Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 19 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети март ………........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев .................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. А. Гербев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 291 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимите Б. М., Р. А. и А. С.. Атакува се въззивно решение № 485 от 20.12.11 год., постановено по ВНОХД № 1041/11 год. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдена присъда № 83 от 25.03.11 год. по НОХД № 902/09 год. на Софийски градски съд. В жалбата на М. се визират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е доказана по делото специалната цел – разпространение на наркотичното вещество. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Акцентира се и на явната несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат конкретни доводи. Иска се М. да се оправдае за квалифициращото обстоятелство „с цел разпространение” и да се намали наказанието. В жалбата на А. се визират основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК – нарушение на закона, процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Акцентира се единствено, че е нарушен законът, тъй като не е доказана специалната цел „разпространение” и явната несправедливост на наложеното наказание. Иска се преквалифициране на престъплението по чл. 354, а, ал. 3 НК и намаляване на размера на наказанието. От страна на С. се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да се отмени и подсъдимият да се оправдае по повдигнатото му обвинение поради недоказаност. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбите за неоснователни. Пледира въззивният акт да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становищата на страните по делото, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 18.10.07 год. в жилище на адрес: гр.София, ул. „Николай Ракитин” № 11, без надлежно разрешително държал, с цел разпространение, различни видове високорискови наркотични вещества – метилен-диокси-метамфетемин, амфентамин и марихуана, в различни опаковки, с различен грамаж и процент на активно действие, с общо нетно тегло 301.25 гр., на стойност 8 316.04 лв. На осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 10 000.00 лв. Подсъдимата А. е призната за виновна в това, че на 18.10.07 год. в жилище на адрес: тр.София, ул. „Оборище” № 74, без надлежно разрешително държала, с цел разпространение, различни видове високорискови наркотични вещества – марихуана и амфетамин, в различни опаковки, с различен грамаж и процент на активно действие, с общо нетно тегло 832.259 гр., на обща стойност 5 356.17 лв. На осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 и чл. 54 НК е осъдена на ТРИ години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5 000.00 лв. На осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. Подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 18.10.07 год. в мазето на къща на адрес: гр.София, ул. Авицена” № 7, държал без надлежно разрешително, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – амфетамин, премесен с кофеин, с нетно тегло 46.73 гр. на стойност 1 401.90 лв. На осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5 000.00 лв. На осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. С присъдата е осъдена и С. Х., която на осн. чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност. М., А. и С. са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. чл. 354а, ал. 1-2 НК. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. С атакуваното съдебно решение присъдата е потвърдена. Жалбите на тримата подсъдими са лишени от необходимата конкретика на доводите, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 НПК. Не са визирани правни доводи, оборващи квалификация на деянията, осъществени самостоятелно от тримата подсъдими по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК, нито нарушения на процесуалните правила, свързани с основните принципи по чл. 13 и чл. 14 НПК или общите положения за доказване по чл. 107 НПК, довели до ограничаване на правата на подсъдимите. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е в невъзможност да реализира задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбите. По този начин формално се осъществява и упълномощената защита на подсъдимите, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с извършеното от подсъдимите М., А. и С. е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си Софийски апелативен съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на възраженията от страна на подсъдимите и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатите фактически и правен изводи по делото, които не се различават от тези на първоинстанционния съд по отношение на извършеното престъпление. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на въззивното решение това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и чл. 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда спрямо тримата подсъдими, не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Напротив, изключени са важни за разследващите органи доказателствени средства и събраните чрез тях доказателства, довело до оправдаване на жалбоподателите по чл. 321 НК. В контекста на посоченото инстанциите по фактите правилно са решили въпросите по предмета на престъплението, защитната версия на С., че намереното в обитаваната от него и майка му къща наркотично вещество не е негово или е подхвърлено или не е с цел разпространение, касателно М. и А. Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, че твърденията на защитата за нередности в протокола за претърсване и изземване /л. 25-26, т. 1/ – задрасквания с подпис, не рефлектират върху доказателствената стойност на същия. В случая се касае до полагането на б. „Z” в останалите празни редове и полета, за да не се дописва в тях след изготвянето на протокола, което не е нарушение, а необходима практика при използването на предварително подготвени бланки. На стр. 2 от протокола изрично е записано, че ВД № 2 – черно полиетиленово пликче, съдържащо кафеникаво прахообразно вещество, иззето от междугредно пространство в мазето, е опаковано в полиетиленов плик с картон сер. А № 0039037, с червен восъчен печат № 104 НЕКД – СДВР. Веднага след отразеното са положени подписите на двете поемни лица, т. е. запечатването е станало в тяхно присъствие. Поемните лица са се подписали на определеното за това място в бланката, а освен това, разпитани в съдебно заседание са потвърдили подписите си. Обстоятелството, че след близо две години и половина едната от поемните лица – К. /л. 245 НОХД № 902/09 год./, не си спомня начина на протичане на процесуално – следственото действие, е по-скоро логично и житейски достоверно, поради което оценката на апелативния съд е правилна и кредитирането на това доказателствено средство не противоречи на процесуалните правила. Производството по съдебното дело е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, по искане от страна на защитниците на подсъдимите. Те лично са се отказали от разпит на вещите лица по приложените по делото експертни справки, в това число и изготвената от в.л. Я. У. № 1300 /л. 65, т. 2 ДП/. В последната изрично е отразено, че е изследвано прахообразно вещество, сложено в един брой черна полиетиленова торбичка /с нарушена цялост – разкъсана на две парчета/, оформена във вид на топка, която е запечатана в прозрачен полиетиленов плик с в.п. № 104 НЕКД – СДВР, поставен в друг такъв с прикрепен етикет серия А № 0039037, върху който има текст, описващ съдържанието на плика и са положени подписи. При това, се констатира пълно сходство между иззетото веществено доказателство при обиска в къщата на С. и изследваното вещество от вещото лице. Никъде в справката не е отразен цвета на изследваното вещество или нарушена цялост на положения восъчен печат. Оригиналната опаковка на обекта /при анализа същия е преопакован/ е запечатана в полиетиленов плик по съответния начин и е върната на възложителя, който по опис е предал всички иззети по делото наркотични вещества на Агенция „Митници” по надлежния ред. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 284 НПК. Преди приключване на съдебното следствие /л. 57, НОХД № 902/09 год./ СГС изрично е дал думата на страните за нови доказателствени искания. Същите са заявили, че нямат такива, в това число и защитата на С. – адв. А.. Законосъобразна е приетата от предходните съдебни инстанции правна квалификация на извършените деяния от тримата подсъдими. Количеството, иззето наркотично вещество, оформянето му в дози и местата, където е намерено в жилищата, обосновават извода, че то е било предназначено за разпространение. Наложените на тримата подсъдими наказания правилно са определени при условията на чл. 54 – 56 НК, като за нито един от касаторите не са били налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 НК. Съдилищата са отчели за всеки един от подсъдимите наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в това число съдебното им минало, подбудите, трудовата ангажираност и младата възраст. Санкциите са съобразени с целите по чл. 36 НК, като липсват предпоставки за занижаването им, с оглед динамиката и ръста на този вид престъпления. Ето защо, същите не са явно несправедливи. Във връзка с посочените съображения, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съдебното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 485 от 20.12.11 год., постановено по ВНОХД № 1041/11 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................