4 Р Е Ш Е Н И Е №150 София, 15 юни 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 548 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимите Н. А. А. и Д. Т. В. против решение № 68 от 15.03.2017 г. по внохд № 28/17 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив. Пред ВКС жалбите се поддържат от подсъдимите и защитата им. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2579/16 г. Окръжният съд-гр.Пловдив осъдил двамата подсъдими на основание чл.199, ал.1, т.3, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, както следва – подс.А. на 5 години и 4 месеца лишаване от свобода, а подс.В. на 9 години и 4 месеца лишаване от свобода и за двамата при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С оспореното решение ПАС изменил присъдата на ПОС, като: - намалил наказанията на подсъдимите - на подс.А. на 4 години лишаване от свобода, а на В. – на 8 години лишаване от свобода; - отменил присъдата в частта относно затворническото заведение, в което трябва да се изтърпят наложените наказания лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: І. По жалбата на подсъдимия Н. А.: От името на този подсъдим са постъпили две касационни жалби, подадени от защитниците му – адвокати Т. и П.. Претендира се да са налице всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за връщане на делото или намаляване на наказанието и приложението на института на условното осъждане. Не намира опора в данните по делото, възражението, основано на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, че съдът не е дал отговор на възраженията, поставени на вниманието му от подс.А. и защитата му, респ. е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. В мотивите на въззивното решение (л.л.5 и 6) са изложени основанията на ПАС, поради които не е приел доводите на подсъдимия и защитата му. Несъгласието с тях, не налага друг извод. Незаконосъобразност, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се поддържа при съображения, свързани с първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, като се счита, че той неправилно е определен от ПАС. След намесата на въззивния съд на подс.А. е определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим. Възражението е основателно. Измененията в част 2, глава 8, раздел 3 от ЗИНЗС, с Дв.бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., в частност чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, не са съобразени от ПАС и той неправилно е утвърдил определения от ПОС, спрямо подс.А., първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Не са налице хипотезите на чл.57, ал.1, т.2, букви „а-в”, нито пък тази по ал.2, във връзка с ал.1, т.3. Подсъдимият не е осъден за повече от 5 години лишаване от свобода за умишлено престъпление; не е осъждан; а данните по делото не дават основание да се приеме, че той се е укривал в хода на наказателното производство. Това предопределя изменение на въззивното решение в тази му част, като първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се измени от строг в общ. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Исканията за намаляването му по размер и отлагане на изпълнението на наказанието, не могат да бъдат удовлетворени. Най-напред трябва да се посочи, че липсват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – по чл.55 от НК. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства. Още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание (5 години) е несъразмерно тежко, по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Поради това правилно наказанието на подс.А. е определено в рамките на предвиденото от закона – от 5 до 15 години лишаване от свобода. Обстоятелството, че подс.А. не е осъждан безспорно смекчава неговата отговорност, но от характера на престъплението, извършено за първи път от него, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, произтичат данни за личността му, които не го характеризират положително. ВКС не установи ПАС да е игнорирал обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието на този подсъдим, нито пък да е ценил което й да е от установените от него неадекватно на обективното му значение. Определеното наказание от 6 години лишаване от свобода, малко над минимума от предвиденото от закона, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Доколкото производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК, наказанието правилно е редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК, като е намалено с една трета. При изложеното, възражението, свързано с искането за приложение на чл.66 от НК, се оставя без коментар, доколкото не е налице една от формалните предпоставки, а именно наложеното наказание за умишлено престъпление да е до 3 години лишаване от свобода. ІІ.По жалбата на подсъдимия Д. В.: Жалбата е подадена чрез защитника на подсъдимия, адвокат К. и единственото основание, което се поддържа пред третата инстанция е това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК като се иска намаляване на наказанието. Жалбоподателят и защитата му поставят акцент върху големия период от време, изтекъл от извършване на престъплението; процесуалното поведение на подсъдимия; младата му възраст и съдебното минало, като се заявява, че първото обстоятелство не е отчетено от съда, а останалите не са оценени правилно. Мотивите на въззивното решение указват, че първото обстоятелство не е пренебрегнато от ПАС – виж л.7. На същото място са посочени основанията, поради които изтеклият период от време, не смекчава отговорността на дееца, по заявения от него начин. Тези съображения се игнорират. След като е установил, че от повдигане на обвинението спрямо подс.В. през м.август 2016 г. до настоящия момент не е изтекла и една година, съдът не е имал основание да възприеме претенцията за продължителност на разследването оценима като смекчаващо обстоятелство. Обстоятелството, че разкриването на извършителите на инкриминираното посегателство е станало почти четири години след извършването му не налага друг извод. Ограниченията на наказателното производство за подс.В. са в рамките на до една година и това обективно не смекчава отговорността му. Процесуалното поведение, възрастта и съдебното минало не са ценени неадекватно на обективното им значение. По-важно е това, че са налице и други обстоятелства, от значение за определянето на наказанието, които не са останали вън от погледа на решаващия съд - характера на престъпленията, за които той е осъждан, все срещу чуждата собственост, в това число и за „грабежи”; предварителната подготовка за извършване на посегателството, начина на проникване в чуждия дом, възрастта на пострадалите, броя на телесните увреждания, надхвърлящ минимално необходимото за съставомерността. След намесата на въззивния съд на подс.В. е определено наказание от 12 години лишаване от свобода, в рамките на предвиденото в закона, обективно малко над средния размер от 10 години. Това наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и намаляването му злепоставя постигането на целите на наказанието спрямо този жалбоподател. Неколкократните опити на държавата да внесе коректив в поведението му са останали без резултат по причини изцяло зависими от волята на подсъдимия В.. Правилна е и редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 и 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 68 от 15.03.2017 г., постановено по внохд № 28/17 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив, като определя на подсъдимия Н. А. А. първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието от четири години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: