4 Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 15 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №532 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Варна срещу решение №32 на Апелативен съд- гр.Варна, постановено на 15.02.2016 г. по ВНОХД №458/2015 г. С присъда №29 от 04.11.2015 г., постановена по НОХД №266/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Силистра подсъдимият Д. Д. Д. е признат за виновен в това, че през периода 01.11.2010 г.- 14.10.2012 г., в качеството му на управител на [фирма], в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери- 681 399, 46 лева, като затаил истина в подаваните месечни справки декларации по чл.125 ЗДДС и е допуснал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на Закона за счетоводството, като на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.3 и т.5 НК, във вр. с чл.26, НК и чл.58а НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати и сумата от 946, 01 лева- разноски по водене на делото. С въззивното решение постановения първоинстанционен съдебен акт е изцяло потвърден. В касационния протест е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че наложеното на подсъдимия Д. наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, тъй като е силно занижено и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Моли се да бъде отчетено, че решаващите съдилища са отразили в мотивите на съдебните си актове, че са определили наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а в действителност са го отмерили неправилно, като са наложили четири години и шест месеца „лишаване от свобода“ (под предвидения в разпоредбата на чл.255, ал.3 НК среден размер), което след редукцията по чл.58а НК е направило възможно приложението на чл.66, ал.1 НК. В касационния протест се твърди, че наложеното наказание е несъобразено с тежестта на извършеното престъпление и е несъответно на данните за личността на подсъдимия. Моли се, при преценка на основателността на протеста, да бъде отчетен размера на предмета на данъчното престъпление и това, че същото носи системен характер. На тези основания се поддържа, че наложеното наказание е твърде снизходително. Предлага се постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли да бъде уважен. Предлага да бъде отчетено това, че средния размер на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.255, ал.3 НК, е пет години и шест месеца, а не четири години и шест месеца, както са приели предходните съдебни състави. Поддържа, че наложеното наказание не е съответно на извършеното престъпление и конкретно на неговия предмет и на обема на осъществената стопанска дейност, за която не са заплатени данъци. Оспорват се и изводите на съдилищата, че изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, като се твърди, че това не би осигурило постигането на целите на специалната и генералната превенция. На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитата на подсъдимия Д. моли да не бъде уважен касационния протест. Твърди, че постановените съдебни актове са законосъобразни, като предходните съдилища правилно са определили наказанието. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият е оказал съдействие на разследващите органи, като той е призован и привлечен като обвиняем в последния възможен момент на досъдебното производство. Предлага въззивното решение да бъде потвърдено. Подсъдимият Д. се признава за виновен и поддържа, че не е знаел, че извършва престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест е основателен. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че правилно при определяне на наказанието на подсъдимия Д. са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст и трудовата му ангажираност. Вярно като отегчаващо отговорността обстоятелство е преценен размера на укритите данъчни задължения, които многократно надхвърлят тези, посочени в чл.93, т.14 НК и достатъчни за квалифициране на деянието като осъществено при условията на чл.255, ал.3 НК. Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на предходните съдебни състави, че определянето на наказание около средния размер (както съдилищата са приели- „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца) е съответно на данните за личността на подсъдимия и конкретната обществена опасност на извършеното престъпление. Правилно наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като са отчетени конкретните негови характеристики и тези на подсъдимия Д.. Касационната инстанция не възприе оплакването, отразено в касационния протест, че средния размер на наказанието е следвало да бъде пет години и шест месеца, а не отмерените четири години и шест месеца, като прие, че използването на чисто аритметичен способ при определяне на наказанието не е задължително. Възможно е то да бъде определено в размер около средния (както е в случая) независимо, че е наложено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид изложеното, касационният съд прие, че наложеното наказание в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода“ е съответно на извършеното престъпление и данните за личността на Д.. Правилно това наказание е било редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НК до три години „лишаване от свобода“. Касационният съдебен състав прецени, че неправилно е отложено изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК. При преценката за законосъобразното прилагане на института на условното осъждане първостепенният съд е приел, че по този начин се дава възможност на Д. да възстанови причинените с престъплението вреди и да се издължи към държавния бюджет. Допълнителен аргумент за отлагането е било и разбирането на съдебния състав, че подсъдимият щял да бъде поставен в условия на морално волеви задръжки, които трябва да формират у него съзнание за спазване на правовия ред в страната. Въззивната инстанция в мотивите си не посочила дали приема за законосъобразно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като единствено е отразила, че не са налице основания за преразглеждане на този законов текст. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че приложението на института на условното осъждане е свързан не само с размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и с данните за личността на подсъдимия (това, че той е неосъждан), но и с постигането на целта, посочена в законовата разпоредба- поправянето на извършителя на престъпление. Касационният съд категорично не може да споделя разбирането, че условното осъждане ще даде възможност на подсъдимия да възстанови вредите от престъплението от една страна, а от друга това ще има морално възпиращо действие. При индивидуализация на наказанието не следва да бъде обсъждана възможността да бъдат възстановени вредите от извършеното престъпление, защото това е въпрос, който няма пряко отношение към това дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или не. Ако подсъдимият е искал да възстанови вредите, то той би предприел действия в тази насока или поне би заявил такова намерение. Възстановяването на вредите от престъплението би било и основание за носене на наказателна отговорност по привилегирования състав на чл.255, ал.4 НК. Д. никога не е изразявал такова намерение, респективно съдът неправилно е отчел една хипотетична възможност при прилагане на института на условното осъждане. Този съдебен състав не може да възприеме мотивите на решаващите съдилища по отношение на това, че приложението на чл.66, ал.1 НК би поставило подсъдимия в условия на морално- волеви задръжки и би допринесло за формирането на правното му съзнание. Няма съмнение, че ефективното изтърпяване на наказанието би постигнало тази цел в по- голяма степен, като приложението на института на условното осъждане е възможен когато съдът приеме, че специалната цел може да бъде постигната и по този начин. Мотиви в тази насока липсват, като не е ясно защо съдът е приел, че целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати с приложението на чл.66, ал.1 НК. Касационният съд няма възможност да обсъди мотивите на въззивното решение по отношение на приложението на чл.66, ал.1 НК, тъй като същите не съдържат конкретни собствени изводи, а е отразено общо съгласие с тези на първата инстанция. Касационният съд намира за необходимо да отбележи, че при преценка на възможността за приложение на чл.66, ал.1 НК следва да бъдат отчетени не само доказателствата, относими към личността на подсъдимия, но и тези, свързани с конкретното престъпление. Предмет на това производство е осъществено продължавано престъпление, за сравнително дълъг срок, с извършени множество инкриминирани деяния, чрез които е постигнат престъпен резултат- многократно надвишаващ този, посочен в разпоредбата на чл. 93, т.14 НК. Всички тези обстоятелства е трябвало да бъдат отчетени не само при определянето на вида и размера на наложеното наказание, но и при преценката дали същото да бъде изтърпяно ефективно. При преценката на законосъобразността на приложението на чл.66, ал.1 НК следва да бъде отчетено и това, че отлагането на изтърпяването на наложеното наказание в никакъв случай не би допринесло за постигане на целите на генералната превенция. Напротив, този съдебен акт не може да подейства възпиращо по отношение на останалите граждани, още повече когато бъдат съобразени конкретните характеристики на престъплението- множеството инкриминирани деяния, обема на укритите данъци и липсата на възстановяване на причинените вреди. Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да бъде отразено и това, че и първоинстанционния и въззивния съд не са посочили в съдебните си актове защо не са наложили предвиденото кумулативно наказание „конфискация“. По този начин те са допуснали нарушение на материалния закон. Същото не може да бъде отстранено, тъй като оплакване в тази насока не е отразено в депозирания въззивен протест. Предвид изложеното, касационният съд прие, че атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №32 на Апелативен съд- гр.Варна, постановено на 15.02.2016 г. по ВНОХД №458/2015 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.