О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 275

гр.София,

14.07.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2540 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 1662 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС - Варна, с което на основание чл. 286, т.2 ГПК е върната частна касационна жалба № 3928/27.10.2021 г. против определение № 5343/17.02.2022 г. в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС - Варна.
Частният жалбоподател Т. К. Т. излага съображения за неправилност нае обжалваното разпореждане и моли да бъде отменено, като бъде върнато на ОС – Варна, който да продължи съдопроизводствените действия по администрирането на касационната жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Частният жалбоподате Трайчо Траев е предявил „Иск за прекратяване на изп. производство“, като на на стр. 2-ра е обективирано следното изявление: „ С Постановление от 05.07.2021г. ЧСИ отказа да прекрати производството като преценката дали претендираното вземане е погасено по давност може да бъде извършена само от съда. Присъдените задължения следва да защитя по исков ред съгласно чл. 439 ГПК, което и правя с настоящия отрицателен установителен иск, че нямам задължения към взискателя“.
След постъпване уточнение, първоинстанционният съд, като е приел,че са налице твърдения, че е предявен иск с правно осн. чл.439 ГПК за установяване недължимостта на суми по изп. листи, издадени в
производството по гр. дело No4545/2005г. на ВРС включващи съдебно–деловодни разноски за първоинстанционното, въззивното и касационното
производство, по които е образувано изп. дело No 20218940400434, е дал подробни указания на ищеца: да формулира надлежно искане към съда; да
посочи в полза на кого е издаден всеки изп. лист и закаква сума; да посочитри имена и адрес за призоваване на ответниците; да представи доказателства
за внесена ДТ.
С определение No8769/17.12.2021г., постановено по гр.д.о No15431/21г. по описа на ВРС е прекратено производството по гр.дело
No 15431/2021г., В ЧАСТТА по претенциите на Т. Т. за установяванене дължимостта на сумата от 1 600 лв. по изп. лист No 1669/17.02.2017г., сумата от 800 лв. изп. лист No 2051/22.05.2020г., въз основа на които еобразувано изп. дело [ ] по описа на ЧСИ И. – Л. Е. и за недължимостта на сумата от 890 лв. по изп. лист No5863/20.07.2018г. по изп. дело No 20218940400434 по описа на ЧСИ И. –Л. Е., на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. Това определение е обжалвано от Т. Т..
С определение № 5343/17.02.2022 г. в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС – Варна е оставена без разглеждане жалба вх. No93/04.01.2022г. на Т. Т. , допълнена с възражение вх. No 4581 25.01.2022г., в частта с която се иска отмяна на определение No 8769/ 17.12.2021г., постановено по [населено място] No 15431/2021г. по описа на ВРС по отношение на изп. лист No 1668/20.04.2017г. и за сумата от 30.78ла., дължими на НАП, поради липсата на правен интерес, отменено е определение No8769/17.12.2021г., постановено по гр. дело No15431/2021г. по описа на ВРС в ЧАСТТА, с която е прекратено производството по исковете за установяване недължимостта на сумата от 1600 лв. по изп. лист No 1669/17.02.2017г. и сумата от 800 лв. по изп. лист No 2051/22.05.2020г., въз основа на които е образувано изп. Дело [ ] по описа на ЧСИ И. – Л. Е. и е потвърдил определение No8769/17.12.2021г., постановено по гр.дело No15431/2021г. по описа на ВРС в ЧАСТТА, с която е прекратено производството за установяване недължимостта на сумата от 890 лв. по изп.лист No 5863/20.07.2018г. по изп. дело No 20218940400434 по описа на ЧСИ И. – Л. Е.. Това определение също е обжалвано от Т. Т. с частна касационна жалба.
С разпореждане № 1662 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС - Варна на основание чл. 286, т.2 ГПК е върната частна касационна жалба № 3928/27.10.2021 г. на Т. Т. против определение № 5343/17.02.2022 г. в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС - Варна. Съдът е установил, че с разпореждане № 1235 от 09.03.2022 г. частна касационна жалба вх. № 5343/04.03.2022 г. на Т. Т. е оставена без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да поправи нередовности на същата: да конкретизира, в какво се състои порочността на обжалвания акт; да формулира петитум на жалбата, да уточни, какво искане отправя към Върховния касационен съд; към частната касационна жалба да бъде приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат или ако страната притежава юридическа правоспособност да представи документ, който удостоверява юридическата м правоспособност.
Констатирано е, че съобщението е връчено на жалбоподателя на 15.03.2022 г./лист 35 по делото/, а срокът за изпълненние на указанията е изтекъл на 22.03.2022 г./вторник, присъствен ден/, но в посочения срок/а и до постановяване на разпореждането на 30.03.2022 г./ нередовносите на касационната жалба не са отстранени, поради което на основание чл. 286 т. 2 ГПК съдът с обжалваното разпореждане е върнал частната касационна касационната жалба.
Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 1235 09.03.2022 г. на жалбоподателя са дадени конкретни указания за отстраняване нередовности на частната касационна жалба, тъй като същата не е съдържала приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1, с чл. 274, ал. 3 и с чл. 278, ал. 4 от ГПК, на основанията за допускане на касационното обжалване, в частната жалба жалбоподателя не е формулирал надлежен петитум и не е приподписана от адвокат. Указанията на администриращия съд са били съобщени на жалбоподателя , но последният не е отстранили нередовностите на частната си жалба и същата с обжалваното разпореждане е върната.
Настоящият състав констатира, че частната касационна жалба срещу определението от 17.02.2022 г. в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС – Варна не може да бъде разгледана по същество от Върховния касационен съд на още едно основание - обжалваното с нея определението на въззвния съд не подлежи на касационен контрол с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. В разпоредбата на чл. 280 ал. 3 ГПК законодателят очертава обхвата на касационно обжалване по пътя на изключването на определени категории съдебни актове на въззивната инстанция от касационен контрол , каквито са и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. В настоящият случай са предявени искове за установяване недължимостта на сумата от 1600 лв. по изп. лист No 1669/17.02.2017г., сумата от 800 лв. по изп. лист No 2051/22.05.2020г. и сумата от 890 лв. по изп.лист No 5863/20.07.2018г. по изп. дело No 20218940400434 по описа на ЧСИ И. – Л. Е. , т.е. всеки един иск е с цена под минималния праг на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК от 5000 лв., поради което решението по тези искове е изключено от касационнен кантрол и определенията по такива дела същото не подлежат на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
По изложените съображения настоящия състав намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1662 от 30.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2022 г. по описа на ОС – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: