Р Е Ш Е Н И Е                                            № 219                        София, 20 май 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 190 по описа за 2009 година.   Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдената Г. П. К. за възобновяване на нохд № 1762/06 г. по описа на Районен съд-гр. Добрич. Пред ВКС искането се поддържа писмено от защитата на осъдената. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане. Гражданският ищец не взема участие в настоящото производство. За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С решение № 239 от 01.12.2008 г. по внохд № 253/08 г. Окръжният съд-гр. Добрич потвърдил присъдата на Районен съд-гр. Добрич, постановена по нохд № 1762/06 г., с която подсъдимата К. е осъдена на основание чл.210 ал.1 т.1 вр.с чл.209 ал.1 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години, както и да заплати сумата от 4400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в полза на М. С. Д.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение намери искането за допустимо, а по същество - неоснователно. Възражението, че „не бяха представени достатъчно убедителни доказателства”, а „липсата на пълнота в доказателствения материал определя факта, че обвинението не е доказано по несъмнен начин (чл.303 НПК)”, а последните са довели до постановяването на „присъда неотговаряща на обективната истина”, не намира опора в данните по делото. Най-напред така формулираното възражение дава основание то да се характеризира като декларативно. Молителката не се е ангажирала да посочи, кои обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са останали неизяснени по начина, очертан в чл.14 ал.1 НПК, доколкото непълнотата на доказателствата няма самостоятелно значение на плоскостта на чл.348 ал.1 НПК. От друга страна, от мотивите на съдебните актове, достатъчно ясно личи, че изводите по фактите се основават на доказателства, произтичащи от различни доказателствени източници. Съдът е оценил всички доказателства адекватно на обективното им значение. Обстоятелствата от кръга на главния факт са изяснени обективно, всестранно и пълно. Неоснователно е и възражението, свързано с възможността за касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Съгласно чл.346 НПК, на касационен контрол подлежат само определен кръг актове на окръжния съд като въззивна инстанция – новите присъди, постановени от него, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание члл.78а от НК (чл.346 т.2 НПК) и решенията и определенията, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство (чл.346 т.4 НПК). Цитираното по-горе въззивно решение очевидно не попада в посочения кръг, поради което и не подлежи на проверка от ВКС по реда на глава 23 НПК. След изчерпване на направените от осъдената възражения, ВКС не установи да са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и на основание чл.424 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. П. К. за възобновяване на нохд № 1762/06 г. по описа на Районен съд-гр. Добрич. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: