Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр.София, 08 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 563/2013 година Производството пред ВКС е по искане на И. П. Г. за възобновяване на внохд № 598/2012 год. на Врачанския окръжен съд.С твърдения за незаконосъобразност се иска отмяна на постановеното по това дело решение и оправдаване на Г.. В съдебно заседание Г. и изготвилият искането за възобновяване защитник го поддържат. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и дава заключение за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 116 от 23.Х.2012 год. по нохд № 1750/2011 год. на Врачанския районен съд И. П. Г. е признат за виновен в това,че на 16.ХІ.2007 год. в гр.Враца съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-издадена от Врачанския Механотехникум диплома за завършено средно образование серия С-2000 № 003514-за съставянето на който не може да му се търси отговорност и деянието съставлява маловажен случай,за което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308,ал.4,т.2 във вр. с ал.2 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК с пробация за срок от 6 месеца,включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК.Г. е признат за виновен и в това,че за времето от 13.VІІ.2009 год. до 24.VІ.2010 год. е държал в дома си в с.Лютаджик,Врачанска област,25 годни по предназначението си патрони за огнестрелно оръжие 7.65 мм калибър,за държането на които не е имал надлежно разрешително,за което и на основание чл. 339,ал.1 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК с 4 месеца лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на Г. е определено общо наказание от 4 месеца лишаване от свобода,отложено от изтърпяване за срок от 3 години. С въззивното решение,чиято отмяна се иска-№ 4 от 11.І.2013 год.-горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо-направено е от осъдения;спазен е 6-месечния срок по чл. 421,ал.3 НПК;иска се отмяна на решение,което не е проверявано по касационен ред-но не и основателно. След като е безспорно установено,че на 30.VІ.1994 год. тогава именуваният Техникум по механоелектротехника /сега Професионална техническа гимназия „Н.Й.Вапцаров”/-гр. Враца не е издавал на И. П. Г. инкриминираното свидетелство за завършено средно образование,регистрирано под № 5288 /писмо от директора на учебното заведение на л. 63,т.І от досъд. разсл./,оспорването законосъобразността на осъждането на Г. по чл. 316 във вр. с чл. 308,ал.2 НК е обосновано с довода,че с въпросното свидетелство Г. не се бил снабдил с целта да го ползва,нито го е ползвал.Това твърдение е опровергано още при досъдебното разследване от съдържанието на писмото,приложено на л. 25,т.ІІ,опровергано е и от свидетелката Е. Цв.Я.,чиито показания са категорични:”Към 16.11.2007 г./на която дата Г. е положил клетва като кмет на с.Лютаджик-бел.м./ този документ-копието от дипломата беше представен...към края на мандата /като кмет-бел.м./ подсъдимия написа върху копието „вярно с оригинала”/показания на свидетелката на л. 94,гърба,от първ.д./.Така че заявеното в искането за възобновяване,че съдържанието на горепосоченото писмо се опровергавало от Ем.Я. е невярно,както е невярно и твърдението,че това съдържание опровергавал и подписалият писмото П. Б.К. /показания на свидетеля на л.83,гърба,и л.84 от първ.д./.От значение за субективната страна на престъплението по чл. 316 във вр. с л. 308,ал.2 НК е знанието на дееца,че официалният документ е неистински-което знание Г. не е отричал-а за обективната страна е без значение,дали Г. е удостоверявал или не идентичността на ползваното копие с „оригиналния” фалшификат,както е без значение наличието или липсата на изискване към селските кметове за определен образователен ценз. Неоснователно се оспорва и законосъобразността на осъждането на Г. по чл. 339,ал.1 НК.С доводи-невярни,взаимно изключващи се и дори,абсурдни-защитникът на Г. се е опитал да оспори извършването и на това престъпление.Невярно,в противоречие с показанията на брата на осъдения,Г. П.Г.,се твърди,че в къщата,обитавана от семейството на Ив.Г.,живеели още брат му Г. П.Г. и баща им,при което „по същата логика” следвало и на последните двама да бъде „повдигнато обвинение” за същото престъпление.От показанията на Г.П.Г. обаче става ясно,че в този дом живеят само семейството на Ив.Г. и бащата на двамата братя /л.82,гърба,от първ.д./.От показанията на същия свидетел става ясно още,че през 2009 год. закупил от складовата база „Илиянци” в София „тези патрончета”,с които направил „подарък за рождения ден” на брат си.Става ясно и че последният,след като констатирал,че „не стават за неговото оръжие”,ги оставил на „секцията в хола”,откъдето „никой не ги е пипал,докато не е дошла полицията и ги е взела”.И тъй като истинността на казаното от Г.Г. не се оспорва,остава да се признае правилността на приетото за установено от двете съдебни инстанции,че Ив.Г. е придобил боеприпаси с експертно установена годност,без това придобиване да е станало по съответния ред и със съответно разрешително,но веднага следва възражението,че Ив.Г. „не е приел дарението”,тъй като „не...прибрал и съхранявал тези боеприпаси в касата”,а това именно щяло да бъде „категоричен признак за своене...и...държане”.С други думи казано се поддържа,че придобиването и държането без надлежно разрешително на изброените в чл. 339,ал.1 НК вещи няма да съставлява престъпление,ако авторът на тези действия не ги е прибрал и съхранявал на място,което „изключва достъпа на трети лица”.Очевидно абсурдно твърдение,което не се нуждае от повече коментар,както и поставянето съставомерността на деянието по чл. 339,ал.1 НК в зависимост от това,дали незаконно придобитите боеприпаси /взривни вещества,оръжия,пиротехнически изделия/ са били полезни или не на дееца. Не е основателно и възражението за прилагане на чл. 9,ал.2 НК.Придобиването на 25 патрона за огнестрелно оръжие,държани при това на общодостъпно място-както се набляга в искането за възобновяване-в нарушение на специалните изисквания за съхранение по ЗКВВООБ,не би могло да се квалифицира като деяние,осъществяващо само формално признаците на състава на чл. 339,ал.1 НК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на И. П. Г. за възобновяване на внохд № 598/2012 год. на Врачанския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/