Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 10.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№898 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ф. срещу решението от 05.03.2012г. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отречено правото и на собственост върху идеална част от имот №1054 по кад.лист №718 по плана на в.з.”С. Д.-І ва част” /VІІ-10/ с площ от 1162 кв.м. и от имот №1274, кад.лист №734 от кв.6 по плана на [населено място], в.з.”М. кория” с площ от 1400 кв.м., както и в частта, с която е оставена без уважение молбата и за отстраняване на очевидна фактическа грешка в основното решение. Жалбоподателката поддържа, че по наследство от А. И. В. е собственик на идеална част от процесните два имота, одържавена по ЗОЕГПНС и възстановена по силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, а по наследство от Ж. И. В. отделно е собственик на 1/6 ид.част от тези два имота, одържавена с Указ №447/16.03.48г. на основание чл.21, чл.44 и чл.46 от Закона за българското поданство /отм./ и също възстановена по ЗВСОНИ. Като е отрекъл правата и върху тези два имота, въззивният съд е постановил неправилно решение. Освен това неправилно било и решението по чл.192, ал.2 ГПК /отм./, тъй като съдът отхвърлил молбата и за отстраняване на очевидна фактическа грешка, без да изследва дали е налице противоречие между мотивите и диспозитива на основното решение. Иска отмяна на двете решения и признаване на правата и върху идеални части от процесните два имота. Ответникът в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище по жалбата. С определение №131 от 11.03.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите за прилагането на чл.90а ЗН, както и какви мотиви следва да изложи съдът в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.90а ЗН цели запазване на възстановеното с реституционните закони имущество в патримониума на наследниците по закон на лицата, от които е то е отнето. Затова е предвидено, че когато след отнемането на имуществото е направено завещание или продажба на наследство, те нямат действие по отношение на възстановените имоти, чийто собственици стават наследниците по закон, а не заветниците или наследниците по завещание или купувачите на наследство. В този смисъл е и практиката на ВКС – например решение №249 от 29.03.99г. по гр.д.№125/98г. на ВКС, ІІ ГО. Настоящият състав намира тази практика за правилна. По настоящото дело посочената практика не е приложена докрай. Въззивният съд е приел, че ищцата Ж. И. Ф. не се легитимира като правоимащ по отношение на спорните имоти, тъй като не е наследник на бившия собственик Ж. И. В., а е купувач на нейното наследство по договор със своята майка Л. Б. Ф.. В съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.90а ЗН е прието, че договорът за продажба на наследство от 1994г. няма действие по отношение на възстановените имоти. Не е съобразено обаче това, че ищцата Ж. Ф. е не само купувач на наследството на Ж. В., но и неин правоприемник. По силата на ЗВСОНИ и наследственото правоприемство, дъщерята на Ж. В. – Л. Б. Ф. става собственик на възстановените идеални части от спорните имоти. След нейната смърт, по линия на наследяването, а не по линия на продажбата на наследство, собствеността върху възстановените идеални части преминава върху ищцата Ж. Ф., като наследник по закон на своята майка Л. Ф.. Дори и при прилагането на правилото на чл.90а ЗН собствеността на Ж. И. Ф. върху идеални части от процесните имоти не може да бъде отречена. По втория въпрос - какви мотиви следва да изложи съдът в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка: В съдебната практика по чл.192, ал.2 ГПК /отм./, сега чл.247, ал.1 ГПК, неотклонно се следва правилото, че е налице очевидна фактическа грешка при противоречие между мотивите на съдебния акт и постановения диспозитив. В това производство съдът следва да прецени дали е налице такова несъответствие и в зависимост от това да постанови крайния акт. В неговите мотиви не може да се изхожда от други съображения, например такива, каквито са изложени в мотивите по съществото на правния спор. Настоящият състав счита тази практика за правилна. Обратно – в обжалваното решение, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по чл.247, ал.1 ГПК /неточно посочено чл.192, ал.2 ГПК /, са повторени мотивите за отхвърляне на иска за собственост на Ж. И. Ф., изложени в основното решение по съществото на правния спор. Съдът не е разгледал оплакванията на жалбоподателката, че има противоречие между мотивите и диспозитива на основното решение. Действително, в основното решение на районния съд е прието, че Ж. Ф. е наследник на А. И. В., чиято собственост върху одържавените по ЗОЕГПНС идеални части от процесните имоти е възстановена по ЗВСОНИ. В диспозитива на съдебното решение обаче Ж. Ф. не фигурира като собственик, наред с другата наследница на А. В. – А. К. А.. Липсват разсъждения на съда за това противоречие, а именно то е в основата на производството по чл.247, ал.1 ГПК. По съществото на касационната жалба: Установено е по делото, че процесните два имота са част от по-голям имот на общия наследодател И. П. В., починал на 18.03.1931г. През 1949г. 5/6 ид.части от този имот са били одържавени по ЗОЕГПНС от наследниците на И. П. В., един от които е неговият син А. И. В.. Установено е също, че А. В. е имал две осиновени дъщери – Л. Б. К. /Ф./ и А. К. А.. Л. Ф. е починала през 2000г. и е оставила за свой наследник по закон ищцата Ж. И. Ф.. Ето защо Ж. Ф. е собственик на 1/12 идеална част от процесните имоти по силата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и наследственото правоприемство от А. И. В.. Другата 1/6 от процесните имоти е била одържавена от Ж. И. В. с Указ №447/16.03.48г. на основание чл.21, чл.44 и чл.46 от Закона за българското поданство /отм./. В редица влезли в сила решения, представени с касационната жалба, е прието по отношение на други недвижими имоти, останали в наследство от И. П. В., че одържавената от Ж. И. В. въз основа на посочения указ 1/6 ид.част се възстановява по силата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Тази практика следва да бъде приложена и по настоящото дело, като се приеме, че наследницата на Ж. В. – Ж. И. Ф. е собственик на въпросната 1/6 ид.част. Това налага частична отмяна на решение от 05.03.2012г. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд и постановяване на ново, с което правата на ищцата Ж. И. Ф. върху идеални части от процесните два имота, възстановени по силата на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, да бъдат признати по отношение на държавата, която не ги е оспорила в производството по предявения иск. Освен това следва да бъде отстранена и очевидната фактическа грешка в решението на първоинстанционния съд, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на основното решение досежно правата на Ж. И. Ф., произтичащи от реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство от А. И. В.. С оглед изхода на настоящото дело, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 1140лв., от които 50лв. ДТ за първа инстанция; 530 лв. ДТ за въззивна инстанция; 30лв. за производството по допустимост; 530лв. за производството пред ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 05.03.2012г. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението от 16.09.09г. /погрешно изписана дата 08.03.10г./ по гр.д.№26499/07г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на Ж. И. Ф. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаване правото на собственост на ищцата върху идеални части от имот №1054 по кад.лист №718 по плана на в.з.”С. Д.-І ва част” /VІІ-10/ с площ от 1162 кв.м. и имот №1274, кад.лист №734 от кв.6 по плана на [населено място], в.з.”М. кория” с площ от 1400 кв.м. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Ж. И. Ф. е съсобственик, заедно с В. Т. В., К. П. В., И. П. В., М. П. К. В., В. Г. Л., Неделя П. Ш. /наследник на починалата в хода на процеса ищца Люля А. Ш./ и М. Б. А. и А. А. /наследници на починалата в хода на процеса ищца А. Б. К./, по силата на реституция по ЗВСОНИ и наследствено правоприемство, на имот №1054 по кад.лист №718 по плана на в.з.”С. Д. -І част” /VІІ-10/ с площ от 1162 кв.м. и имот №1274, кад.лист №734 от кв.6 по плана на [населено място], в.з.”М. кория” с площ от 1400 кв.м. ОТМЕНЯ решението от 05.03.2012г. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението от 08.03.2010г. по гр.д.№26499/07г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл.247, ал.1 ГПК, и вместо него постановява: ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 16.09.09г. по гр.д.№26499/07г. на Софийски районен съд, като в диспозитива, абзац първи, наред с останалите ищци, признати за собственици на имот №1054 по кад.лист №718 по плана на в.з.”С. Д.-І част” /VІІ-10/ с площ от 1162 кв.м. и имот №1274, кад.лист №734 от кв.6 по плана на [населено място], в.з.”М. кория” с площ от 1400 кв.м., се добавя и името на Ж. И. Ф.. Осъжда държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Ж. И. Ф. сумата от 1140лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: