Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр.София,
22.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на
Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети
февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от………………СЪДИЯТА КЕРЕЛСКА…… …..гр. дело №725…по
описа за 2009 год.
И, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.303,ал.1т.1и т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на д-р М. Т. Н. –Градинарова от гр. К. за отмяна на влязло в сила решение №1513/09.01.2009 год. на ВКС, 5-то гр. отд., постановено по гр.д. № 44/2008 год., с което е оставено в сила решение №91/28.03.2007 год. по гр.д. №1314/2004 год. на САС, с което е отхвърлен предявения от молителката М. Т. Н. - Г. срещу „Е” ЕАД, гр. С. иск за сума в размер на 40 846 щ.д., като неоснователен.
В молбата се твърди , че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителката не е могла да се снабди своевременно.
Молителката твърди също така, че в следствие на нарушаване на съответните правила не е могла да се яви лично или чрез повереник на делото пред ВКС, поради непредвидени обстоятелства, които не е била в състояние да преодолее, а именно адвоката и е бил извън София е не могла да го ангажира.
Иска влязлото в сила решение №1513/09.01.2009 год., постановено по гр.д. №44/2008 год. на ВКС, 5 г.о. да бъде отменено и делото върнато на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по молбата „Е” Е. , гр. С. оспорва молбата в писмено възражение по делото.
Излага съображения, че представените доказателства не са „нови” по смисъла на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК., както и че правото на молителката за участие по делото пред ВКС, не е било нарушено.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., при условията на чл. 307 ГПК разгледа молбата за отмяна и намира същата за неоснователна. По следните съображения:
За да е налице хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК, на която молителката се позова, е необходимо представените доказателства да са нови - тоест такива, които не са представени по делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Същевременно новите писмени доказателства следва да отразяват обстоятелства, които са от съществено значение за делото.
В случая тези условия не са налице. На първо място представените с допълнителна молба от 11.06.2009 год. „Общи условия”, представляват част от договора между „Е” ООД и молителката, по силата на който същата е била изпратена на работа в А. НДР и който е бил представен при разглеждането на делото пред първата инстанция / стр. 174 от гр.д. №473/1997 год. на СГС/ . Същото се отнася и до писмо на Изп. Директор на „Е” до молителката в отговор на нейни жалби от 08.11.1994 год. и №69/09.111994 год. / стр. 271 от делото/, писмо изх. № 91-00-181/20.06.1995 год. / стр. 280/,и писмо №91/00/340/2.11.94 / стр. 284 от делото на СГС/. С оглед на това тези доказателства са били предмет на обсъждане от съдилищата и не са нови по см. на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК.
Останалите представени доказателства : писмо №320/15.05.1992 год. до дирекция „Медицински кадри в чужбина”, протокол от 14.07.1993 год., жалба от молителката до Софийска градска прокуратура , платежно нареждане на „Е” до Българска външнотърговска банка №307/21.08.1996 год. за превеждане на БНБ – ТБ по влогова сметка на молителката на сумата 291,97 щ.д. спестявания от заплата за м. VІІ 1994 год. – м.VІІ 1995 год. ,кредитно авизо от 22.08.1996 год. за същата сума, писмо № 91-00-191/04.07.1994 год. от изп. директор на „Е” до молителката, нямат отношение към разрешения с влязло в сила решение правен спор, поради което не могат да имат съществено значение за делото. В тази връзка следва да се посочи, че предявените по делото искове са за неизплатено основно трудово възнаграждение, неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, обезщетение за недопускане до работа, мораторни лихви за забава и за заплащане стойността на закупен с лични средства на молителката самолетен билет за обратно връщане от НДР Алжир като исковете за трудово възнаграждение и за обезщетение за недопускане на работа са отхвърлени , доколкото сключеният между страните договор според действащата към момента на неговото сключване Наредба на българските граждани , които работят в други държави чрез посредничеството на други фирми или организации , приета с ПМС №39/28.04.1990 год., няма характер на трудов договор а такъв за посредническа услуга. А искът за заплащане стойността на самолетния билет е отхвърлен , доколкото с оглед договора между страните, ответната организация няма такова задължение.
С оглед на изложеното, не е налице хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК и на това основание молбата за отмяна е неоснователна.
Неоснователна е молбата и на осн. чл. 303,ал.1,т.5 ГПК.
За разглеждането на делото пред ВКС, ІV г.о молителката е била призована при условията на чл. 218д ГПК/ отм./ чрез публикация в Д.в. брой 94/31.10.2008 год. като заседанието е било насрочено и проведено на 11.12.2008 год. Следователно страната е имала достатъчно време да ангажира защитата си, включително и като ангажира друг адвокат. Същевременно по делото липсват данни относно нейната невъзможност да организира защитата си за заседанието на посочената дата – няма подадена молба за отлагане на делото поради визираната причина.
По изложените съображения , не са налице посочените основания за отмяна на влязлото в сила решение и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ молбата д-р М. Т. Н. - Г. от гр. К. за отмяна на влязло в сила решение №1513/09.01.2009 год. по гр.д. № 44/2008 год., на ВКС, 5-то г.о., с което е оставено в сила решение №91/28.03.2007 год. по гр.д. №1314/2004 год. на САС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: