Ключови фрази


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 624

гр. София, 02.08.2022 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3392 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Г. А. А., чрез адв. М. А. срещу решение №262622/21.04.2021 г. по гр.дело № 14305/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение№ 124546/27.05.2019 г. по гр.дело № 16565/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл.422,ал.1 ГПК от Я. Т. М. против Г. А. А. установителен иск с правно основание чл.45,вр.чл.52 ЗЗД за сумата 5000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с осъществен на 08.11.2014 г. по вина на Г. А. А. деликт.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението. Да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо това определеният размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца се намали.
В изложението е поставен правният въпрос, който, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно критериите, които са от значение за определяне на конкретен размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Я. Т. М., чрез адв. А. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Прието е за установено от приложеното по делото влязло в сила на 08.05.2015 г. решение по нахд № 23695 на СРС, 122 състав, че ответникът Г. А. А. е признат за виновен за това, че на 08.11.2014 Г. около 11,50 часа в [населено място], на ул. Сребърна, след спирка на масовия градски транспорт посока Зоопарк - София, е нанесъл удари с метален предмет (бокс) в областта на главата на Я. Т. М., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и разкъсно-контузна рана в задната част на лявата теменна област на главата, охлузване на дясната буза, към ръба на долната челюст, отток и кръвонасядане в прилежащата тъкан на бузата, кръвонасядане и отток по лигавичната повърхност на бузата, на нивото на 6 долен десен зъб, като в съвкупност тези увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /на публично място, не предизвикан и без основателна причина, в присъствието на свидетели, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и свидетелят Я. М. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл 130, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК във вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева.
Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приел е още, че с акта си по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата, че разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда, в който смисъл са и задължителните за съда указания дадени в т. 15 на Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради това са преценени за неоснователни оплакванията, че в нарушение на процесуалните правила решаващият съд не е допуснал изслушване на допълнителна задача към изслушаната СМЕ, тъй като механизмът на настъпване на увреждането е установен с влязла в сила присъда. Посочено е, че в неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната СМЕ, което въззивният съд е намерил за компетентно и обективно дадено и го е кредитирал е посочено, че уврежданията на ищеца са причинени от най-малко две отделни травматични въздействия с твърди тъпи предмети по механизъм на удар.
По отношение оплакванията, касещи нарушения на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение е прието, че вещото лице е посочило, че следствие на осъществения инцидент на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: контузия и разкъсно контузна рана на лявата теменна област на главата; контузия, оток кръвонасядане и охлузване на дясната буза с охлузване на лигавичната ѝ повърхност на същото ниво, които травми са довели до силни болки и страдания, които са били по-интензивни през първи и втори ден, като за около 2-3 седмици постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване и възстановяване на пострадалия.
Съдът е приел за установено от показанията на свидетеля К. А., приятел на ищеца, които е преценил при условията на чл.172 ГПК, като обективни, последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства, и които показания е кредитирал, че непосредствено след инцидента ищецът е бил силно разстроен, изпитвал е главоболие в продължение на седмици. Вследствие на инцидента се е чувствал унизен пред приятелката си, която е присъствала на инцидента, като продължително време, дори в продължение на години след това се е връщал към преживяното и предизвикания стрес и емоционална потиснатост.
Прието е, че според правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост. Прието е също, че причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност, социално-икономическите условия в страната и т.н. Позовал се е на т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, според която понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото. Съдът е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ответникът виновно е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и разкъсно-контузна рана в задната част на лявата теменна област на главата, охлузване на дясната буза, към ръба на долната челюст, отток и кръвонасядане в прилежащата тъкан на бузата, кръвонасядане и отток по лигавичната повърхност на бузата, на нивото на 6 долен десен зъб, като в съвкупност тези увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Съобразил е обстоятелството, че тази травма е създала неудобства в нормалната деятелност на ищеца, предизвикала е силни болки и страдания, които са били по-интензивни през първи и втори ден, главоболие в продължение на седмици, които постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване и възстановяване на пострадалия. Прието е за установено, че наред с чисто физическите болки инцидентът е рефлектирал и върху емоционалното състояние на ищеца, който продължително време е бил потиснат и в състояние на стрес. Намерило е отражение и върху самочувствието на ищеца, тъй като същият се почувствал унизен, имайки предвид, че без да предизвиква с нищо ответника е бил ударен пред своята приятелка, която се е намирала в автомобила, както и на публично място – оживена улица в присъствието на множество хора. Посочено е, че в понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС, (Решение №407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от 16.07.2013 по гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт.
С оглед на тези съображения съдът е приел, че всички доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото е в размер на 5000,00 лв. Прието е, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), поради което и така определения размер на обезщетение в размер на 5000,00 лв. е в съответствие с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Тъй като въззивният съд е достигнал до различни правни изводи относно размера на справедливото обезщетение е приел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 5000,00 лв. до уважения размер от 7000,00 лв., както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски над сумата от 214,28 лв. Прието е, че в частта, с която искът е уважен до сумата от 5000,00 лв. решението следва да се потвърди.
Съдът е приел, че законната мораторна лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се дължи от датата на деликта – 08.11.2014 г., до окончателното й заплащане, доколкото при непозволено увреждане, при определяне на началния момент, от който следва да се начислява обезщетението за забава, намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размера на уважения акцесорен иск и в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
С решение № 43/30.03.2018 г. по гр.дело № 1461/2017 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – например характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Посочването не е изчерпателно, тъй като ВС подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Соченият принцип е доразвит и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Така в решение № 40 по т.д. № 188/2015 г., І т.о., се приема, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а в решение № 99 по т.д. № 44/2012 г., ІІ т.о., ВКС, възприемайки същата изходна позиция, допълва, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
С решение № 19/19.04.2019 г. по т.дело № 1408/2018 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. както и в постановени множество решения по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС, според която понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога - налагащо преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с: начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно същите обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Правният въпрос възивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е извършил преценка на всички конкретно установени обстоятелства, относими към претърпените от ищеца неимуществени вреди – характера и естеството на увреждането, обстоятелството, че причинената травма на ищеца е създала на същия неудобства в ежедневието му, предизвикала е болки и страдания, които са били по-интензивни през първи и втори ден, главоболие в продължение на седмици, които постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване. Съдът е преценил освен чисто физическите болки и обстоятелството, че инцидентът е рефлектирал и върху емоционалното състояние на ищеца, който продължително време е бил потиснат и в състояние на стрес, чувството на унижение, тъй като без да предизвика ответника е бил ударен пред свята приятелка, която се е намирала в автомобила, както и че травмата е получена на публично място – оживена улица в присъствието на множество хора. С оглед преценката на тези конкретно установени обстоятелства, като е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е формирал извод, че сумата от 5000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца Я. М.. Всички тези изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с цитираната практика на ВКС. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението на жалбоподателя-ответник. Останалите доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, и не следва да се обсъждат в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 262622/21.04.2021 г. по гр.дело № 14305/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 324689/04.06.2021 г., подадена от ответника Г. А. А., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес, [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез адв. М. А..
Осъжда Г. А. А., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес, [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Я. Т. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 35,вх.А, ет.4,ап.10 сумата 800 лв. разноски по делото за производството по чл.288 ГПК пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: