Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * нередовност на исковата молба * Обезсилване на решение * служебно начало

РЕШЕНИЕ

N. 311

гр. София, 24.02.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Северина Толева
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
гр. дело № 2659/2015 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
М. М. П. е обжалвал решение № 606 от 24.01.2015 г. по гр. дело № 13639/2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, ВО, ІІ А състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не е взело становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 861 от 24.08.2015 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е отменено решение от 06.06.2014 г. по гр. дело № 27614/2013 г. на Софийски районен съд, 32 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] искове против М. М. П. за заплащане на сумата 3777. 18 лв., стойност на доставена топлоенергия за периода от 01.12.2011 г. до 30.04.2012 г., както и в частта по отношение на мораторната лихва за тази сума и вместо него е постановено друго, с което са уважени претенциите в отменената част, като са присъдени разноски в полза на ищеца. Въззивният съд е квалифицирал исковете по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение не са изложени съображения за приемане на тази правна квалификация, различна от определената от първостепенния съд квалификация. По съществото на спора СГС е констатирал, че ищецът е доказал твърденията си относно качеството на ответника, като потребител на топлоенергия въз основа на представения по делото нотариален акт, обективиращ деривативно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, както и е констатирал, че по отношение на имота е било осъществено топлоподаване, чиято стойност се претендира. Във връзка с учреденото право на ползване на дарителите съдът е приел, че споразумителния протокол от 01.02.2012 г. между ползувателката и ищеца установява поето от нея задължение да заплати изразходваната топлоенергия до 01.12.2011 г. Констатирано е още, че с декларация ползувателката Л. В. и В. П. са декларирали, че се отказват от учреденото им право на ползване. Съдът е приел, че чл. 61 от Общите условия /ОУ/ установява солидарна отговорност на стария и новия собственик на топлоснабдения имот, което обуславя възникването на задължения по отношение на двамата, а с оглед на това е постановен и крайния резултат по спора, съгласно който част от сумата е приета за дължима от ответника по исковете в качеството му на собственик на имота.
Жалбата е допусната до разглеждане с оглед въпроса за евентуалната недопустимост на въззивното решение. Налице са данни за нередовност на исковата молба. Предявената от [фирма], [населено място] искова молба съдържа в петитума си искане за заплащане на лихва, считано от „датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК”, а в обстоятелствената й част липсват твърдения за проведено заповедно производство – въпрос, засягащ процесуалната допустимост на предявения иск, предвид приложното поле на исковата защита, която при инициирано заповедно производство се реализира с установителен иск след изпълнение на предвидената в закона процедура. Първоинстанционният съд , а след образуването на въззивното производство СГС е имал задължението да изясни този въпрос, тъй като заповедното производство трябва да бъде съобразено спрямо претенциите на ищеца, както във връзка с допустимостта, така и във връзка с основателността им. Квалифицирането на исковете по чл. 415, ал. 1 ГПК е относимо към съдебната фаза на заповедното производство, за каквото по делото не са събирани данни, а в противоречие с така приетата правна квалификация съдът е постановил осъдителен диспозитив, определяйки иска като такъв по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Приетото по този начин изложение на обстоятелствата е довело до формирането на петитум, в който са намерили отражение допуснатите непълноти и неясноти на фактическото основание на претенциите. Правото, предмет на делото се индивидуализира с обстоятелствата в исковата молба, формиращи фактическия състав, от който то произтича, страните участващи в материалното правоотношение и петитума, отправен до съда за защита на материалното право. В случая въззивният съд не е отстранил посочените по- горе непълноти и неясноти относно фактическото основание на претенциите. Съставите на двете предходни инстанции не са отстранили допуснатите нередовности по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и исковата молба не е била приведена в съответствие с изискванията за редовност, което възпрепятства възможността за защита на страните чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по поддържаните в нея твърдения. Въззивният съд, като инстанция произнасяща се по съществото на спора е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по съществото на спора се постановява само при редовно сезиране.
С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение в частта, предмет на разглеждане по чл. 290 ГПК, поради което решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС по искането на касатора.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 606 от 24.01.2015 г. по гр. дело № 13639/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в същата част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: