител, който не е преустановил движението на автомобила, възприемайки изхвърляне на предмет от него, относно „неправилното” привличане към наказателна отговорност на К. , вместо на В. , като е пренебрегнато конституционно закрепеното правомощие на прокуратурата по смисъла на чл.127,т.3 КРБ, не могат да бъдат поставени в основата на оценъчната дейност на съда за липсата на съпричасност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Въз основа на възприетата фактическа обстановка, апелативният съд е извел незаконосъобразни правни изводи. Съществуват достатъчно доказателства/ изцяло пренебегнати от апелативния съд/, че подсъдимият е държал без съответното разрешение инкриминираното наркотично вещество „с цел разпространение”, защото с оглед количеството е насочено към ангажиране на повече адресати, а количеството-безспорно е „голямо”. Въпросът с понятието е разработен нееднократно в задължителната практика на ВС и ВКС в ПП №3/70год, решение № 6/1973год. на ОСНК и ТР № 1/1998год. на ОСНК. Следва да бъдат съобразени тези указания за количествените и оценъчни критерии при новото разглеждане на делото, относно посоченият квалифициращ белег. Като допълнителен аргумент, че количеството е голямо, може да посочи и паричната равностойност на наркотичното вещество, аргумент, който не е определящ, но има своето правно значение, в контекста на останалите .   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото- на връщане на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е необходимо да се извърши прецизен и сравнителен анализ на доказателствената съвкупност и приложи правилно материалния закон. Съдът е длъжен да извърши проверка и оценка на всички относими и към обвинителната теза доказателства, да отстрани противоречията в доказателствената съвкупност, за да се преодолее съмнението, че е достигнато до разкриване на обективната истина по делото и изясняване на всички правнозначими обстоятелства, в процеса на което може да бъде достигнат различен фактически и правен извод. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивна присъда № 50/ 12.10.2009 год., постановена по в.н.о.х.д. № 639/2009 год.на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: