Р Е Ш Е Н И Е № 197 София,05.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 968 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Т. и Ц. И. Н. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 25.02.2010г. по гр.д.№4187/2006г. С определение №1210/15.12.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат съображения,че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал събирането на относими към спора доказателства и не е обсъдил приети по делото писмени доказателства.Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационна жалба изразяват становище,че същата е неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК,както и в писмени бележки,представени в открито съдебно заседание,в които изразяват становище и по допустимостта на предявения иск.Претендират заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: П. И. Т. и Ц. И. Н. са предявили иск за признаване за установено,че ответниците не са собственици на недвижим имот-УПИ * в кв.* по плана на [населено място],м.”С.-Д. ІІ ч.”. С обжалваното решение така предявеният иск е отхвърлен. Прието е, че с решение на ПК на Д. В.,наследодател на А. Д. В.,Б. Д. В. и Л. В. В., е възстановено правото на собственост върху имота,с което същият се легитимира като носител на това право. Предявилите иска лица пък не са установили осъществяването на правно основание,което да ги легитимира като собственици-не е установено на техния наследодател Ц. Р. след извършена публична продан да е бил възложен процесния имот. Прието е,че представените по делото удостоверения /надлежно оспорени/ не установяват на 20.06.1958г. да е бил съставен протокол,с който имотът да е възложен на Ц. Р. след извършена публична продан-в удостоверенията няма описание на имот,от което да се направи обоснован и убедителен извод за идентичност с имота,възстановен на Д. В.,а свидетелят Ц. не е могъл да възпроизведе съдържанието на протокола,нито датата,на която е бил съставен. Така постановеното решение е недопустимо. В исковата молба,въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд,съдържа твърдения,че процесният имот е бил възложен при публична продан на наследодателя на ищците, но протоколът за възлагане е изгубен. Изложени са и твърдения за спокойно, непрекъснато и несмущавано владение на имота от 1958г. и до датата на предявяване на иска. Според настоящия състав така въведените твърдения обуславят недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради следните съображения: Когато едно лице,чието право на собственост се оспорва извънсъдебно, не разполага с титул за собственост /договор или административен акт,по силата на който да е придобило правото на собственост или нотариален акт,удостоверяващ принадлежността на правото/, то следва да предяви иск за установяване на своето право срещу оспорващите това право лица. Не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с цел отричане правата на лица,разполагащи с титул за собственост за същия имот,тъй като отричането на правата на ответника в тази хипотеза не дава защитата,която да прави предявяването на установителния иск допустим-отричането на правото на ответника не би имало за последица необезпокояваното упражняване на права от страна на ищеца при липсата на титул за собственост,доколкото няма за последица признаване правата на ищеца. Поради това по реда на чл.293,ал.4 ГПК във вр. с чл.270,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено като на ответниците по касационна жалба бъде присъдена сумата 2200лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски градски съд, ВК,ІІ Б отделение, постановено на 25.02.2010г. по гр.д.№ 4187/2006г. и решение от 16.06.2006г. на СРС,42 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения иск. ОСЪЖДА П. И. Т.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],вх.А,ап.33 и Ц. И. Н.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78,ал.4 ГПК да заплатят на А. Д. В.,ЕГН [ЕГН],Б. Д. В.,ЕГН [ЕГН] и Л. В. В.,ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място],кв.Д., [улица], сумата 2200лв. / две хиляди и двеста лева/,представляващи направените по делото разноски. Председател: Членове: