Р Е Ш Е Н И Е № 403 С о ф и я , 05 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 о к т о м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1128/2014 година. Касационното производство е образувано по касационен протест на апелативна прокуратура – Велико Т., касационни жалби лично от подсъдимите М. Л. Д. и И. М. К., двамата от Р., понастоящем в затвора-Б. и от защитника на последния адв.Г.Д. от АК-Р. против решение № 102 от 27.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 79/2014 г. от Великотърновския апелативен съд, което се атакува с доводи за наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК от двете страни по делото с разнопосочен знак, а от защитника - и за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за част от вменените в тежест на подс.К. три деяния с искания за корекцията му в претендираната и пред въззивната инстанция посока чрез отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменяването му с оправдаване на подс.К. за три от инкриминираните му деяния и намаляване на определените на двамата подсъдими наказания до предвидения в закона минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като оспорва претенциите на подсъдимите и защитниците им и дава заключение за отхвърляне на жалбите им. Двамата подсъдими и техните защитници адв.Св.М. от АК-Р. и адв.С.К. от САК поддържат жалбите си и молят за снизхождение, както и за отхвърляне на протеста като неоснователен. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 2 от 10.02.2014 г., постановена по НОХД № 65/2014 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимите М. Л. Д. и И. М. К., двамата от Р., в момента в затвора в Б., за виновни в извършването в периода от 06.06.2013 г. до 25.06.2013 г. в Р., първият при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършители, като две лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи, при условията на продължавано престъпление да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 256,22 лв от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, както и в извършването в периода от 15.06.2013 г. до 23.06.2013 г. в Р., първият при условията на опасен рецидив, като извършители, след предварително сговаряне в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 600 лв от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл.199, ал.1, т.2 за двамата и т.4 за първия вр.чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 за двамата и вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК за подс.Д. и чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за подс.Д. и чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за подс.К., при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК са осъдени поотделно и по съвкупност на по едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 7 години и 4 месеца за подс.Д. и 5 години за подс.К., които и двамата да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанията им е приспаднато времето на предварителното им задържане от 26.06.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, както и са присъдени в полза на органите на досъдебното производство направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 856,48 лева. Недоволни от присъдата са останали прокурорът и двамата подсъдими, които са я атакували заради явната несправедливост на наложените на последните наказания, считани от прокурора за занижени, а от подсъдимите - за прекомерно тежки и несъответни на обществената им опасност и на осъществените деяния, с разнопосочни искания за корекцията им. Тезите на подсъдимите за намаляване на наказанията им са били подкрепени от служебните им защитници адв.Св.М. и адв.Г.Д. от АК-Р., като последната е навела и доводи за неправилно приложение на материалния закон при осъждането на подс.К. по три пункта от обвинението му за участие в грабежите (по п.1, 2 и 5) с искане в тази част обжалваната присъда да бъде отменена и той бъде оправдан по тези обвинения, което да се отрази и на размера на дължимата му се санкция. С решение № 102 от 27.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 79/2014 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната присъда. Касационният протест на апелативна прокуратура-Велико Т. наново повдига спор за справедливостта на наложените на подсъдимите наказания, считайки ги несъответни на тежестта на извършените множество тежки престъпни посегателства главно срещу жени, с нанесени им и телесни увреждания, както и на завишената обществена опасност на дейците и се претендира отмяна на потвърдителното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Протестът не се поддържа от представителя на ВКП. Касационните жалби на двамата подсъдими, както и тази на защитника на подс.К. повтарят оплакванията им, наведени и във въззивните им жалби, но като касират пред настоящата инстанция основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК с искания тя да упражни правомощията си по чл.354, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от НПК. В писмено допълнение служебният защитник на подс.К. пред ВКС адв.С.К. от САК преповтаря доводите на адв.Г.Д. за несъставомерност на поведението му в посочените три пункта от обвинението за осъществен грабеж в съучастие с другия подсъдим, като навежда и довод за неправилно определен първоначален режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, претендирайки и за намаляване на размера му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационните жалби и протест за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и като такива, за допустими. По жалбите на подс.И. К. и на защитника му адв.Д. : Жалбите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. Наведените основания се обосновават с доводи за незаконосъобразна оценка на признатите от този подсъдим факти и неправилното приложение на материалния закон, довело до явна несправедливост на наложеното му наказание. Съдебното следствие пред Русенския окръжен съд е протекло по диференцираната процедура по чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, като неоснователно и едва в писмената защита на служебния защитник адв.К. пред ВКС се навежда довод за неприложимостта й поради липсата на подкрепа от събраните по делото доказателства на признанието на подзащитния й на вложените в обвинителния акт обстоятелства по осъществяване на визираните в жалбата три грабежа. Защитникът очевидно е повлиян от изразеното от въззивния съд становище, че претендирайки оправдаване по тези три пункта на обвинението по чл.199, ал.1, т.2 от НК, този подсъдим недопустимо оспорвал признатите факти. Като се позовава на изложеното в обвинителния акт и като изхожда от признатите и възприети за установени факти в мотивите на присъдата, защитникът и пред настоящата инстанция оспорва правилното приложение на закона (правото). Съдът законосъобразно е приел, че с цел да си осигурят препитание и за изплащане на кредитите си двамата подсъдими са постигнали предварително съгласие да вършат кражби и грабежи, което обединява деянията им от субективна страна относно общността на умисъла им, независимо в какво качество участват при извършването им. То (съгласието) обаче не е достатъчно за общата им отговорност като съучастници, ако липсва у всеки от тях поведение, което обективно допринася за осъществяване на всяко едно от престъпленията - поне две от този вид, или повече. Едновременно с това, както подбудителят и помагачът не могат да отговарят за извършването на някакво „абстрактно” престъпление, а то следва да е достатъчно индивидуализирано, така и оказването на помощ (улесняването) на извършителя следва да се извежда от конкретните действия или бездействия на помагача, посочени най-общо в чл.20, ал.4 от НК. Според защитата, от изложеното в обвинителния акт, в два от оспорените случаи на грабеж нямало посочени конкретни факти подс.К. да е пазел извършителя подс.Д., при третия бил на друго място в града, като след извършване на трите деяния от извършителя им подс.Д., подс.К. бил участвал само в залагането (отчуждаването) на вещите. Тези три случая обаче не са разгледани от съда като отделни епизоди от общата им престъпна деятелност, а свързано с останалите 4 грабежа и с ескалацията в действията им, довели до причиняване на леки, а в един от случаите - и на средна телесна повреда на жертвата, макар, съгласно чл.26, ал.4 от НК, и съдът да се е съгласил това деяние от продължаваното престъпление да не се е отразило съществено върху тежестта на цялостната престъпна дейност, заради което е било избегнато и квалифициращото обстоятелство по т.3 на чл.199, ал.1 от НК. Именно при този си анализ районният съд е извел формата на съучастие на подс.К., да наблюдава и охранява извършителя подс.Д., като негов помагач, включително и за отчуждаване на ограбеното, а при нужда и да се намеси при осъществяване на принудата, реализирано при последните грабежи с включването му активно и като извършител. Въззивният съд е следвало по-подробно да се занимае с наведените му от защитата на подс.К. възражения против правилността на правните изводи на първоинстанционния съд, а не само декларативно да потвърди като правилно приложението на материалните правни норми. Отрицателен отговор на тези наведени и пред настоящата инстанция доводи на защитата се дължи на основата на константната практика на ВКС, а и на правната теория, че вещният укривател отговаря за самостоятелно престъпление, само когато не се е уговорил предварително с извършителя на престъпление да участва в укриването или отчуждаването на придобити чрез него или чрез друго общественоопасно деяние вещи. Накрая, невъзможно е да бъде уважено искане за оправдаване на подс.К. за тези три случая на грабеж при изложени в обвинението и признати факти за осъществено друго (според защитата) престъпление, като постигнатият с тях престъпен резултат не е значим за обществената опасност на цялостната му престъпна дейност. Това мотивира ВКС да приеме, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за частична отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс.К. по част от обвинението му или за изменяване на решението с преквалификация на част от единното престъпление в по-леко наказуемо. Основателно е обаче оплакването за завишеност на размера на наложеното на този подсъдим наказание за престъплението по чл.199, ал.1, т.2 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и общо за съвкупността от престъпления от 5 години лишаване от свобода, след приложената редукция на основание чл.58а, ал.1 от НК. Не просто от солидарността на подс.Д., който е изразил желание да поеме цялата вина за стореното от двамата, но обективно извършените от подс.К. действия в осъществяване на общата им престъпна дейност го очертават като деец със значително по-малък принос при извършване на престъпленията и с по-ниска обществена опасност. Въззивният съд и в тази насока се е задоволил да потвърди съображенията на районния съд относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е отрекъл снизхождение и заради зависимостта му от другия подсъдим. От разсъжденията му също не става ясно защо не е приел той да е реабилитиран и за двете му предходни осъждания, което да се отрази и на постановения първоначален режим на изтърпяване на наложеното му наказание, който въпрос също е подминал. Подс.К. е бил осъждан по НОХД № 55/2001 г. и НОХД № 2047/2001 г. на районен съд-Р. (т.2, л.73-75 от ДП) за деяния, осъществени в периода м.септември до 3 октомври 2000 г., за които присъдите са влезли в законна сила съответно на 27.03.2001 г. и на 22.04.2002 г., т.е. в реална съвкупност и следва да се считат за едно осъждане, за което той е бил реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 22.10.2006 г. с изтичане на по-продължителния изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК по втората присъда. Съгласно § 3, ал.3 вр.ал.2, т.1 с аргумент и по ал.1, т.1 от ДР на ЗИНЗС, той не се счита за рецидивист по смисъла на този закон, тъй като от изтърпяване на предишните му (макар и не групирани) наказания е изминал период повече от 5 години. ВКС намира, че съответно на относимите към обема на наказателната отговорност на подс.К. обстоятелства, с оглед и на личната му обществена опасност, справедливо се явява наказание на минимума на предвиденото в чл.199, ал.1 от НК, а именно 5 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да се редуцира в 1/3 или той следва да изтърпи едно общо най-тежко за грабежите и за съвкупността наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Това налага изменяване на атакуваното въззивно решение и е налице касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК. В останалата част жалбите на този подсъдим и на защитника му се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. По жалбата на подс.М. Д. и по протеста на апелативния прокурор : Същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Те визират с противоположен знак справедливостта на наложеното на този подсъдим общо най-тежко за съвкупността наказание, съответно редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК. Въззивният съд с основание се е съгласил с пространните съображения, изложени от районния съд относно водещата роля на подс.Д. за започване и осъществяване на множеството тежки престъпни посегателства, грабежи на жени, с причиняване именно от неговите действия на леки и средна телесни повреди на част от жертвите, при данните за миналите му осъждания извън нужното за квалификация на деянията му като опасен рецидив и изтърпени нелеки наказания в затвора. Вярно е, че от 7-те му предишни осъждания за кражби (т.1, л.79-86 от ДП) последните четири са една съвкупност от престъпления, но за която е изтърпял най-тежкото наказание и освободен на 10.04.2012 г., само година след това е започнал наново престъпната си дейност с извършването на тежки умишлени престъпления с упражняване на насилие, увличайки в нея и подс.К.. Освен причиняване на имуществени вреди, те са били съпроводени и със сериозни емоционални преживявания за жертвите му. Неоснователно се сочи като основание за смекчаване на отговорността му изпадането на двамата подсъдими в тежко финансово състояние, без да работят и получават средства за препитание, след като отнетите вещи залагат на значително по-ниски от реалните цени и проиграват част от получените средства в игрални зали или харчат за цигари и алкохол. В случая обществената му опасност се завишава от интензивността на извършване на грабежите в един кратък период от време, от упоритостта му да продължава да ги върши при наличната опасност на няколко пъти да бъде заловен, наложило намесата на подс.К. за оказване на помощ. Укоримо обстоятелство за него е и възползването му от зависимостта на последния, тласнала го да стане негов съучастник. Младата му възраст също не е такова съществено по тежест обстоятелство, при отчитане на миналите му осъждания и изтърпени наказания в кратък период от време, през който той е следвало да направи съответните изводи за бъдещ, съобразен с изискванията на закона начин на живот. Поради това ВКС намира, че определянето на дължимото му се наказание поотделно за извършените престъпления при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, с лек превес на последните, е законосъобразно, а намаленото с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирано наказание от 7 години и 4 месеца лишаване от свобода за първото престъпление, то и общо най-тежко за съвкупността от престъпления е съответно на обществената му опасност и на извършеното от него. Няма основание както за намаляване, така и за увеличаване на същото, поради което не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на обжалваното решение в тази му част и подадените протест и жалба следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 102 от 27.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 79/2014 г. от Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. М. К., със снета по делото самоличност, за престъплението по чл.199, ал.1, т.2 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и общо за съвкупността на основание чл.23, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода от 5-пет години на 3-ТРИ ГОДИНИ И 4-ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието от този подсъдим от строг на ОБЩ и мястото на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :