Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * право на защита * формиране на вътрешно убеждение

№ 227

София, 11 юни 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ПАВЛИНА ПАНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 195/2009 година.

Производството е образувано по искане от защитника на осъдения Ж. Т. И. за възобновяване на внохд № 7/2009 год. на Шуменския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата по нохд № 1065/2008 год. на Шуменския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, а при условията на алтернативност-изменяване на решението и намаляване на наказанието.

В искането на осъдения като основания за възобновяване по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК са посочени допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК, а именно: а/ съществени нарушения на процесуалните правила-в аспекта на ограничено право на защита в досъдебната фаза на наказателното производство, поради определения извънредно кратък период от време за запознаване с материалите по наказателното производство при предявяването му; незаконосъобразно отделяне на материалите по делото по реда на чл. 216 НПК за нанесената средна телесна повреда на осъдения, по същото време и място на инкриминираните с обвинителния акт деяния срещу него, довело до пречки при разкриване на обективната истина; неоснователно неуважаване на доказателствени искания на защитата в стадия на досъдебното производство; нарушения от първоинстанционния съд, свързани със събирането и проверката на доказателствените източници и от въззивния съд, който въпреки наведените му доводи за допуснати процесуални нарушения e приел, че те са несъществени, и това е ограничило правото на защита на осъдения. Доводите за допуснато нарушение на закона са изведени в искането по оспорения начин, по който съдът е анализирал доказателствената съвкупност-по същество оплакване за необоснованост, като защитника е направил собствен анализ на тази съвкупност, в подкрепа на твърдението си; б/ явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като съдът не е отдал необходимото значение на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, относими за индивидуализиране на наказанието.

В съдебно заседание процесуалният представител на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.

Гражданските ищци Н. Ю. С. и Л. В. С., редовно призовани, не се явяват. От повереника на Н. С. е постъпило писмено възражение, в което се изразява мнение за неоснователността на искането от осъдения за възобновяване на наказателното дело.

Прокурорът даде заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като не са налице визираните в него основания за отмяна или изменяване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1* от 03.12.2008 год. по нохд № 1065/2008 год. на Шуменския районен съд, осъденият Ж. Т. И. е признат за виновен в това, че:

1. На 04.03.2004 год. в с. Д., обл. Шумен, се съвкупил с лице от женски пол-Н. Ю. С. от с. Д., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода;

2. На същата дата и място, причинил на Л. В. С. от с. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на втори зъб горе в ляво, което трайно е затруднило дъвченето и говора й, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл.23 ,ал. 1 от НК, съдът е определил на Ж. И. едно общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “Общ”режим.

На основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК съдът е определил едно общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода по постановената присъда и по влезлите в сила присъди по нохд № 1538/2007 год. и нохд № 129/2008 год. на Шуменския районен съд, към което присъединил наказанието “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца и приспаднал изтърпяната част от това наказание, както и изтърпяната част от наказанията “пробация”, наложено по групираните присъди.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца Н. Ю. С. сумата от седем хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на извършеното от И. престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2004 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до първоначално предявения размер искът е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца Л. В. С. сумата от хиляда и петстотин лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на извършеното от И. престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2004 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до първоначално предявения размер искът е отхвърлен като неоснователен.

По реда на чл. 301, ал. 1 т.т. 11 и 12 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски, по дължимата на държавата такса върху уважените граждански искове и по разноските направени от С. и С. , които присъдил в тежест на осъдения.

С атакуваното решение от 27.02.2009 год. Шуменският окръжен съд е потвърдил присъдата.

Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество за неоснователно.

К. цяло, искането преповтаря оплакванията за неправилно приложение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство, ограничили правото на защита на И. , изложени във въззивната жалба и в пледоариите на защитата пред Шуменския окръжен съд срещу постановената първоинстанционна присъда. На тях, по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивната инстанция е отговорила изчерпателно, защо не ги възприема за основателни,.

Процесуалната история на делото сочи, че в досъдебната фаза делото е било връщано за доразследване от наблюдаващия прокурор на органа на разследване неколкократно, като събраните материали са предявявани на осъдения в присъствие на защитника му адв. К. Т. от ШАК на 26.06.2007 год./л. 165, т. 1 от досъдебното производство/, от 11.00 часа до 11.30 часа, на 12.06.2008 год./л.52,т. 2/ от 13.50часа до 14.30 часа и на 02.07.2008 год./л. 83, т. 2/ от 11.55 часа до 12.00часа, видно от приложените протоколи за тези процесуално-следствени действия. На последната дата, И. се явил без защитника си, като изрично заявил, че не желае предявяването на разследването да се отлага и че лично се е запознал с материалите по делото.

Настоящият състав не възприема поддържаната и в това производство теза за съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато на досъдебното производство при предявяване на разследването. Обемът на процесуално следствените действия преди последното предявяване на разследването не е със значителен обем и при изричното изявление на И. , че лично се е запознал със събраните материали по делото и не желае, заради отсъствието на защитника му предявяването да се отложи за друга дата, доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита е несъстоятелен, още повече, че в случая, не са налице хипотезите по чл. 94 НПК, изискващи задължително участие на з. в наказателното производство.

Искането на И. за провеждане на очна ставка с Н. С. и Л. С. е оставено от прокурора при Районна прокуратура-Шумен без отговор, но това нарушение въззивният съд е приел за несъществено, защото е било отстранимо, при осигурената от закона процесуална възможността за възражение срещу обвинението от с. на осъдения по реда на чл. 254, ал. 3 НПК и правото му на искания към съда за допълване на доказателствената съвкупност по реда на чл. 107 НПК на първоинстанционно съдебно следствие, с което право И. е бил запознат, като той и защитникът му са го ползвали.

От данните по делото ясно е видно, че на следващите етапи от развитието на процеса на осъдения и на неговия з. е била осигурена възможност да участвуват в разпита на свидетелите, за да ги опровергае по отношение на достоверността на обстоятелствата, относими към предмета на доказване и установени при предходните разпити, включително на досъдебното производство. Тази процесуална възможност е била осигурена в пълен обем и при извършване на процесуалните действия по събиране, проверка и на останалите доказателствени източници, поради което претендираното нарушение на правата, гарантирани с чл. 55 НПК е неоснователно.

В подкрепа на този извод е обстоятелството, че въпросът за достоверност на установеното от свидетелките С. и С. е решен след изпълнение на задълженията по чл. 305, ал.3, респ. чл. 339 НПК от контролираните инстанции и след направени констатации за съответствие с останалите доказателствени средства на установеното от тях по отношение на инкриминираните деяния и на осъдения, като техен извършител.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност при извършеното от прокурора отделяне на материалите по делото и образуване на друго наказателно производство по чл. 129, ал. 1 НК по отношение на неизвестен извършител, причинил на същата дата и място средна телесна повреда на И. Това е така, защото по силата на чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБългария и чл. 145, ал.1, т. 5 от ЗСВ на Прокуратурата са възложени правомощията, дефинирани и в чл. 46, ал. 1 НПК-да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. По силата на тази нормативна уредба прокурорът е независим по своето вътрешно убеждение, въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, да извърши действията по чл. 242 НПК, когато намери, / както е в случая /, че са налице основания за изготвянето на обвинителния акт. При тази хипотеза, той е длъжен да изложи фактите на обвинението и да даде правната квалификация на деянията, така, че да очертае предмета на обвинението, подлежащ на доказване в съдебната фаза. С други думи, по делата от общ характер фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от прокуратурата обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът не може да излезе извън тези обвързващите го рамки. Затова, упреците към съда, Прокуратурата и органите на разследването за допуснато от тях процесуално нарушение, ограничило правото на защита на осъдения, са неоснователни.

По своята същност, доводът за незаконосъобразност в искането за възобновяване на осъдения Ж. И. се свежда до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. Това оплакване не подлежи на преобсъждане в касационното производство, защото касационната инстанция следи само за правилно приложение на закона и не може да установява нови фактически положения.

Подходът на извадено извън контекста позоваване на отделни части от съдържанието на процесуалните документи или изолирано разглеждане и обсъждане на отделни източници, сами за себе си, защитата е използувала и при мотивиране на останалите възражения, за да обоснове негодността, респ. недостоверност на съответното доказателствено средство, не се възприема от настоящия състав, тъй като противоречи на основни правила по чл. чл. 13, 14, 107, ал. 5 НПК за формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на фактите и правилното приложение на законът. При положение, че релевираните по този начин възражения, поддържани и в искането са получили надлежен отговор и това е сторено след оценка и анализ на доказателствените източници, при което е установено явната им несъстоятелност, касационният състав счита, че двете съдебни инстанции не са допуснали претендираните нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствената съвкупност.

Изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на искането за отмяна се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК и затова, доводът за незаконосъобразност, като функция от допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен.

Доводът за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ж наказание, също е неоснователен.

Съдът е съобразил наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства за всяко от престъпленията и е подложил на оценка тяхното съотношение. За водещото по тежест от двете престъпления, по които осъденият е признат за виновен е предвидено наказание от две до осем години лишаване от свобода и спрямо И. то е индивидуализирано около средния размер, при правилното отчитане на всички обстоятелства за определянето му по чл. 54 НК. Това наказание, както и определеното по реда на чл. 23, ал. 1 НК общо такова, съответствуват на високата обществена опасност на извършените деяния и на И. като деец, затова настоящият касационен състав намира, че наказанието не е явно несправедливо, то отговаря на изискването за съответствие закрепено в чл. 35, ал. 3 НК и само с него ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК.

Съдът не е допуснал нарушение на закона и при извършеното по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НПК определяне на общо наказание на осъдения по влезли в сила присъди по нохд № № 1538/2007 год. и нохд № 129/2008 год. на Шуменски районен съд.

Ето защо, искането на осъдения Ж. Т. И. за възобновяване на внохд № 7/2009 год. на Шуменския окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него решение № 30 от 27.02.2009 год. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж. Т. И. за възобновяване на внохд № 7/2009 год. на Шуменския окръжен съд и отмяна/изменяване/ на постановеното по него решение № 30 от 27.02.2009 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: