Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  193   гр. София,   25 май   2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                      2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора …... Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 724 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите - Т. Д. С. и Г. Т. М., чрез техните защитници, против въззивно решение № 160 от 3.11.2009 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 265/09 г. Изтъкнати са доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като нито един от тях не е допуснал инкриминираните нарушения. Направени са искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците (адв. Костадинов и адв. Н) поддържат съответната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 75 от 16.06.2009 г. по н. о. х. д. № 129/09 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Д. С. за виновен в това, на 28.08.2007 г. в гр. В. в качеството си на технически ръководител и координатор по плана за безопасност и здраве на строителния обект да е причинил смъртта на В. И. Й. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е допуснал нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 и чл. 169, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, на чл. 11, т. 1, б. „а”, т. 3 и чл. 26, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 б. „а” от Наредба № 2/ 22.03.2004 г., както и на т. 5.6.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от същата наредба, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият Г. Т. М. е признат за виновен в това, на 28.08.2007 г. в гр. В. в качеството си на прокурист на „Вени” ЕООД - гр. Д. да е причинил смъртта на В. И. Й. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е допуснал нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 и чл. 169, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, чл. 16, т. 1, б. „а” и б. „в”, т. 3, т. 8 от Наредба № 2/22.03.2004 г. , както и на т. 5.6.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от същата наредба, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимите съдът е възложил разноските по делото. С решение № 160 от 3.11.2009 г. по в. н. о. х. д. № 265/09 г. Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимите да не са спазили предписанията на проектанта-конструктор, дадени в т. 2 към приложения чертеж на детайл за укрепване на съществуващата основа в частта бетоновите участъци да се декофрират три дни след бетонирането им, а подсъдимият М за нарушение по т. 5,6,2 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от наредба № 2/22.03.2004 г. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд е счел за доказано, че подсъдимият Г. Т. М. в качеството си на прокурист на „Вени” ЕООД подписал договор като изпълнител на строителен обект - жилищна сграда на ул. „.. Паренсов” № 25, гр. В.. Подсъдимият Т. Д. С. бил назначен за технически ръководител. Към строителните книжа бил приложен примерен проект за детайл за подбиване на съществуващите основи на съседна сграда със забележа, че при несъответствие по време на изкопа с действителните условия проектантът следва да бъде извикан за указания относно конкретното изпълнение. На 18.08.2007 г. започнало подбиване на основите на кирпичената стена на съседната сграда чрез изграждане на бетонова стена, без да са взети мерки за подпиране и укрепване. Не бил извикан проектантът за указания, не било потърсено съдействие от геолог или строителен надзор за даване на предписания. Св. Василев предложил на техническия ръководител да бъде извършено укрепване, но подсъдимият М единствено инструктирал работниците да внимават да не падне стената. Докато арматуристите полагали арматура, кирпичената стена на съседната постройка се срутила и повлякла част от бетоновата стена. В резултат на това пострадалият Й. бил затрупан и починал от механична асфикция. В рамките на възприетите фактически положения доводите на подсъдимите са неприемливи. Независимо, че техническият ръководител може да изпълнява и функциите на координатор безопасност и здраве при строителен обект от пета категория, докато в случая строителният обект е бил от четвърта категория, след като по делото е прието за установено, че подсъдимият С фактически е изпълнявал тези функции, той е бил длъжен да вземе всички необходими мерки, произтичащи от правилата по безопасност на труда, за да не се стигне до съставомерните последици. Деянието на подсъдимия М като прокурист на дружеството също включва нарушения на вменените му задължения да осигури извършване на строително-монтажните работи на обекта в съответствие с нормативните и технически изисквания по чл. 169 ЗУТ за тяхното безопасно изпълнение. Варненският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на своето вътрешно убеждение. Аналитично е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, а внимателно, задълбочено и логично. С оглед установени по делото факти, изведени без съществени процесуални нарушения, правната квалификация по чл. 123, ал. 1 НК е законосъобразна. При отсъствието на касационно основание, посочено в жалбите на подсъдимите, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 160 от 3.11.2009 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 265/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: